Леонтина Самуилова Стоянова /Леонтина Ардити/ e българска актриса от еврейски произход, оставила значима следа в историята на българския театър. Тя една от първите, които успешно въвеждат моноспектаклите, т. нар. „Театър с един актьор“, като отделна художествена категория в България. Характерна актриса с богат и гъвкав диапазон, тя е изиграла десетки блестящи комедийни и драматични роли. Житейският й път като актриса при комунистическия режим в България се явява пречка да имигрира в Израел. Любовта към българската култура и общество я подтиква да опита и режисура. Няколко десетилетия тя работи с полупрофесионални и аматьорски състави в провинцията. Последвали международни награди доказват, че е направила правилния избор.
Един от неочакваните таланти на Леонтина Ардити се оказва писането. Нейната автобиография „Съхранени броеници” излиза от печат през 1995 година. Тя съдържа мемоари, биографии и писма, като се концентрира върху периода на Холокоста.
„Евреите бяха в приятелски отношения с българите, както и с другите народи. На еврейски празник имаше толкова евреи, колкото българи, турци и дори цигани.”, спомня си актрисата, която споделя, че е изпитвала лишения, но не е срещала антисемитизъм.
Книгата е преведена на немски език и публикувана в Австрия под заглавието „In meinem Ende steht mein Anfang“ . Израел също изразява интерес да издаде в превод историята на едно еврейско детство, видяно през призмата на ужасяващи исторически събития.
С Леонтиа Ардити ни запознава и изкуствоведът Севелина Гьорова в книгата си за нея „На припек и на сянка”/2003/.
Леонтина Самуилова Ардити е родена на 3 декември 1929 година в София. Завършва НАТФИЗ “Кр. Сарафов” през 1950 година, както и Музикалната Академия, специалност цигулка. Задочно учи режисура в театралната академия, която завършва през 1077 година. Работи една година в народния театър, след което в продължение на 35 години е на сцената на Театъра на българската армия.
Пътят й минава през театрите на Перник, Видин, Кюстендил, Лом, Казанлък… чак до Ленинград /Санкт Петербург/.
Лауреат е на І национален фестивал за майстори на художественото слово- София, за моноспектакъла “Пижо и Пендо” по Елин Пелин, на І награда на МНО за моноспектакъла “За тебе,човек” /1968/ и много други.
Севелина Гьорова, Леонтина Ардити и драматугът Кирил Станчев, 2011 година
В кратко видео за Centropa през 2004 година Леонтина съживява своя беден, но не и нещастен живот като дете, като споделя семейните снимки и историите, които витаят около тях. Така ние се срещаме с евреи и не-евреи, родители и ухажори в един от някогашните най-бедни софийски квартали.
На тези, които се питат защо българите открай време биват считани за по-малко антисемитски настроени от съседните народи, Леонтина предлага своето обяснение, отдавайки накрая почит към мултиетническата култура на България.
Видеото вижте тук: