Гриша Исер Островски е български актьор и режисьор с еврейски произход. Роден като Анри Островски (Henrie Ostrovski) в Париж на 25 май 1918 г. от баща руски евреин и майка българка, съдбата постоянно му поднася изненади. Обикаля Европа, поставя къде ли не – във Франция, Унгария, Русия и т. н., но България остава мястото, където винаги се завръща.
Завършва висшето си образование със специалност театрознание във НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализацията си изкарва при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговския театър 1969-1970 г. Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в Народен Театър „Иван Вазов“. Бил е и актьор в Реалистичен театър на Стефан Сърчаджиев. След войната е режисьор и актьор в Радио София, Народен театър „Иван Вазов“,Младежкия театър 1979-1984 г., Държавен сатиричен театър 1957-1975 г., Театър на българската армия 1951-1957 г., художествен ръководител на ДТ — Варна 1975-1979 и „Сълза и смях“. Негови постановки са „Дон Карлос”, „Когато розите танцуват”, „Опера за три гроша”.
Островски е професор и преподава актьорско майсторство и режисура в Държавната театрална школа, днес НАТФИЗ от 1945 година, а в периода от 1981 до 1988 година е и неин заместник-ректор.
В киното работи първоначално с оператора Тодор Стоянов. Режисьор е на „Отклонение”, „Мъже в командировка”, „Герловска история”, заснема спорната екранизация по Йордан Йовков „Нона” през 1993 г. Режисьор е на „Като белязани атоми”, филмите „Разходка с ангели”, „Всичко от нулата”, театрални спектакли: „Питър Пан”, „Краят на играта”, „Крадецът на праскови” в Ямболския театър.
Автобиографичната му книга е със заглавие „Тъга за истина”. Издадена е 1998 г.
Гриша Островски е носител на награда „Икар” за цялостно творчество през 2002 г.
Награден е с награда за педагогическа дейност „Почетен Жак“ на френските театрални училища през 1990 г. Удостоен е с наградата на „Театър без граници“ в Лион, Франция за работа с млади актьори, както и с почетния знак на Миланската школа.
Носител е на Наградата „Икар” за цялостно творчество на съюза на артистите в България за 2002 г.
Умира в София на 30 април 2007 г.
Творчество:
