155 години от рождението на художника Люсиен Леви – Дюрмер
Стане ли дума за художници-портретисти, познавачите на изобразителното изкуство веднага посочват името на Люсиен Леви – Дюрмер. И наистина, застане ли човек пред негова творба, може да остане с часове, завладян от майсторството на художника, пресъздаващ по изумителен начин не толкова чертите на човешкото лице, колкото емоцията, която то изразява.
Днес, 155 години от рождението на големия живописец, го поставяме на пиедестала на времето за почит , а и за ново докосване до неговия гений.
Люсиен Леви е роден в столицата на Алжир на 30 септември 1865 година, в семейството на френски евреи.
Тук е мястото да припомним, че Алжир е имал в историята си многократни завоевания от мюсюлмански и испански сили, които са завършили с колонизацията от Франция през 1827 г. Въпреки че през 19 век Алжир е имал значително население от еврейски занаятчии и търговци, евреите в столицата, а в цялата страна са били подложени на ограничения и чести проявления на антисемитизъм. Те не са били считани за френски граждани до 24 октомври 1870 г., когато с указ е дадено пълно френско гражданство на всички еврейски мъже.
През 1879 г. 14-годишният Люсиен Леви започва да изучава литография, порцеланова украса, керамика, дизайн, рисунка и скулптура в Ecole Supérieure de Dessin et de Sculpture в Париж. Само три години по-късно той създава малка порцеланова плоча, изобразяваща Раждането на Венера в силно академичния стил на Александър Кабанел. Продължава своето развитие в дизайна до 1887 г., когато едва 22-годишен става художествен директор на фабриката на Clément Massier в Голф Хуан. Масие и Леви работят заедно по иновативни форми. Декорациите на Люсиен са повлияни от преобладаващата му страст към японска, ислямска и друга близкоизточна керамика, но като символист в сърцето си, често отхвърля реализма в полза на мистицизма и духовността.
Дарбата му го отвежда в Париж, където изучава рисуване и скулптура. На 30 години, след посещение на Италия, се установява в Париж и се отдава на живописта. Предпочита работа с пастели. През 1896 година прави първата си изложба под името Люсиен Леви-Дюрмер, вероятно да се разграничи от художникът Леополд Леви, също символист. Псевдонимът е образуван от последните срички в моминското име на майка му – Goldhurmer. Творбите му го разкриват като художник на митични сцени и портрети и получават висока оценка и това дава допълнителен импулс да разгърне таланта си. Следващата изложба, три години по-късно, затвърждава репутацията му на майстор-живописец, и най-вече на изкусен портретист. През 1900 година печели бронзов медал на престижната Exposition Universelle.
Умението на Люсиен Дюрмер като портретист е убедително признато. Неговите изображения на женските форми до известна степен са повлияни от изкуството на Леонардо и италианските майстори на Ренесанса, но се отличават с изящен мистицизъм.
Освен портрети, Дюрмер рисува пейзажи и декоративни стенни пана. Стенописи, рисувани от него между 1910 и 1914 г. за трапезария в парижки дом днес са част от експозицията на The Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк.
След 1901 г. художникът се отдалечава от символистичното съдържание и започва да черпи повече вдъхновение от музиката. Творческите му търсения го подтикват да пресъздава като картини музиката на известни композитори, като Дебюси, Бетовен и Форе.
Пътува често до любимата си Италия, обикаля цяла Европа, както и Северна Африка и Турция. Във Франция работи в Бретан, Савоя, Елзас, Вогезе и Лазурния бряг, както и около Версай. Постига поразителни ефекти при пастела. Той използва тази техника за портрети, алегорични сцени и пейзажи. За картините му критиката се произнася така: „Тук наистина е несъмнено художникът-символист, който показва най-брилянтното майсторство на пастела… неговите пастели ни поразяват със съвършенството на изпълнението и оригиналността на вдъхновението.“
Великолепните картини, които създава, му носят все по-голяма известност. Едно от големите събития на 1952 година е ретроспективната изложба на Люсиен Леви – Дюрмер в Musée des Arts Décoratifs в Париж. Година по-късно, на 24 септември 1953 година, той умира.
Днес най-добрият знак на почит към големия творец е да се докоснем до изкуството му. А то е вечно!
Източници и изображения: https://www.stephenongpin.com/, http://www.jasonjacques.com/, https://www.artcurial.com/, https://www.tuttartpitturasculturapoesiamusica.com/