Център за еврейско-българско сътрудничество

Майката на Диана Дамянова крие 3 семейства евреи в дома си и спасява десетки

24 часа.bg/25.03.2018 г.

Анна Дамянова прибрала тайно заточени към лагерите на смъртта, мъжът й – шеф на полицията в Скопие и помага, разказва известната пиарка Диана Дамянова.

В началото на март 1943 г. еврейската общност в Скопие е уведомена, че на 11 март всички трябва да се съберат на жп гарата. Секретна грама за това пристига и в дома на градоначалника и областен полицейски шеф Стефан Попстефанов. Той обаче е извън Скопие по служебни дела и документът попада в ръцете на съпругата му Анна. Прочитайки го, младата жена звъни на приятелката си Анна Сърчаджиева – майката на Йосиф Сърчаджиев, която по онова време също живее в Скопие, където съпругът й работи като режисьор в театъра.

Двете решават да действат бързо. Същата вечер обличат престилките на слугините си, сменят прическите си и предрешени така, тръгват от къща на къща, от човек на човек да предупредят всички свои познати еврейски семейства.

Евреите бързо се организират и много от тях успяват да напуснат тайно Скопие още през следващите дни. С изключение на 7 семейства, в които имало болни хора или малки деца – общо над 20 души.  Тогава двете Анни правят организация и укриват тези семейства. Три от тях остават в дома на Попстефанови, въпреки, че резиденцията е в сградата на полицейското управление. Едно семейство – Мори и Рашел Карио, заедно с двете си малки деца, отиват при Сърчаджиеви, които пък живеят над германското комендантство в града. Трети са настанени временно в други домове, докато се организира извеждането им зад граница.

В този момент се връща градоначалникът и полицейски шеф Стефан Попстефанов и вижда каква каша е забъркала жена му. Той е поставен пред свършен факт, но е разкъсван между кариерата и дълга, от една страна, и човещината и любовта към жена си, от друга. Накрая човещината надделява. С риск за живота си Стефан издава фалшиви документи на десетината евреи, които не е можело да бъдат транспортирани тайно. Четири семейства са изведени в Дупница, тъй като на територията на България и с български документи са в безопасност.

Сред спасените е и семейство Карио, което е изведено с каруца през Албания и заминава за САЩ. Именно техните деца по-късно номинират Анна Дамянова-Попстефанова и Анна Сърчаджиева за званието “праведник на народите на света” заради спасяването на евреи. Израелският институт „Яд Вашем“ го присъжда и на двете.

В годината, в която почива, името на Анна Дамянова е вписано на Стената на почитта в Мемориалния музей – на 21 април 1983 г.

Коя е Анна Дамянова? Историята й ни разказва дъщеря й – известната пиарка Диана Дамянова, съпруга на кинорежисьора и сценарист Джеки Стоев.

Анна е родена на 16 юни 1915 г., най-вероятно в село Макоцово, откъдето е баща й. Георги Дамянов Йотов е от голям земеделски род. Член на БЗНС от1918 г., близък съратник на Александър Стамболийски. Бил е шеф на щаба на сформираната гвардия след обявяване на Радомирската република на 27 септември 1918 г. След неуспеха на войнишките бунтове е осъден на смърт, но след 3 месеца е амнистиран. В годините 1920-1923 е депутат в XIX и XX народно събрание. По време на Деветоюнския преврат през 1923 г. е ръководител на въстанието в Пирдопско и Новоселско. След разгрома му е заловен, убит и изгорен в тухларските пещи в с. Долни Богров, Софийско.

По майчина линия Анна също е наследница на героичен род от Копривщица, чиито следи в историята водят до Бенковски. След 1923 г. Йорданка Дамянова е осъдена на затвор, защото направила опит да скрие мъжа си. Влиза в затвора с двете си деца – Анна и брат й Димитър, които през деня могат да излизат, за да ходят на училище.

Когато Анна навършва 16 г., й разрешават да се изнесе от затвора, заедно с брат си. След училище тя работи като сервитьорка във вегетарианския ресторант в центъра на София, за да ги издържа. Помагат им пак старите земеделци и приятели на баща й, които й оставят много големи бакшиши и така тайно я подпомагат

През 30-те години Анна среща мъжа си Стефан Попстефанов. Той е бил доста по-възрастен от нея, голям полицейски началник. Също земеделец, той помогнал на семейството, както и за освобождаването на майка й от затвора, разказва Дамянова.

По време на Втората световна война Попстефанов е изпратен в Скопие, където става съучастник на Дамянова в спасяването на евреите.

Веднага след 9 септември 1944 г., когато семейството вече се е прибрало в Плевен, местните партизани застрелват Попстефанов в дома им без съд и присъда, пред очите на Анна и на майка й. Официално го обявяват за безследно изчезнал, затова след години е осъден и от Народния съд.

Веднага след разстрела на мъжа си Анна е изпратена в лагер.

“По това време комунистите вече са на власт и признават някаква част от земеделците. Започват да се раждат титлите “активен борец против фашизма”. И стари земеделци правят така, че убитият през 1923 г. земеделец Георги Дамянов да бъде посмъртно награден, за да може жена му да получи пенсия и някакви привилегии, с които семейството да оцелее“, разказва Дамянова.

