Център за еврейско-българско сътрудничество

125 години от рождението на Панчо Владигеров

Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария. Има брат близнак Любен Владигеров, известен цигулар. Майка им Елиза Пастернак-Владигерова, лекар гинеколог, е роднина на писателя Борис Пастернак. Баща им Харалан Владигеров, юрист, доктор по право, е с друга фамилия, но приема тази на майка си като по-благозвучна. Това се случва, когато завежда семейството си да живее в Шумен в началото на ХХ век.

Владигеров е представител на така наречено „второ поколение” български композитори. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика” (1933 г.), също и на редица жанрове в българската музика и на българската композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни български композитори – негови ученици са пианистът Алексис Вайсенберг и Милчо Левиев.

Свири на пиано и композира от най-ранна възраст. Още десетгодишен учи теория и композиция при проф. Добри Христов в София. След ранната смърт на баща му през 1912 г. заминава с майка си и брат си за Берлин, където учи композиция в Академичното висше училище за музика, теория и композиция при проф. П. Юон и пиано при Х. Барт. Завършва Академията за изкуство в класа по композиция на проф. Ф. Гернсхайм и проф. Г. Шуман (1920 г.).

За свои творби получава двукратно „Менделсонова премия” на академията (1918 г. и 1920 г.). Работи като пианист и композитор в Deutsches Theater на М. Райнхард ­ Берлин (1920 – 1932 г.), пише музика за негови постановки. През 1932 г. се завръща в България и в продължение на четири десетилетия е професор по пиано, камерна музика и композиция в Националната музикална академия, която днес носи неговото име.

Автор е на многобройно творчество в различни жанрове: опера, балет, симфонична музика, 5 концерта за пиано и 2 за цигулка и симфоничен оркестър; камерна музика; 38 авторски транскрипции на инструментални пиеси за различни инструменти със съпровод на пиано; над 50 концертни обработки на народни песни за глас и пиано (или оркестър); 20 солови песни с пиано, 10 хорови песни с пиано или оркестър; музика към постановки в Deutsches Theater Берлин, Theater in der Josephstadt Виена и Народен театър ­ София, и др.

Разпространението на Владигеровото творчество по света започва от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от виенското „Универсал едисион” и на грамофонни плочи от „Дойче грамофон” (Берлин) и се изпълняват многократно из цяла Европа и САЩ.

Самият той е гостувал в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси. Носител на наградата „Готфрид фон Хердер” на Виенския университет (1969 г.). На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в Шумен.

Неговата рапсодия „Вардар” е първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност.

През октомври 1922 г. в Берлин заедно са Константин Щъркелов, Григор Василев и Панчо Владигеров. Константин Щъркелов запява песен, а Панчо Владигеров си записва мелодията. След месец двамата братя Панчо и Любен Владигерови изсвирват премиерно пред публика новото произведение – Българска рапсодия за цигулка и пиано оп. 16, 1922 г. Василев и Щъркелов обаче настояват Рапсодията да носи заглавието „Вардар” и посвещението: „На борещата се за независимост българска младеж във Вардарска Македония”, тъй като към този момент те считат мелодията за македонска народна песен. По-късно разбират, че това е патриотичната хороводна песен на Добри Христов, написана в духа на македонските народни песни – „Едничък чуй се вик” (известна също под името „Ний българи сме“) с текст от Любомир Бобевски, включена в сборника „Балкански песни“ на Добри Христов, издаден 1912 година.

Рапсодията е издадена през 1923 г. от Universal Edition под името Българска рапсодия „Вардар“. През 1925 г. в Ню Йорк звучи в „Карнеги Хол“ в изпълнение на цигуларя Макс Розен. През 1928 г. Владигеров оркестрира рапсодията за голям симфоничен оркестър, а по-късно прави и още няколко транскрипции.

В късното симфонично творчество на Панчо Владигеров, „Еврейска поема” е едно от най-драматичните и емоционално въздействащи произведения. Историята на този опус 47 започва от старинната еврейска мелодия на молитвата Кадиш, която често пеел дядото на композитора – Леон Пастернак, потомък на руски евреи. Той я помнел от родителите си и искал да я предаде на следващите поколения. Майката на Владигеров го увещавала да използва мелодията, за да „създаде безсмъртно творение за прослава на отечеството си България, което ще посвети на моя нещастен народ”.

