Център за еврейско-българско сътрудничество

Homage – модулната фотография на Зафер Галибов

Автор Мариана Барух

В столичната галерия-книжарница „София Прес“ на улица „Славянска” е подредена изложбата с модулна фотография на Зафер Галибов.  Тази изложба, която ще остане до края на април,  не бива да се пропусне, поне от тези които са чували името на Зафер Галибов. Майсторът на фотокамерата е с достатъчен опит и авторитет зад гърба си. Артистичният свят на България познава добре снимките на Зафер – днес той е събрал в експозицията си познати лица от живота, който ни заобикаля. Изминалите години личат в тези снимки на Галибов – той сякаш иска да подчертае това.

Разговарях със Зафер Галибов, който представи още през юни 2020 г. две картини в мащабната изложба „Портрет“ на СБХ, които той нарича „модулна“ фотография. Искам да припомня част от творческата биография на Зафер, носител на толкова много награди и отличия не само в нашата страна, но и в Европа.

Зафер е роден на 2 март в София. Завършва ВМЕИ в София (днес ТУ-София), културология във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (2007). Защитава дисертация в областта на фотографията към Института за изследване на изкуствата в БАН (2014). Бил е фото-редактор в списанията „Лада“ и „Наша родина“, завеждащ фотоателие в „Главпроект“, в „Малък градски театър зад канала“. Работил е още в Националната галерия за чуждестрaнно изкуство, а от 2007 до 2010 г.- в „Института по математика и информатика“ към БАН, секция по дигитализация на научното и културно-историческото наследство, по проекта „Паметта на лицата“ – фотографията като част от културно историческото наследство.

Професионалните му интереси са в областта на история на българската фотография, журналистиката, сцeничните и изобразителните изкуства. Автор е на специалните албуми „Владимир Висоцки“ (1994), Амстердам, „Движение“(2001) и др. Участвал е в научни експедиции в Непал (1987) и в Антарктида (2000) с фотографии, показващи българското присъствие на тези места. Автор е на фотографски изложби в България, Литва, Израел, Финландия, Украйна, Русия, Дания, Полша, Словения, Италия, САЩ, Албания, Доха. Носител е на наградата „Златно перо“ за принос в областта на културата по случай 24 май; на сертификат на френската аукционна къща „Тажан“ за оценител на произведения на изкуството; Почетния плакет на кмета на Мюи, Франция; Бронзовия медал и сертификат на ЮНЕСКО и др. През 2017 г. издава книгата „Светлописите“, която е нов прочит на историята на старата българска фотография.

Мариана Барух – Някой беше казал, че художествена може да бъде само черно-бялата фотография. Защото цветът разсейвал възприятието, подвеждал към натурата, от една страна, и към рекламата, от друга. Защо повечето от твоите известни фотографии са  черно-бели?

Зафер Галибов – Разбира се, че в последно време има превес при снимките, които могат да се реализират в цвят. Може да се избира и да се правят репортажи и снимки на природата с черно-бели и цветни кадри. Напоследък е много трудно да се намират материали за черно-бели снимки. Всички снимат в цвят с новите технологии. Цветните изображения са по-експресивни и все повече ще се налагат.

М.Б. – Знам за твоята силна страст към хората на изкуствата и към джаз музиката, както и към различните артисти, певци, художници, учени, архитекти. Снимал си световно известните певци Рей Чарлс, Тина Търнър, балерината Алисия Алонсо, актьора и певеца Владимир Висоцки в ролята на Хамлет и другите артисти от театъра „Таганка“, музиканта Милчо Левиев, художниците Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев, Недко Солаков, изкуствоведа Филип Зидаров, полярния изследовател проф. Христо Пимпирев и още много творци от цял свят. Въпрос на късмет ли е или ти умишлено търсиш да представиш портретите на хората на изкуството и също на обикновените хора?

З. Г. – Наистина съм търсил да запечатам с камерата си творците, които са идвали в България и тези, които работят у нас. Понякога е и въпрос на късмет да си на точното място в точния момент. С Владимир Висоцки имах невероятния шанс да съм с него и с артистите от театър „Таганка“ по време на гостуването им през 1975 г.  Правил съм самостоятелна изложба само с негови снимки. Вълнува ме всеки творец, който ме докосва с творчеството си, може да е обикновен човек, но творец в онова, с което се занимава.

