МЕЧТИТЕ
НЕВЪЗМОЖНО Е САМО ТОВА, ЗА КОЕТО НЕ СИ МЕЧТАЛ
„Мечтайте за големи неща. Колкото по-голяма е вашата мечта, толкова повече ще постигнете.”
Чета тези думи на Шимон Перес и в главата ми нахлуват въпроси… Толкова много въпроси… Кога ги е казал – в началото на пътя, когато е мечтаел, пътувайки към целта си или в края на пътя, правейки равносметка?
Какви са били неговите мечти?
Сбъднали ли са се?
Мечтите на Перес!
Аз зная какви са те!
Първата и най-важна за него е евреите да имат своя държава – Израел. За тази своя мечта той не жали сили и средства. Наричат го един от бащите на Израел. Тази първа мечта е факт. „Няма част от историята на държавата Израел, в която Шимон Перес да не е участвал или написал. Като човек той крепеше цялата нация на крилете на въображението и визията. Личност, която бе символ на великия дух на народа. Шимон ни накара да погледнем в далечното бъдеще и ние го обичахме, защото ни помогна да дръзнем и да си представим не какво е било тук някога, нито какво е сега, а какво би могло да бъде.” казва за него Реувен Ривлин – президент на Израел.
Втората. Израел да бъде силен. А защо? В древността са казвали: „Ако искаш мир, готви се за война”. А той казва: „Усещах, че Израел трябва да стане достатъчно силен, за да може да се постигне мир.” И за да има мир, Перес е начело на министерството на отбраната, изиграва голяма роля в създаването на авиацията, отбранителната промишленост, отдава голямо значение на научно-изследователската работа във военната област. И успява. Постига и тази мечта. Макар и малка по площ държава, Израел става фактор, с който всички страни в региона трябва да се съобразяват. „Човек, който дава път на мечтите да се превръщат в реалност. Една от мечтите му е държавата Израел, каквато е тя днес с просперираща икономика, базирана на свободната икономика и иновациите. Винаги говореше за неща, които звучат странно и дори невъзможно. През 50-те години създаването на ядрени технологии в Израел е звучало безумно, но много отдавна е факт. Създаването на авиоиндустрията – също.” Подчертава Соломон Бали.
Третата. Третата мечта е неразривно свързана с първите две. Мечтата за мир. За нов близък Изток, в който не съществува вражда между евреи и араби. Казва: “Всеки политик е длъжен да си дава сметка за съотношението между прогноза и реалност. Считат ме за автор на идеите за нов Близък Изток. Признавам се за „виновен”. Аз действително мечтая за нов Близък Изток. Но той с нищо не се отличава от този, за който са мечтали моите учители Берл Каценелсон и Давид Бен-Гурион. А те мечтаеха за Близък Изток, в който не съществува вражда между евреи и араби. Питат ме: „Защо даваш земята?” Аз никому нищо не давам. Земята, за която става дума винаги е била в ръцете на арабите. Газа никога не е била наша. Ние бяхме в ръцете на Газа…”
Успява ли? Благодарение на преговорите водени от него се стига до историческите споразумения през 1993 и 1995 година между Израел и Организацията за освобождение на Палестина. Те полагат началото на палестинската автономия, подобряват се отношенията с арабите, очаква се и подписването на мирен договор. За тази роля той получава нобелова награда за мир. Траен мирен договор обаче не е постигнат.
Според мен тази негова мечта не успява да се реализира напълно. Защо? Защото той е „човек от бъдещето”. Защото нито арабите, нито дори всички евреи са готови за това. Той остава неразбран от мнозина от сънародниците си.
Великите хора обикновено са хора от бъдещето – със смелите мечти, с дръзките думи, с големите дела. Васил Левски мечтае за „чиста и свята република”. За тогавашното време неосъществим блян. А днес – реалност. „Имам мечта” казва Мартин Лутър Кинг. И е убит. Но днес мечтата му е реалност.
Един ден… Някой ден от бъдещето ще има мир в Близкия Изток. Мечтата на Шимон Перес ще стане факт. Един ден, когато араби и евреи спрат враждата, подозрението и недоверието помежду си и заживеят спокойно и в мир.