След това близки на семейството издирват Анна, която в продължение на 7-8 години е местена от лагер в лагер, и през 1952 г. се връща при майка си в София. Заедно с нея идва и “друг фашистки елемент – Любомир Маринов, който впоследствие й става съпруг. “Изключително интелигентен човек, лекар и юрист по професия, учил в Париж, а след това и право в Хайделберг. Маринов знае 11 езика, бил е прокурор на Драма и Кавала, съден е от Народния съд. но са го пропуснали, защото лежал в затвора и не са го намерили да го застрелят,  но след това не е имал право да упражнява нито една от професиите си, затова работеше като закупчик“, разказва историята му Дамянова.

И цялото това фашистко гнездо се набутва при бабата, която е призната за съпруга на убит активен борец против фашизма и живее в половината от национализирано жилище. При бабата живее и Диана, която е дъщеря на брата на Анна – Димитър, и съпругата му Гинка.

Тъй като родителите й работят, Диана прекарва повечето си време заедно с Анна и Любо и те се привързват много към нея.

„Превърнаха ме в смисъла на живота си, три пъти се жениха и развеждаха, и все заради мен се събираха”, разказва Диана.

Тя е на 6 г., когато се ражда сестра й и цялото семейство взема важно решение – Диана е осиновена от Анна,  която няма никакъв шанс за свои деца. По документи обаче баща й си остава неин баща. „Аз съм уникален случай – родителите ми са брат и сестра”,смее се днес тя.

Старите земеделци отново помагат на семейството – намират работа на Анна в Народния театър като помощник-режисьор. Тя завършва театралната гимназия в София като частен ученик.

Дълги години Анна е в Народния театър. Всички я обожавали и дори й викали Маме. Тя била душеприказчикът, нещо като генерален психотерапевт на театъра, до който се допитвали дори комунистически величия.

Дъщеря й си спомня дори един период от 10-ина месеца, някъде около 1966 г., когато двете живели нелегално в гримьорна в театъра, тъй като нямали жилище заради поредния й развод с Любо.

„Беше бохем човек. Много обичаше да играе покер, а вкъщи винаги беше пълно с приятели. Нямаме еврейска кръв, но до 70-те години бях убедена, че съм еврейка”, спомня си Диана.

Всички около тях били евреи. Когато тя поставя въпроса,  Анна й разказва историята за спасяването на евреите, но под най-дълбока тайна. Времената били такива, че не говорели много на такива теми. Но били заможни, спрямо хората около тях и Диана не можела да си обясни откъде идват парите. Днес си дава сметка, че майка й е била подпомагана по еврейска линия, но тогава всичко се правело тайно.

‘Никога не съм чувала от Анна да говори срещу комунистическия режим, макар да не го обичаше и тайно да се подиграваше. Но от време на време получаваше пристъпи и правеше изцепки. Обаче беше толкова луда и авантюристка, че комунистите я приемаха за ексцентричка и й прощаваха“, спомня си дъщеря й.

И разказва интересна история. Тя била ученичка в 127-мо училище. Един ден се прибира с червена връзка на врата. Анна я хваща за връзката и пита: ‘Какво е това?” Диана отговаря: “Кръвта на героите”.

„Тя ме повлече за връзката към директорката на училището и й заяви: “На врата на моето дете кръв не може да стои!” Разправяха се дълго време, но накрая ми свалиха червената връзка“, спомня си Диана.

По-късно сключила тайно сделка с учителя по математика, който бил написал 4 последователни двойки на Диана, защото не можела да запомни Питагоровата теорема. Анна обещала да се погрижи за художествената самодейност на гимназията и облякла всички деца в костюми от Народния театър. А учителят написал 4 страници, които Диана да научи, и я освободил от часовете.

Ироничното отношение на Анна към комунистическата власт намира и свое проявление. Тя веднъж е направила концерт във възхвала на българо-съветската дружба, който за нейна изненада бил много добре приет.  След това тя и Любо започват да пишат сценарии с поезия за концерти.

“Двамата фашисти го удариха на страшна халтура и се забавляваха изключително с рими за комунизма, което им носеше и пари”, спомня си Диана.

Години по-късно тя се опитва да си обясни сложната си семейна история – дадена е за осиновяване при двама живи родители.

“Това е било заговор за извеждане”, категорична е днес. И от дистанцията на историята навързва случки и факти, които я навеждат до този извод. Като например задължението да знае 3 езика, преди да навърши 13 години, което било свързано с „тежко насилие“ над нея. Ежедневно преди или след училище учела английски и френски. Преподавала й е майката на писателя Христо Калчев – Вера. Паралелно учела и руски при една стара учителка еврейка. Освен това е насилвана да пее в хор  „Бодра смяна“, въпреки че не може да пее.

„Бях на 13 или 14 г., когато стана ясно, че хорът тръгва на турне в Япония през Париж. Вечерта преди полета Анна ми показва една снимка и ми казва: “Този човек ще те чака на летището в Париж и каквото той ти каже, ти трябва да го направиш.” Тя е толкова луда, че всичко, което прави, аз го намирам за нормално и се съгласявам. На сутринта обаче се събуждам с 40 градуса температура и въпреки упоритите тръшкания на Анна от хора отказват да ме вземат и не тръгвам за Париж“, спомня си Диана.

Едва през 1982 г. майка й признава, че е била планирала и организирала по еврейска линия извеждането й от България през Париж за Канада.

Самата Анна имала забрана да напуска България. Едва в края на 70-те я пускат да отиде до Париж, където има приятели и роднини – по едната си линия е далечна братовчедка на Силви Вартан.

През 1983 г. Анна Дамянова умира от рак. Заболяването й съвпада с тежката бременност на Диана – лежи 9 месеца в болница за задържане със сина си Мартин. Когато ражда и излиза от болницата, Анна вече е изключително зле и малко след това си отива.

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

март 2024
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Ad
Ad