М.Б. – Защо наричаш фотографиите в изложбата Homage, което може да се преведе като „В знак на възхвала” или „С уважение“ като „модулна“ фотография?

З.Г. – Техниката, която използвам е базирана на принципите на една стара немска фотографска система, която е съществувала преди повече от 100 години. Дали ще се казва „модулна“ фотография или фото скулптура или двуизмерно изображение на образа или пиктореализъм няма значение. Доразвих тази система и се получава съвсем нова снимка. Това е технически метод за ръчно пренареждане на образа. Взимам снимка от портрет на някой човек, нарязвам я на много части, но запазвам срезовете на лицето от снимката. Една такава снимка се прави около 6-7 дни. Трябва да се запази и перспективата. Има и други методи за получаване на различен образ. Това не е моментната снимка, която всеки прави. Трябва да имаш познания от физика, понятие за пространствено мислене и за това, че твориш и създаваш нещо ново на основата на твоя снимка. Не е лесно. Изисква се търпение, много работа и много опити за да се получи добър резултат.

М.Б. – Единият портрет, който видях и много ме впечатли, е на прославената кубинска балерина Алисия Алонсо, която е гостувала в България през 1969 г. и е изпълнила ролята на Кармен в балетната сюита на Бизе-Шчедрин. Другият портрет е на Владимир Висоцки.  Дълго ли избира кои хора на изкуството да представиш на тази изложба?

З.Г. – Да, единият портрет е на Алисия Алонсо, който съм снимал в далечната 1969 г. Имах безкрайното желание да се получи нещо по-различно от традиционния портрет на балерината. Опитах се да акцентирам на ръцете й и си ги представих като на някой хищник. Другият портрет е на певеца, актьора и писателя Висоцки пред огледалото, което като че ли ще се счупи. Тук могат да се видят пушки и китари на гърба му. Мога да отбележа, че съм търсил умишлено да постигна движение в образите. Вдъхновявал съм се от големите художници, представители на сюрреализма и кубизма като Виктор Вазарели, Рене Маргит, Салвадор Дали, Хундервасер, Хуан Миро, Гауди, Кристо, Жан Клод и дори Владимир Димитров Майстора. С тези портрети преоткрих собствената си работа опреди години. Паметта на лицата е страшно нещо, понякога до болка красиво, понякога – непоносимо безнадеждно, но така е в изкуството! Творбите предизвикваха различни въздействия и емоции у различните хора. Дълго време бях се занимавал с анализ на фотографиите, използвах тези познания за да преразпределя въздействията. Ако в снимката имаме силни и слаби точки и пространства, по новата метода това се усилва многократно.

М.Б. – Кои са важните теми в тази твоя изложба?

З.Г. – В изложбата има най-много портрети на известни творци не само от България, но и на артисти, които са гостували у нас. Има абстрактни, има и социални произведения, както и снимки на много артисти, които танцуват. Опитал съм се да покажа чрез фотографиите, които съм изложил в тази изложба как се появяват линия на танца, линия на джаза, на театъра. Това което ги свързва е музиката. И всичко се преплита. Сред всички тези линии естествено се вписват и портретите на художници.

М.Б. – Имаш ли планове да представиш снимки от тази модулна фотография и на други изложби?

З.Г. – В скоро време моя фотография ще бъде на заглавната страница на международен форум „Hello world“. Фотографията съхранява прекрасните моменти и спомени от дантелата на живота. Животът е кратък, прекрасното е вечно. Музиката, живописта, скулптурата, фотографията са велики изкуства, защото не използват думи, не обиждат, не огорчават, не унизяват, а вдъхновяват.

Препечатано от https://fakel.bg/

 

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

„Танцуваме с Мириам“ – уъркшоп

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

SUPPORT US!

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

VI Национален литературен конкурс

VI national literary contest

Церемония по връчване званието '"Пазител на паметта"

Award Ceremony 'Keeper of Memory'

Пети национален литературен конкурс

Award ceremony for the participants in the V national literary contest

Откриване на паметна плоча, посветена на доблестните бургазлии спасили своите съграждани евреи

Opening ceremony of the memorial plaque in Burgas

Архив

Календар

септември 2022
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930