51 години от смъртта на голямата поетеса
На днешната дата – 12 май преди 51 години си отива от този свят една от емблематичните европейски поетеси – Нели Закс. Тя опровергава философът Теодор Адорно, който твърди, че след Аушвиц е невъзможно да се пише поезия. Немската еврейка доказва, че поезия винаги може да бъде сътворявана, както сред красотите, така и сред кошмарите на света.
Доказателството:
„О, комините,
находчивите къщи на смъртта,
те тялото на Израил разтварят в дим,
който се катери по въздуха.”
И още:
„ВИЕ, ЗРИТЕЛИТЕ,
пред чиито погледи убиват.
Както чувстваш нечий поглед впит в гърба ти,
така ще чувствате по тялото си
погледите на убитите.”
Нели Закс е родена в еврейско семейство от Берлин през 1891 година. От малка се занимава с музика, поезия и балет. Първата си стихосбирка „Легенди и разкази“ (1921) издава с помощта на писателя Стефан Цвайг. През Втората световна война е спасена благодарение на шведската писателка Селма Лагерльоф, с която води кореспонденция повече от 30 години. През 1966 година става Нобелов лауреат по литература „за нейното изключително лирично и драматично писане, което интерпретира съдбата на Израел с трогателна сила“.
По времето на Хитлер творбите й официално са забранени официално. Едва през 1940 г. чрез Селма Лагерльоф, която скоро след това умира, успява да получи виза за Швеция и в последния момент преди изпращането й в концлагер се преселва заедно с майка си в Стокхолм. Останалите от фамилията в лагерите на смъртта.
В шведската столица Нели Закс работи като перачка, за да изкара прехраната си. Научава шведски и започва да превежда. През 50-те години получава шведско гражданство. Започва кореспонденция с поета Паул Целан, когото посещава в Париж през 1960 г. Постепенно си пробива път и в литературния живот на Германия и бива „открита“ от младото поколение германски поети. Нейните стихосбирки „И никой не знае какво по-нататък“ (1957) и „Бягство и преображение“ (1959) излизат в Хамбург, Мюнхен и Щутгарт. Следват „Пътуване в безпрашието“ (1961), „Все тъй смъртта празнува живота“ (1961), „Пейзаж от викове“ (1966) и издадената посмъртно „Разцепи се, нощ“ (1971).
Пророческата поезия на Нели Закс се корени в библейските псалми, староеврейските традиции и идеите на хасидизма. Творбите й са изпълнени с болката и религиозната мистика на еврейския народ, като проникват в дълбокия смисъл на това мъченичество.
През 1961 г. в Дортмунд е учредена литературна награда на нейно име. Пет години по-късно Нели Закс и писателят Шмуел Йосеф Агнон получават Нобеловата награда за литература. Парите от наградния фонд поетесата дарява на нуждаещи се.
Нели Закс умира в Стокхолм на 12 май 1970 г.
Широката публика в България почти не познава поетесата. През 1969 година, три години след удостояването й с Нобелова награда, на български език излиза стихосбирката „Земя от болки”, изд. Народна култура.
Да се надяваме, че интересът към творчеството на Нели Закс ще предизвика някой от съвременните преводачи и издатели, и в книжарниците ще се появят прекрасните й стихове. Защото тя е сред поетите, които връщат на човечеството вярата в безсмъртието на поезията и в силата на човешкия дух.
„ВИЕ, МОИ МЪРТВИ,
сънищата ви осиротяха
нощ затули образите ви
езикът ви лети и пее с тайни знаци
Бежанският рой на мислите
горещото ви завещание
проси на брега ми
Неспокойна съм
до смърт уплашена
да уловя съкровището с късче от живот
Макар и притежателка на мигове
на сърцебиения и разлъки
на смъртоносни рани
къде е моето наследство
Солта е моето наследство.”
1946
Източник: https://lira.bg/, https://bnr.bg/, https://magnifisonz.com/
Снимка http://leopard.booklikes.com/
