При нас, в „Алеф”, пристигна топло писмо, побрало в себе си младежка креативност и оптимизъм и твърдата вяра в доброто и победата му над злото. Това писмо за нас е поредното безспорно доказателство, че камбаната на Международния ученически литературен конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла Вселена” продължава да отеква с неподозирана сила в младежите, подтиква ги към познание и творчество, събужда у тях увереността, че бъдещето им принадлежи и че те не само искат, но и могат да го направят чисто и свободно за всяко човешко същество на Земята, без разлика от пол, вяра и етнос.
Точно това ни пише в писмото си дванадесетокласникът от сливенската езикова гимназия „Захарий Стоянов” Явор Антов – в „противоборството на светлина с мрака в човешкото битие… доброто неминуемо побеждава”. И добавя: „…младите, а и не само, трябва да познават добре историята, да бъдат толерантни и съпричастни, да се научат да бъдат Хора. Качества, които са ни съхранили столетия и които са ни още по-нужни сега!
Явор има вече отличие от Втория международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо”. Участието му в десетото юбилейно издание на нашия конкурс с разказа му „По релсите на север” е първия му опит в проза. Който вероятно далеч няма да е последният.
„Срещнах случайно в мрежата информация за този конкурс, затова от самото начало бях убеден, че това е цел, която всеки млад човек трябва да си постави”, пише ни Явор. И продължава: „Идеята ми се стори любопитна и предизвикателна; тя събуди истинско желание у мен да откривам, да се ровя из пожълтелите страници на книгите, да отдам време и размисъл за онези екзистенциални въпроси, за които никога не остава време в забързаното ежедневие.”
Това е и основната идея на нашия международен литературен конкурс и той не случайно е ученически. Защото новото отношение към човека, към миналото и бъдещето, към природата и изобщо към мисията на човечеството в безкрайната Вселена може да покълне и израсне само в необремененото от ежедневна рутина и безполезни съмнения младежко съзнание.
В това е и нашата, на Алеф”, вяра.
