Шимон Перес е роден на 2 август 1923 във Вишнево, Полша под името Шимон Перски. Той емигрира в Палестина със семейството си на 11- годишна възраст. Израства в Тел Авив, където завършва средно образование. Няколко години живее в кибуци – кибуц Гева и кибуц Алумот, на който е основател.
През 1943 година е избран за секретар на Работническо-ционисткото младежко движение. На 24 години вече е протеже на първия министър-председател на Израел – Давид Бен Гурион. По време и след войната за независимост, Перес оглавява военноморските сили.
През 1952 се присъединява към министерството на отбраната и само година по-късно – на 29 – е назначен за ръководител на министерството, като става най-младият изобщо в историята на Израел на подобен висок пост. На тази позиция той има важна роля за развитието на израелската военна индустрия, както и на космическата индустрия.
Избран за член на Кнесета през 1959. След 48 години – през 2007-ма той ще бъде избран за президент на Кнесета.
Сред неговите постижения като заместник министър на отбраната от 1959 до 1965 са създаването на военната и авиационната индустрия, както и създаването на стратегически връзки с Франция. Той също така е отговорен за създаването на израелската ядрена програма.
След войната от Йом Кипур през 1973-та, когато Египет и Сирия, подкрепени от други арабски страни нападат Израел, Перес играе централна роля като министър на отбраната и сигурността. Той засилва Израелските отбранителни сили (ИОС ) и е в основата на преговорите, които довеждат до временното споразумение от 1975 с Египет.
След оттеглянето на Рабин, през 1977, временно е премиер.
От 1988 до 1990 той е финансов министър, който съсредоточава енергията си върху съживяването на икономическата ситуация на страната след войната от 1982 с Ливан. Успява да намали инфлацията от 400% до 16%. Също така успява да изтегли войските от Ливан и да установи зона на сигурност между двете държави. След Работническата партия се връща на власт през 1992, Перес отново е назначен за външен министър.
След убийството на Рабин през 1995, Перес е премиер за втори път, издигнат от Работническата партия. Както коалиционните партньори, така и опозицията в Кнесета му гласуват единодушно вот на доверие.
Въпреки че проучванията сочат, че води на изборите през май 1996-та, Перес загубва от Бенямин Нетаняху с по-малко от 30 000 гласа.
През 1997 създава Мирен Център на свое име с цел придвижване на арабско-израелските отношения. Той е автор на 12 книги.
Избран е за девети президент на Израел на 15 юли 2007 г. и е първият бивш министър-председател на този пост. През 2014 г. на 91 години той завършва 7-годишния си мандат на поста.
Шимон Перес има три деца, осем внуци и голям брой правнуци.
Умира на 28 септември 2016 година.
На 93-годишна възраст израелският политик е видял повече от всички други в страната и знае повече за историята на Израел от историците. Името му години наред е синоним на външната политика на Израел. Не случайно по думите на The Jerusalem Post „историята на държавата Израел е история на живота на Шимон Перес“.
Целия си политически живот и кариера Перес посвети на търсене на мир между Израел и арабските му съседи.
Неговите усилия са възнаградени на 10 декември 1994-та, когато рамо до рамо с премиера на Израел Ицхак Рабин и палестинския лидер Ясер Арафат, получава Нобеловата награда за мир заради сключените договори, чрез които Палестина придобива самоуправление за 5 години в Западния бряг и ивицата Газа. 
За съжаление делото на тримата „архитекти“ на договорите от Осло от 1993, подписани между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) така и не просъществува дълго.
До смъртта на Перес така и не е постигнат дългосрочният мир в Близкия изток, за който политикът бленуваше.
