БИОГРАФИЯ
На ДЯНКО ПРЪВЧЕВ ЛАЗАРОВ
/кмет на Бургас от 27.12.1939 година до 3.01.1944 година/
Дянко Пръвчев Лазаров е роден на 10 октомври 1889 година в с. Пирне, Айтоско, в семейство на едър земевладелец. Той е единствен син от петте деца в семейството. Завършва средно земеделско училище в Садово и през 1908 година заминава за Белгия, откъдето се завръща през 1913 година с докторат по право. За да легализира дипломата си за висше образование, трябва обаче да има диплома за средно образование не от професионално училище, а от гимназия. Такава диплома получава в Сливенската мъжка гимназия. През тези куриозни „гимназиални” години докторът по правo до 1915 година е учител в сливенско село и отбива военната си служба като завършва школата за запасни офицери.
От 9 април 1915 г. до 30 ноември 1918 година е съдебен кандидат в Областния ямболски съд.
През този период на живота си участва в Първата световна война, от която се завръща тежко ранен. След възстановяването си възобновява работата си в Ямбол.
От 1 ноември 1918 година до 31 март 1919 г. заема същата длъжност в Айтоското околийско съдилище, след което се установява на адвокатска практика в Бургас в съдружие с Генчо Петров.
През 1924 година се венчава за Славейка Нолчева, с която имат две дъщери. По настояване на тъста си Христо Нолчев през 1934 година напуска адвокатската колегия и става член на АД „Христо Нолчев”.
Д-р Дянко Пръвчев е назначен за кмет на Бургас на 27 декември 1939 година. Още от първите дни на новата си работа той продължава дейността на своите предшественици в областта на благоустрояването и културното издигане на града. Довършва строежа на новата общинска сграда. Увеличава висящите осветителни тела по централните улици. Разширява ел. мрежа на Бургас, развива канализацията и електрификацията на Коджакафалийската махала. Кварталът около Старата гара се благоустроява и улиците се павират. Особено големи са заслугите на кмета Дянко Пръвчев по укрепването на морския бряг, който систематически се е свличал още през тези години.
Втората световна война е започнала. От 1941 година в България е в сила фашисткия закон за Защита на нацита. Той отнема гражданските права и свободи на българските евреи. За евреите в големите градове има полицейски час и забрана за предвижване след него. Само в Бургас за разлика от Пловдив, Видин, Стара Загора и др., благодарение на активната гражданска позиция на кмета Пръвчев, убеден демократ, полицейския час за евреите не е бил задължителен. Имайки по-либерален режим в Бургас, бургаските евреи са се движили свободно по главната улица, Морската градина, посещавали са обществени заведения, в пълен противовес на сънародниците си от другите градове. Законът е закон, но бургаската управа го спазва по-либерално.
През 1942 година в България усилено и тревожно се говори за изселването на евреите. Това не отминава и бургаските евреи – една голяма човешка общност с голям принос за развитието на Бургас. В тяхна защита по инициатива на д-р Пръвчев през 1943 година той и други кметове от района заминават за София, където посещават Народното събрание и други правителствени органи, партии и влиятелни лица с една единствена цел – да спрат депортирането на бургаските евреи. Бургазлията Матей Хаджипетров, внук на главния ктитор на католикона на остров „Света Анастасия” го свързва с митрополит Стефан – най-влиятелната личност в Българската православна църква, който обединява църквата да направи всичко необходимо за облекчаване живота на преследваните и за подпомагането им по места и сам укрива в дома си главния равин… Мисията на делегацията от бургаския край е успешна. След завръщането на Пръвчев и придружаващите го кметове изселването на евреите, насрочено за 9-ти март 1943 година, е отменено.
Този смел човешки жест не бива да остане незабелязан и да бъде оставен без признание. Според Христина Пръвчева – дъщеря на д-р Дянко Пръвчев, бургаските евреи са отправили нарочна благодарност към него, като са го посетили след отмяната на изселването и са му подарили писалищен комплект и мастилница. Но това остава единственото свидетелство за уважение към д-р Пръвчев.
Убеден демократ, д-р Дянко Пръвчев е ратувал за силна социална и културна политика в Бургас. През годините на кметуването му за директор-режисьор на бургаския театър 1939-1940 е назначен Петър Димитров, който обединява вещо колектива на театъра. Поставени са 17 пиеси, изнесени са 318 представления, посетени от 37 000 зрители, и то по време, когато бушува война. Като значително събитие през този период се сочи честването на дългогодишна дейност на актрисата Стефана Гандева, станало на 15 януари 1941 година.
Симфоничният оркестър при „Родни звуци” отбелязва през сезон 1943-1944 г. 115 години от смъртта на Ф. Шуберт.
На 29 март 1942 година е открита първата обща изложба на художниците-академици в Бургас. Представени са картини на Петко Задгорски, Вл. Йорданов, Павел Вълков, И. Бояджиев и скулптури на П. Лолов и К. Кошаревски. Самият д-р Пръвчев е известен като голям почитател на българската литература. В неговия близък кръг са писателите Константин Петканов и Константин Константинов.
Д-р Дянко Пръвчев умира на кметския си пост от мозъчен инсулт на 14 януари 1944 година, едва 55-годишен.
„Заповяданото принудително изселване на населението създаде верига от нови проблеми, не търпящи отлагане и налагащи непременно лично участие на кмета. Д-р Пръвчев с цената на своето здраве отлично се справи и с новите условия, като не изпускаше и редовното управление на общинските служби, изготвяйки лично бюджета на общината”, пише в акта за злополука, изготвен от Бургаско градско общинско управление от 16 февруари 1944 година. От този документ разбираме, колко всеотдаен и сърцат управник е бил д-р Пръвчев, колко многобройни усилия е положил, за да запази еврейското население на Бургас.
