Ценителите на фантастиката в литературата вероятно знаят, че авторът на „Аз, роботът” Айзък Азимов има еврейски корени. Тази година се навършва столетие от рождението на големия писател – чудесен повод да му отдадем почит, като припомним неговия живот.
Айзък Азимов /рождено име Исаак Озимов/ е американски писател на фантастични и научно-популярни творби и биохимик. Роден е /според документите му/ на 2 януари 1920 година в Петровичи, малко селище в Смоленска област, днешна Беларус, населено предимно с евреи, в семейството на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов. Родителите му се местят в САЩ, когато той е на 3 години. У дома те говорят само на идиш и английски, така че Азимов никога не научава руски.
Едва 5-годишен, той вече може да чете и по всичко личи, че ще има интерес към литературата. Увлича се по списанията за научна фантастика, а самият той започва да пише на 11 години, като тогава продава и първите си разкази.
1939 година ще се окаже повратната в кариерата му. Тогава той пише и публикува разказа „Падането на нощта“, в който далечна планета, която никога не е познавала тъмнината, е обзета от мрак, който води до разпадане на цивилизацията. Този разказ ще бъде определен от критиката като най-великият научно-фантастичен разказ, писан в историята на човечеството.
Завършва Колумбийския университет през 1939 г. и получава там докторска степен по биохимия през 1948 г. Прекарва три години през Втората световна война във въздушната експериментална станция на Филаделфийската флотска корабостроителница. След края на войната е набран в Армията на САЩ, отслужвайки малко по-малко от девет месеца, преди да бъде освободен с почести. По време на кратката си военна кариера се издига до ранга на ефрейтор благодарение на машинописните си умения и едва избягва участие в атомните опити на атола Бикини през 1946 г.
След завършването на докторантурата си Азимов се премества в Бостънския университет, с който остава свързан оттогава нататък. От 1958 г. постът му вече не е свързан с преподаване, тъй като той вече е пълноценен писател, но някои особености в американската академична система позволяват да остане на него.
Айзък Азимов внася в литературата термина „роботика“, без изобщо да предполага, че е въвел нова дума и че ще стане създател на цяло едно течение.
Един от най-интересните факти около творчеството на Азимов е, че именно неговата „Галактическа империя“ е част от сюжетите, вдъхновили сагата „Междузвездни войни“.
На основата на неговите разкази са направени филмите „Двестагодишен човек“, с Робин Уилямс и „Аз, роботът“, с Уил Смит.
Макар да предвижда, че хората ще заживеем с роботите и да усеща пътя, по който се е устремила цивилизацията, той е сигурен в едно: „… нищо няма да замени книгата в бъдеще, така както нищо не е могло да я замени в миналото.“
Айзък е клаустрофил – харесват му малки, затворени пространства. В първия том на своята автобиография той си припомня желание от детството да има будка за списания в Нюйоркското метро, в която би могъл да се затвори и да слуша тътена на минаващите влакове, докато чете. Азимов има страх от летене и използва самолет само два пъти през живота си – веднъж по време на работата си във Флотската въздухоизпитателна станция, и веднъж при връщането си вкъщи от военната база на Оаху през 1946 г.
В по-късните си години Азимов открива, че му харесва пътуването с круизни кораби и на няколко пъти става част от „забавленията“ по време на круиза, изнасяйки научни беседи на кораби като Куийн Елизабет 2.
Физическата му сръчност е много лоша. Никога не се научава да плува или да кара велосипед, но все пак успява да се научи да кара кола, след като се премества в Бостън, Масачузетс.
Широките интереси на Азимов включват участието му в организации, посветени на оперетите на Гилбърт и Съливан и детективските истории за Ниро Улф на Рекс Стаут. Той е виден член на „Бейкър Стрийт Ирегюлърс“, водещото общество за Шерлок Холмс. От 1985 г. до смъртта си през 1992 г. той е президент на Американската асоциация на хуманистите, като е наследен на този пост от своя приятел и колега-писател Кърт Вонегът.
Самият Айзък написва или редактира над 500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000. На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov’s Science Fiction“.
Айзък Азимов си отива от този свят на 6 април 1992 година поради тежка бъбречна и сърдечна недостатъчност. Установено е, че при операция за поставяне на байпас му е прелята кръв, заразена с HIV.
„Най-тъжният аспект на живота днес е, че науката събира знание по-бързо,отколкото обществото събира мъдрост”, гласи един от цитатите на големия писател.
И още: „Насилието е последното убежище на некомпетентния.”
Струва си да припомним тези негови думи, нали?
Източници и снимки: