Център за еврейско-българско сътрудничество

Хлебар, медсестра и актриса спасяват български евреи

20 българи са обявени за праведници от израелския институт „Яд Вашем”

20 са българите, обявени за праведници от израелския институт „Яд Вашем“ заради приноса им по спасяването на българските евреи. Сред по-известните личности са Димитър Пешев, патриарх Кирил (тогава Пловдивски митрополит) и екзарх Стефан Софийски. Сред тях обаче има и напълно непознати имена. Това са обикновени хора – хлебар, медицинска сестра, актриса, които рискуват живота си в размирните военни години, за да помогнат и спасят евреи. Сред тях е майката на големия Йосиф Сърчаджиев – Анна.

Какви са личните истории на 20-те българи, помогнали за спасяването на евреи по време на Втората световна война и удостоени заради това от израелския институт “Яд Вашем” със званието “праведник на народите на света”. Това ще разкаже “24 часа” със съдействието на Държавна агенция “Архиви”, която подготвя изложба по повод 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи.

Историята е добре известна. На 22 февруари 1943 г. след засилен германски натиск българският комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германският пълномощник СС- хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер подписват споразумение за изселване от страната първо на 20 хиляди евреи от „новите земи”. Предвижда се недостигащата бройка да бъде допълнена с евреи от старите предели на страната. Сключеното тайно споразумение подлежи на потвърждаване от Министерския съвет, но не и на обсъждане от Народното събрание. На 4 март започва депортирането на 11 343 евреи от Македония – с влак през Югославия, и от Беломорието – с влак през България и с параход от Лом, към лагерите в германските източни области.

За допълване до цифрата 20 хиляди правителството прави акция на 9 март в Кюстендил, Дупница. Горна Джумая, Пловдив и Пазарджик за насилствено събиране на евреи. В резултат на прочутата кюстендилска акция, която се оглавява от депутата Петър Михалев. търговеца Асен Сюичмезов, дееца на ВМРО Владимир Куртев и Иван Момчилов, както и решителната намеса на подпредседателя на НС Димитър Пешев, обаче още същия ден се постига отмяна на заповедта за депортиране на евреи от старите предели на страната.

На 17 март 43 депутати слагат подписите си под писмения протест на Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов по повод антисемитската политика на правителството. 10 дни по-късно Пешев е бламиран като зам.-шеф на НС, но нито един евреин от “старите предели” не напуска България.

През май под силен натиск евреите са изселени от София в провинцията. Животът на над 48 хиляди души обаче е спасен.

Историята разказва много за приноса на Пешев и другите по-известни личности сред българските праведници. Фокусът обикновено отива до 8-10 публични фигури, но малко се знае за останалите хора, спасили български евреи. А те са тихите герои, които, водени от човещината, помагат, разказва Иванка Гезенко, експерт в Държавна агенция „ Архиви“, която обобщава събраните документи за българските праведници.

Някои от тези хора са носили храна или вода. други са крили еврейски семейства в домовете си – всеки е помагал колкото може. В днешно време това може да изглежда обикновено, много делнично, но в онези години е било страшно. защото Законът за защита на нацията преследва не само евреите, но и за българите, които им помагат казва Гезенко.

За съжаление, за част от тези -обикновени“ герои няма данни, нито запазени снимки. Има малко информация в института „Яд Вашем”, а от българските архиви се надяват да привлекат вниманието на хора. които знаят историята им или познават техни наследници.

Ето ги 20-те български праведници:

Димо Тотев Казасов /1886-1980/ Журналист,общественик и политически деец.Обявен за праведник на 31 май 1966 година.

Стефан /светско име Стоян Попгеоргиев/ 1878-1957. Български екзарх, 1945-1948 година. Обявен за праведник на 11 ноември 2001 година.

Кирил /светско име Константин Марков 1901-1971/ Историк, доктор по богословие, академик.Патриарх и Софийски митрополит /1953/. Обявен за праведник на 11 ноември 2001 година.

Димитър Йосифов Пешев / 1894-1975/Политик и общественик, министър на правосъдието /1935-1936/подпредседател на НС /1938-1943/ Обявен за праведник на 10 януари 1973 година.

А ето ги и четиримата кюстендилци, които са в делегацията, отишла при Димитър Пешеви които през 1943 година създават Обществения комитет за спасяването на българските евреи.

Асен Сюичмезов /1899-1977/ Търговец. Обявен за праведник на 10 януари 1973 година.

Иван Момчилов /1888 – 1966/ Адвокат. Обявен за праведник на 4 септември 1991 година.

Владимир Куртев /1888 – 1946/ Учител и деец на ВМРО. Обявен за праведник на 3 май 2010 година.

Петър Михалев /1899 – 1985/ Адвокат, депутат в 25-то  обикновено народно събрание. Получава званието на 10 януари 1073 година.

Михаил Георгиев Михайлов /неизв./Счетоводител. Роден в София.През 1942 г. осигурява храна за приятелите си евреи, които са изпратени в трудови лагери. През същата година помага на Давид Йозеф Азисов и баща му да бъдат освободени от затвора.по време на изселването на софийските евреи през май 1943 година Михаил Михайлов съхранява имуществото на приятелите си евреи.Удостоен със званието на 2 февруари 1971 година.

Вера Пасева –Ичкова /неизв./ Родена в София. От 1942 до 1944 година укрива в дома си Яков и Нисим Леви/баща и син/. Две години след края на войната продължава да се грижи за малкия Нисим. Обявена за праведник на 4 март 1987 година.

