На днешния 18 август се навършват 15 години от кончината на писателя. Отдаваме му почит с публикуване на негови творби, които ЦЕБС „Алеф” получи от литератора Георги Николов.
КОГАТО
В седем без четвърт трябва да пресътворим
Онова, което не посмяхме да вземем със себе си.
Дали сме способни на такава стъпка
Ние, прескочилите толкова много реликви
по пътя си един към друг?
И какво ще стане когато…
В седем без четвърт спомените
може би ще ни сближат –
като онези двама ранени самурай
не успели с един замах
да сложат край на живота си.
Дали ще успеем да прескочим прага
застлан с ослепелите очи на времето?
В седем без четвърт погледите
ще се плъзнат над свечерените хълмове
в очакване звъна на клепалата.
Ще бъде изненада за всички ни
седефения залез на чувствата
и успокоението… Когато…
В седем без четвърт ако не дойдеш,
неизбежното ще стане излишно.
Няма да те укоря.
Неравният паваж ще ме разсее с удара си.
И толкова.
Ако аз не дойда, значи все още пътувам
към теб.
Разстоянието между нас се удвои от времето.
И от болката.
И от Нищото, което витае като конвулсия.
Не затваряй портите!
В седем без четвърт не дойдем ли и двамата,
безтегловността няма да я съпреживеем.
Тогава ще разберем, че Четвъртото измерение
ни е обсебило.
Когато…
ПРИТЧА ЗА АХО
В памет на приятеля Борис Априлов
В едно малко градче имало един човек, който в продължение на десетки години в определен ден и час се изправял пред портата на Божия храм с плакат в ръка и протестирал. Веднъж пасторът се приближил и му казал: „Днес беше последната ми литургия. От утре вече няма да идвам. Десетки години те виждам с този плакат. Нима смяташ, че можеш да промениш света?“
„Не отче – отговорил човекът, – аз не желая да променя света. Тридесет години аз протестирам светът да не ме промени.“
СОЛОМОН (МОНИ) ПАПО е роден на 27 юни 1932 г. в София. Съдбата на семейството, както на всички евреи в България, е силно повлияна от Втората световна война. Има брат, разстрелян за антифашистка дейност, а семейството е интернирано.
След края на войната получава средно образование в столичния електротехникум „С. М. Киров“, а се дипломира като минен инженер в института „Плеханов“ – Ленинград. След завръщането си работи в Минпроект и Енергопроект. През 1973 г. заминава за Израел, за да прибере семейството си в България. Тежък конфликт с българските власти го принуждава да остане трайно в Израел. Тук упражнява инженерната си професия и усилено се занимава с литература. Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на израелските писатели и на Съюза на българските журналисти, кореспондент на редица наши печатни медии. Превежда от иврит на български език сборниците със стихове на израелския поет Натан Йонатан „Сол и Светлина“ (1994) и на Йеуда Амихай. „Бог е милостив към малките деца“ (1997).
Издал е книгите „Викове“(1988), „Аз залезите в себе си затварям“ (1989), „Размисли“ (1990), „Епиграми“ (1990), „Сиреч“ (1990), „Разгневени хора“ (1990), „Стихотворения“ (1991), „Сам сред хората“ (1991), „Разкъсано време“ (1994), поетичната трилогия „Българиада. Нямам друг свят“. Вездесъщ“ (1998), ,„Мемоари“ (2000), „Отблясъци“ (2001), „Автопортрет без маска“ (2001),), „Ранена самота“ (2003), „Поглед назад“ (2004).
Умира на 18 август 2005 г. в Тел Авив.
0 - 0
