Не твърде красива по американските стандарти в изкуството, но неотразима със своята пленителна усмивка и кипяща емоционалност, Барбра Стрейзънд е удивителен пример за универсален талант, съчетан с умението той да бъде реализиран в неговата пълнота. В същото време, в промеждутъците на многобройните й професионални изяви, животът й е живо въплъщениена крилата фраза на римския писател-комедиограф Публий Теренций: „Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо.“В съгласие с тази нейна философия, вече на почтена възраст, тя споделя: „Животът е твърде кратък, затова започвайте с десерта.“ Както без съмнение тя е правила, прави и сега. Колокото до отношенията й с другия пол, Барбра там е колкото иронично шеговита, толкова и сериозна: „Мога дасъставя цяла книга с обещанията, които мъжете са ми давали в леглото.“ А през 2019 г., по време на участието й на Британския летен музикален фестивал, пред феновете си 77-годишната Барбра Страйсънд признава и за краткотрайната си връзка с принц Чарлз преди той да срещне Даяна. През 1974 г., когато Барбра записва своя нова песен в Сан Диего, Чарлз я кани среща. Тогава тя е на 32 години, а той – на 26. Какви точно са били отношенията им, докъде са стигнали и колко са продълили във времето, това си остава тяхна тайна. Но приятелството им остава за дълго във времето. „От този момент нататък (след тази среща) станахме приятели и аз обичах да прекарвам време в кралските градини в Хайгроув, където участвах в благотворителни събития“, споделя Стрейзънд. И продължава с шокиращо признание: „Ако си бях изиграла картите на времето, сега можеше да съм първата първата принцеса от еврейски произход.“ А много години по-късно, през юли 2019 г., принц Чарлз дискретно ще сподели, че на младини е намирал Барбра Стрейзънд за „ослепителна“. Професионалният й успех в многобройни области на изкуството действително е ослепителен. През годините Барбра е носителка на голямата награда навсякъде, където е работила. Този „голям шлем“ е успех, който не е повторен от друг артист досега. Сред многобройните й призове са две награди „Оскар“, шест „Еми“, единайсет „Златен глобус“, десет „Грами“, награда „Томи“, две „Кейбълейс“, наградата на Американския филмов институт за цялостен принос, както и други. През 1995 г. получава „Грами“ за цялостен принос, а през 2005 г. нейният американски албум я нарежда сред първите изпълнителки в Съединените щати. Родена е на 24 април 1942 г. под името Барбара Джоуан Страйсънд ( по-късно го променя на Барбра Стрейзънд) в „Уилямсбърг“, „Северен Бруклин“, Ню Йорк, а по-късно се мести в друг район на „Бруклин“. Нейният баща Еманюъл умира, когато тя е само на 15 месеца и за продължителен период от живота си тя изгражда доста бурни отношения с пастрока си Луис Кайнд.Нейната иначе добронамерена майка Даяна не окуражава дъщеря си да развива кариера в шоубизнеса, убедена, че тя не е достатъчно атрактивна. Тази нейна критичност явно твърде много й е насадена, защото през по-голямата част от живота й я прави несигурна относно външността си, въпреки огромния успех във всички области на шоубизнеса. Възпитана е в прочутия „Ерасмус хоул хай скул“, където през 1959 г. завършва четвърта по успех в класа си през 1959 г. заедно Нийл Даймънд – американски певец, автор на песни и актьор, много популярен през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век, също като нея роден в „Бруклин“ в еврейско семейство, на руски и полски имигранти. Следвайки установената традиция в музикалната кариера, Барбра още на тийнейджърска възраст започва започва своя артистичен път като певица в нощен клуб. Но мечтата й е да бъде актриса и затова участва в едно от изданията на Off-Off-Broadway заедно с една от известните по това време актриси Джоан Ривърс. По-късно приятелят й Бари Денън й помага в оформянето на