Д-р Павел Герджиков / 1906-1985/ Роден в Шумен. По-къ сно семейството му се премества в София.Завършва І Мъжка гимназия /1920/, медицина /1932/ в СУ, специализира в Берлин. Кабинетът му в София е бил на ул.” Бенковска” № 2. В продължение на година и половина укрива в дома си 4-членно еврейско семейство в тайно помещение зад специално изградена преградна стена. Обявен за праведник на 29 януари 1980 година.

Надежда Василева / 1891-неизв./ Медицнска сектра. През март 1943 г. раздава храна, вода и лекарства на беломорските евреи на гарата в Лом.Удостоена със званието на 18 декември 2001 година.

Младен Иванов (1923-2012) Живее с родителите си в центъра на еврейския квартал в София.Говори „ладино” – романски език, говорен от сефарадските евреи от Испания и се възприема като част от еврейското население, сред което е израснал.  Истински и верен приятел на евреите, той става известен като „защитникът на гетото”. Осигурява на приятелите си евреи фалшиви документи. Арестуван и съден от военен съд през 1943 година. Обявен за праведник на 11 февруари 1991 година.

Станка Стойчева / неизв.- 1964/ Родена в Търговище. През 1943 година заедно с родителите си укрива в плевнята на дома си в Пещера семейството на Яко Нисим Ефраим. Една от омъжените му дъщери Леа Фархи е бременна и ражда преждевременно момиченце с помощта на Станка. Кръщава го Меди. В продължение на 2 години Станка се грижи за тези хора. Тя и майка й помагат и на други жени, без оглед на техния религиозен и етнически произход. Удостоена със званието на 21 декември 2004 година.

Рубин Димитров-Бичко (1915-1995). Хлебар. След протестната демонстрация на софийските евреи на 24 май 1943 г. укрива 20 от тях във фурната на баба си в Ючбунар. Помага с храна на много от арестуваните 400 софийски евреи. Когато полицията го вижда да разговаря с евреин, го арестува и пребива, в резултат на което зрението му е силно увредено. Удостоен със званието на 16 юли 1963 г.

Д-р Атанас Костов (1900-1961). Лекар. През 1941 г. е изпратен в Скопие. Две години по-късно, при ареста на евреите в Скопие помага на свои приятели и техните семейства – над 50 души, като заявява пред властите, че тези хора са му необходими за предотвратяване на епидемии. Успява да издейства заповед за освобождаването на колегите му евреи лекари и фармацевти и техните семейства. Удостоен със званието на 14 април 2002 г.

Анна Георгива Дамянова-Попстефанова (неизв.) Театрална актриса. Анна Попстефанова е съпруга на областния полицейски управител на Скопие Стефан. В началото на март 1943 г. еврейската общност в Скопие е уведомена, че на 11 март всички трябва да се съберат на жп гарата. Попстефанови познават Мони и Рашел Карио и децата им и ги предупреждават да не отиват а да се опитат да избягат. Анна Попстефанова укрива няколко дни в дома си семейство Карио, а след това ги премества в дома на Анна Сърчаджиева. Удостоена със званието на 21 април 1983 г.

Анна Сърчаджиева (1914-2007). Дъщеря на видния юрист от еврейски произход Йосиф Фаденхехт. През 1943 г. заедно със съпруга си – театралния режисьор Стефан Сърчаджиев, работят и живеят в Скопие. Укрива в дома си семейство Карио 10 дни, въпреки че в къщата, в която живеят, са разквартирувани германци. След това семейството успява да избяга през Албания. Удостоена със званието на 7 юни 1983 г.

Спиро Денков (1919-1996). Подпомага приятелите си евреи с храна и средства. След демонстрацията на софийските евреи на 24 май 1943 г. Мико Офер е арестуван и изпратен в лагера Сомовит. Денков го посещава и му носи храна и писма от семейството и приятелите. Успява да преведе нелегално в Румъния група евреи, които от там да стигнат до Палестина. Удостоен със званието на 5 януари 1971 г.

Васили Иванов (неизв ). Удостоен със званието през 2007 г.

„Яд Вашем“ със строги критерии за званието „праведник“

През 1953 г. в Израел е създаден институтът и мемориал „Яд Вашем“, посветен на Холокоста. Една от целите му е да издири и увековечи паметта на ”праведниците на света“ – хора с нееврейски произход, спасили евреи от техните палачи.

До 2018 г. са признати над 25 000 души от 49 страни, сред които и България с 20 праведници.

Почетното звание „праведник на народите на света:: се присъжда на тези, които в условията на нацисткия терор по собствена инициатива са помагали на евреи със следните действия:

Предоставяне на тайно убежище. В много от случаите този вид помощ е бил единствено спасение, но в същото време е бил много труден и рискован, тъй като даже тогава, когато тайното убежище, в което са укривани евреи, не се е намирало непосредствено в дома на спасителя, той е поемал отговорността да полага грижи за спасените. Спасителят и семейството му понякога с години са живеели под постоянна заплаха да бъдат изобличени.

Съдействие в укриване на евреи и помощ при изготвяне на фалшиви лични документи (лични удостоверения, свидетелства за раждане или кръщение и др.), намиране на безопасно жилище, а понякога и работа.

Участие в организиране на бягство от гето или концлагер с последващо укриване, а също и съдействие при преминаване в неутрална страна или по-малко опасна територия.

Участие в спасяването на еврейски деца в тези ситуации, когато раздялата с родителите им е била неизбежна (в случаите на изпращане на родителите в концлагер или изселване от едно място на друго).

Източник: https://www.24chasa.bg/novini/article/6731647

Снимките са предоставени на в. 24 часа от ДА „Архиви“

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

юни 2024
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Ad
Ad