Днес се навършват 101 години от рождението на човека, сътворил едни от най-хубавите страници в българската литература. Валери Петров, роден като Валери Нисим Меворах, остави в наследство на световната култура ненадминати произведения като поет, драматург, сценарист, пейзажист и като великолепен преводач. Получи и изключителната чест да бъде номиниран за Нобелова награда, както и да бъде включен в почетния списък на Международния съвет за детска книга.
Валери Петров сам определя себе си като „човек на надеждата”. В памет на любимия на поколения автор припомняме негови думи, които звучат красиво и мъдро:
- Каквото и да прави злото, то е нетрайно.
- Мислете с умовете си и България ще я бъде.
- Двете начала Красиво и Добро, според мен, вървят винаги заедно и аз не мога да си представя, че човек може да създава красота – А какво е изкуството, ако не това? – без да буди и доброто у читателя, зрителя, слушателя.
- В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.
Днес огромната част от човечеството е невероятно нещастна, споделя Валери Петров пред Иван Сарандев в интервю за книгата му, в която са събрани отговори на 101 писатели на зададени към тях еднакви 31 въпроса.
И още: Най-голямата ми надежда сега е, че страната ни ще се измъкне скоро от невероятно тежкото положение, в което е изпаднала; че светът ще се спаси от апокалипсиса, надвесен над него. Как ще стане това – не бих могъл да кажа с две думи… а и с повече – порядъчно съм объркан.
Това са думи, произнесени преди 27 години. Днес Валери Петров като че ли би казал същото.
Но нека завършим с едно от любимите стихотворения, което носи една друга надежда:
„Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.”