имиджа й за клубна изява и тя започва да пее в гей-бар в Манхатънския Грийнуич вилидж през 1960 г., където тя се радва на голям успех. Това помага и през 1962 г. Страйзънд вече е на „Бродуей“ в малка, но звездна роля в мюзикъла „Мога да ти го продам на едро“, като подписва първия си договор с „Кълъмбия рекърдс“. Първият й албум The Barbra Streisand Album („Албумът на Барбра Страйсънд“) моментално печели „Грами“ още през следващата година. Нейният успех в записите продължава и в един момент, първите три албума на Страйзънд се появяват едновременно в „Билборд поп албум“ в топ десет, което е повече от изумителен подвиг, като се има предвид, че това е времето, когато рокендролът и „Бийтълс“ неизменно доминират в класациите. След някои забележителни участия в телевизията като гост, Стрейзънд постига голям успех в специално издание на Си Би Ес с „Името ми е Барбра“ (1965), което от мнозина е считано за най-доброто и е оценено от критици и фенове. Барбра Страйзънд записва повече от 60 албума, почти всички с марката на „Кълъмбия рекърдс“. Нейните ранни творби от 60-те – дебютът й с The second Barbra Streisand album, The third album и My Name Is Barbra са определени като първокласни изяви по театралните и клубни стандарти, включително нейната много добра иронична версия на Happy days are back again. В началото на 1969 г. Страйзънд започва да работи със съвременни текстописци, парчетата са с рок елементи, но накрая открива своята ниша с поп и баладичното звучене. През 70-те години на миналия век тя е под номер едно в поп класациите с парчета като The way we were („Каквито бяхме“), Evergreen („Вечнозелена“), No more tears („Без повече сълзи“), Enough Is Enough („Достатъчното е достатъчно“) и Woman in Love („Влюбена жена“). Някои от тях са използвани в саундтраковете към нейни филми.В края на 70-те години Страйзънд вече е известна като най-успешната изпълнителка в Съединените щати. За сравнение само Елвис Пресли и „Бийтълс“ имат повече продадени албуми. Апрез 1982 г. музикалният критик Стивън Холдън пише, че Страйзънд е „най-влиятелната певица в американската поп музика наред с Франк Синатра“. През 1985 г. Страйзънд се завръща към корените си с The Broadway Album („Бродуейски албум“). Той жъне голям комерсиален успех и се задържа се под номер едно в класацията на списание „Билборд“ за три поредни седмици. През 1992 г. Барбра отново е обявена за най-влиятелен артист от „Ню Йорк Таймс“ заради връзката й с президента Бил Клинтън. Концертът на Страйзънд в действителност проправя пътя на Клинтън към светлината на прожекторите. По-късно Барбра участва и в церемонията по встъпването му в длъжност като президент през 1992 г.Въпреки тези до голяма степен политически изяви Страйзънд не забравя музикалната си кариера. През септември 1993 г. е отново в центъра на новините, лансирайки своя първи публичен концерт от 27 години насам. Билетите за събитието са разпродадени за по-малко от час, Барбра е на корицата на всяко по-голямо списание, а списание „Таймс“ го нарича „Музикалното събитие на века“.Успоредно с концертните й изяви върви и филмова й кариера. Нейният пръв филм е по бродуейския й хит „Весело момиче“ (1968), с който печели наградата за най-добра актриса на Филмовата академия на САЩ за 1968 година, споделена с Катрин Хепбърн. Следващите й два филма също са по мюзикъли – „Здравей, Доли“ на Джери Хърман и „В ясен ден ще прогледнеш завинаги“ на Алън Джей Лърнър и Бъртън Лейн.Участва в оригиналната ексцентрична комедия „Какво става, Док?“ (1972) с Райън О’Нийл, в „Заради Пийт“ (1974), както и в извънредно успешната драма „Каквито бяхме“ с Робърт Редфорд. Нейният втори „Оскар“ е за най-оригинална песен като композитор на песента Evergreen
(„Вечнозелена“) от филма „Роди се звезда“ (1976) и това е първият път, когато жена получава тази награда.През 1969 г. заедно с Пол Нюман и Сидни Поатие Барбра основава „Фърст артист продъкшън къмпъни“, което дава възмогност на тези актьори сами да реализират собствените си филмови проекти. Така идва и идва нейният голем успех с ролята на Маргарет Рейнолдс във „Вдигни пясъчната кутия“ (1972).Продуцира един от собствените си филми, поставен от „Баруъд филмс“ през 1972 г. В „Йентъл“ (1983) тя е продуцент, режисьор, сценарист и звезда. Доста умело прави това повторно и с„Принцът на приливите“ (1991) г. Стивън Спилбърг нарича „Йентъл“ шедьовър и много критици го възхваляват заедно с „Принцът на приливитеПрез 2004 г. Страйзънд временно се завръща в киното в комедията „Запознай ме с вашите“, като си партнира с Дъстин Хофман, Бен Стилър и Робърт де Ниро. Филмът е много успешен и трупаположителни рецензии.В личния си живот Барбра Страйзънд се омъжва два пъти. Първият й съпруг е актьорът ЕлиътГулд – от 1963 до 1971 г. Те имат един син – Джейсън Гулд. Вторият й съпруг е актьорът Джеймс Броулин, с когото са женени от 1997 г.„Една част от теб винаги си остава дете, без значение колко зрял ставаш с годините, колко неща научаваш или колко уморен от живота се чувстваш“, това е също съществена чат от философията за живота на Барбра Стрейзънд.