Една от причините, композиторът да се завърне през 1932 в България, е ситуацията след Голямата депресия в Германия и засилващите се обществени позиции на националсоциалистите. Антисемитизмът набира привърженици и преди да имигрира в САЩ, Макс Райнхард кани Владигеров да замине с него..

В душевно единение с еврейския си корен, народностното съзнание на твореца винаги е било дълбоко българско, родолюбиво. За него поетът Николай Лилиев ще каже: „Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре.” И дори в „Еврейска поема”, в която откриваме и други еврейски интонационни мотиви, вплита българския музикален аромат и своите музикални идиоми.

През лятото на 1951 на композитора се присънва как дирижира оркестрова пиеса, написана върху темата Кадиш. С това „знамение” музиката се врязва в неговото съзнание. Дълбоко развълнуван, за няколко месеца написва произведението (клавирът е завършен на 9 септември 1951, оркестрацията – на 13 декември). Посвещението в партитурата гласи: „В памет на моя дядо Леон Пастернак”, а заглавието  е „Meditation hebraique”.

Евгени Павлов, биографът на Владигеров, разказва една интересна история. Когато просвирва на пиано новата творба на учениците си Константин Илиев и Лазар Николов, те са във възторг, но не одобряват заглавието. Илиев предлага да я нарече „Поема”. Композиторът веднага се съгласява и с книговезкото си ножче изчегъртва написаното с мастило Meditation и написва Poeme –  така става „Еврейска поема”.

Премиерата е на 24 юни 1952 г. в зала „България” със Софийската филхармония под диригентството на Саша Попов и е оценена като една от най-съвършените и дълбоки  творби на Панчо Владигеров, посветена на страданията на евреите през Втората световна война. За „Еврейска поема” получава през 1952 г. за втори път Димитровска награда (II степен) за постижения.

След 9 септември 1944 г. Владигеров е автор и на творби, свързани с комунистическата партия. Такива са Симфония № 2 „Майска“ (1949), увертюрата „Девети септември“ (1949), както и няколко масови хорови песни. Някои от тези произведения подпомагат успешните опити на композитора да спаси видни музиканти, като Трифон Силяновски и Александър Николов (известен като Сашо Сладура), които са осъдени и изпратени в лагера „Белене”.

Владигеров се опитва да помогне и на осъдения на смърт брат на жена си – Антон Жеков (офицер от шуменското войсково поделение). Композиторът посвещава и подарява ръкописа на песента „Септември 1944 година” на Добри Терпешев (бивш затворник и член на тогавашното правителство). По този начин Владигеров се опитва да издейства замяна на смъртната присъда на Антон Жеков с доживотен затвор. Народният съд отменя смъртното наказание, но въпреки това Жеков е разстрелян през март 1945 г. Същата участ сполетява и един от най-близките приятели и почитатели на композитора – Димитър Шишманов (министър на външните работи между 14 октомври 1943 г. и 1 май 1944 г.). На него Владигеров е посветил „Есенна елегия”.

През целия си живот Панчо Владигеров многократно е удостояван с високи отличия от държавните институции както на Царство България, така и на Народна република България. Той е носител на Царския орден „Св. Александър” V степен, връчен му от Н.В. цар Борис III, а след политическите промени в България през 1944 г. Владигеров е носител два пъти на най-високо отличие в областта на културата „Димитровска награда”, на ордените: „Св. св. Кирил и Методий” І степен, „Народна република България” І степен, „Георги Димитров”, „За гражданска заслуга” III степен, както и на званието „Народен артист” и на сребърен медал „За наука и изкуство”. Почетен гражданин е на София, Варна, Шумен и Габрово.

До края на живота през септември 1978 г. Панчо Владигеров запазва положението си е уважаван композитор, пианист и диригент.

Музеят на Панчо Владигеров се намира в Шумен. По желание на самия композитор домът му в София сега е превърнат в музей. През есента на 2006 г. внукът на Маестрото – Панчо Владигеров-младши, учредява фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров”. Нейната основна цел е да популяризира личността и творчеството на големия български композитор, пианист и педагог и неговото наследство.

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad