Стихове на унгарските поети, участвали в проекта „Море от думи” са публикувани в с писание „Море”
Стихове на седем унгарски поети, гостували в творческото ателие „Море от думи”, организирано от Център „Алеф”, са публикувани в първия брой на списание „Море” за 2019 година. Освен от читателите на списанието, поетичните откровения на Дьорд Сонди, Чаба Жебьок, Атила Хеди Ботош, Дьонди Хегедюш, Сабина Уги, Имре Бабич и Атила Яс могат да бъдат прочетени и взети за спомен от специално табло в Унгарския културен институт в София. Стихове на унгарски поети в превод на български език са написани върху над 300 цветни листчета. Те могат не само да се прочетат, но и да се вземат за спомен.
Повод за тази инициатива на Унгарския културен институт е днешният Ден на унгарската поезия. Той се празнува в Унгария от 1964 г. на 11 април – рождения ден на поета Атила Йожеф.
„Алеф” се присъединява към празника с публикуване на стихове от участниците в проекта „Море от думи”, който бе реализиран през октомври 2018 година.
Чаба Жебьок
Вълшебство под луната
(На Аннамария „Месечинка-та”)
Как го правиш, не зная
омагьосва ме вълшебството на песента.
От Слънцето черпиш силата си, каза ми,
но Луната е кадифената ти дрога.
….
Атила Хеди Ботош
Генезис
(Космически аед: Раждането на орфей)
Като си се родил е било тъмно.
Безкрайно тъмно.
И мълчанието на тишината е висяло над теб:
небе като черна боровинка.
….
Дьонди Хегедюш
С объркването на лоялността
Мисля
дали не изглежда напразна
величествената слава на светостта.
В пътническото отделение на светлината –
топли, черни снеговалежи,
сенки на майски снежинки.
Оставам още малко
с объркването на лоялността.
….
Сабина Уги
Обратно виждане
Той ме гледа така, че с очите си ме обикаля.
Очертава ме, както правим с ръка.
С мислите си ме оцветява.
Ако погледите ни все пак се докоснат,
дрънкат като стъклени топчета,
вижда себе си, като ме гледа.
….
Имре Бабич
*
Мъгла се стеле над
дърветата. Слънцето я изпива,
чакат и мен.
*
Незабележимо
се разлистват дърветата:
вече не съм тук.
….
Атила Яс
*
(на нощната автомагистрала)
след смъртта всъщност вече нищо няма да е различно,
както в живота или в сънищата. същото се случва,
но не го живеем в линеарна хронология, всичко това
само в едно много дълго, монотонно пътешествие
е разбираемо. от умората се освобождаваш от обичайните
времеви и простанствени ограничения. ставаш свободен.
както тогава.
….
Дьорд Сонди
*
нося кръста ти
ала треска от него
съм в твоите очи
*
рог под копита
плод изхранва червея
път пеперуден
