На днешния ден – 14 август преди 25 години напуска този свят един от големите световни писатели от еврейски произход – Елиас Канети. Той завещава на човечеството непреходни произведения, които му носят световно признание. Носител е на Нобелова награда за литература (1981 г.). С нея той е удостоен за спомените си, събрани в „Спасеният език“. “Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“, пише в книгата си писателят.
Елиас Канети е носител на още много награди: „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1969), „Голямата австрийска държавна награда“ (1967), наградата „Георг Бюхнер“ (1972), както и на наградите „Нели Закс“ (1975), „Йохан Петер Хебел“ (1980) и „Франц Кафка“ на град Клостернойбург (1981). През 1983 г. му е присъден и Големият орден за заслуги на Федерална република Германия.
Най-значимите му творби са „Провинцията на човека“ (1973), „Подслушвачът“ (1974), „Съвестта на думите“ (1975), „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото“ (1980), „Игра с очи“ (1985) и записките „Тайното сърце на часовника“ (1987). Книгите му са предени на повече от 25 езика.
Елиас Канети е роден е на 25 юли 1905 г. в Русе. Семейството му е от сефарадско-еврейски произход. През 1911 година то напуска България и търси препитание, като последователно живее в Англия, Швейцария и Австрия. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите самият Канети заминава Англия, където се заселва.
Канети е завещал личната си библиотека и личния си архив с непубликувани лекции, ръкописи и писма на Централната библиотека в Цюрих. Според неговото желание дневниците и част от кореспонденцията ще могат да се ползват едва през 2024 г.
В родния му град е учредена национална литературна награда на негово име.
Предлагаме на читателите на www.alef-bg.org докосване до словото на Елиас Канети с няколко негови мъдри „крилати фрази”:
„Всеки език има свое мълчание.”
„Хората са пламенни и експанзивни – те се хващат за едно и за друго, създават си кумир, покоряват му се и се привързват към него с такава страст, която изключва всичко останало.”
„Човек винаги се е вслушвал в стъпките на другите хора – те са го интересували очевидно повече, отколкото неговите собствени.”
„Новия идол го издигат сред отломките на предишния.”
„Този, който иска да стане по-силен от властта, трябва да се научи без страх да гледа в очите на заповедта и да намери начин да измъкне жилото от нея.”
„Човечеството като цяло вече никога няма да може да смали своите претенции.”
„Оръжието трябва да е такова, че по-често и съвършено неочаквано да се обръща срещу този, който го използва.”
„Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.”
„Най-ужасната тълпа, която можете да си представите, би се състояла само от познати.
„Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.”
„Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, негов последен роб.”
„Умен е този отговор, който прекратява въпроса.”