Книгата на забранения в Германия публицист и преводач Валтер Бенямин „Кайрос“ ще бъде представена в Дома на писателя в Бургас на 7 септември. Творбата носи названието си от понятието „кайрос”, с което древните гърци определят неуловимият миг на успех, който винаги настъпва неочаквано и затова е много трудно да се възползваш от него. Кой е този миг за писателя Валтер Бенямин? Това ще разберем от беседата на бургаският писател и журналист Слави Томов, която ще започне от 17 часа.
Освен „Кайрос”, в превод на български език са издадени сборниците „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ и „Озарения“ , както и студията „Париж – столицата на XІX столетие”.
Кой е Валтер Бендикс Шьонфлис?
Немски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход, роден през 1892 г. Израства в Берлин като дете от заможно семейство. От 1912 до 1919 следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема „Понятието за художествена критика у немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“, в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век. Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски език романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж.
През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт. Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.
Малка кожена чанта с документи, ръчен часовник, лула, няколко снимки, очила и рентгенова снимка – това е целият багаж на покойника, както е записано в протокола на испанската полиция от 26 септември 1940 година. Беглецът погълнал таблетки морфин, малко след като с фалшив паспорт се добрал до Портбоу и узнал, че испанците вече не допускат в страната бежанци без изходна френска виза. Дни по-късно затегнатата разпоредба е отменена. Само че успешното бягство, постижимата сигурност са фатално предварени от смъртта. Последното си писмо Валтер Бенямин адресира до Теодор Адорно:В ситуация, от която няма изход, не ми остава нищо друго, освен да сложа край. В малко село в Пиринеите, където никой не ме познава, ще намери завършека си моят живот.
Лошият шанс му остава верен и в смъртта, неуспехът го преследва години след нея. От двутомника избрани съчинения, публикуван през 1955 г. в издателство “Зуркамп” по настояване на Адорно, са продадени едва 800 екземпляра; книгата “Берлинско детство”, удивително свидетелство за тънка наблюдателност и проникновено чувство за езика, изобщо не се купува. Едва в края на 60-те години, повече от две десетилетия след трагичното му самоубийство, Валтер Бенямин добива признанието, което приживе не получава.
Сред най-известните произведения на Бенямин са „Гьотевият роман ‘Родства по избор’“ (1922), „Произход на немския трауершпил“ (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и „Върху понятието за история“ (1939).
В последното десетилетие на своя живот, успоредно с другите си занимания, Бенямин работи над т.н. „Пасажен-верк“ (Passagen-Werk; англ. Arcades project), фрагментиран текст от цитати и собствени мнения, свързани с покритите търговските галерии (‘пасажи’), станали популярни в Париж през 19 век. Посмъртното издание на събрания от него материал излиза едва през 1982 г. Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война.
Източник: www.dw.com, интернет
