На днешния ден преди 100 години в гр. София се ражда проф. д-р Витали Езра Таджер, забележителен правник от голям мащаб. По този повод напълно заслужено и с подобаваща почит и обич днес отбелязваме именития учен цивилист, който остави диря сред поколения български юристи и в създаването, утвърждаването и развитието на арбитражното правораздаване.
Професор Витали Таджер е един от плеадата забележителни български цивилисти – акад. Л. Василев, проф.Ив.Апостолов, проф. Ал. Кожухаров, проф. А. Ангелов, проф. Ж. Сталев. Проф. Витали Таджер, без излишен шум, с впечатляваща ерудиция и компетентност винаги е бил в центъра на развитието на българското гражданско право, както и в частта му относно материята на арбитражното разрешаване на гражданските и по-специално на външнотърговските спорове. Неговото име остава завинаги свързано с възможността за допускане на недържавното правораздаване в сферата на търговското право. Почтеността изисква да припомним, че проф. Таджер е инициатор и застъпник за приемането в началото на 1998 г. на чл.98 от Указа за стопанска дейност (д.в.бр.4/13.І.1989 г.) и чл.144-151 от Правилника за приложението му. Създаването на тази регламентация е израз на трайното му пристрастие към принципите и предимствата на доброволното арбитражно правораздаване, като акт за насърчаване на свободната инициатива. Именно тази регламентация създаде предпоставките за развитието на факултативния арбитраж в последвалите изменения в чл.9 от ГПК (д.в.бр.55/1992 г.) и § 3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за международния търговски арбитраж (д.в.бр.93/1993 г.).
Наред с многобройните му научни трудове трябва да се отбележат публикациите и научните изследвания, посветени на уеднаквяване на външнотърговското право. На присъщата му методичност и педантичност се дължат докладите изнесени на големи международни симпозиуми, както и създаването на шест сборника на решения и синтез по прилагане на ОУД СИВ от арбитражните съдилища към търговските палати на държавите-членки на СИВ, издадени в периода 1980-1988 г. и ползвани от правниците и арбитражните съдилища в тези страни. Запомнящо е участието му с доклади и съобщения в много международни конференции и симпозиуми, между които бих припомнил Стокхолм-1982 г., Берлин – 1983 г., Букурещ – 1986 г.
Незаличим е спомена на всички, които са имали честта и възможността да участват в арбитражни производства с участието на проф. Таджер. Всички участници в тези арбитражни заседания свидетелстват за неговата ерудиция, прецизност и взискателност, за силата и богатството на доводите, с които той застъпва оригинални и нови становища. В написаните от него решения се съдържат отговори на редица спорни в теорията и практиката проблеми, които са пример за оригиналност на юридическата конструкция. В практиката си на арбитър той остана дълбоко предан на мисията си да създава нови идеи и отговори. На работната му маса остана последната му статия “Погасяване на вземанията срещу приватизирани предприятия въз основа на § 6а от ЗППДОП”, написана по повод на последното арбитражно дело с негово участие и публикувана посмъртно в сп. ”Съвременно право” бр. 2/1999 г. Неговият безспорен авторитет на оригинален теоретик, безпристрастен и мъдър съдник, неговата обективност и почтеност в изминалите десетилетия са определящи в изразените многобройни предпочитания при избирането му за арбитър и председателствуващ арбитражни състави.
Проф. Таджер оказваше значителна помощ на арбитрите, които започваха арбитърската си дейност или търсеха неговите съвети. Много от вписаните арбитри са негови възпитаници и последователи, които са се изграждали, благодарение на усилията му да ги напътства и ръководи.
Името и делото на проф. Таджер е част от теорията и развитието на българското гражданско право и арбитражно правораздаване. Сто годишнината от рождението му е прекрасен повод да си припомним за забележителната му личност и присъствие в българската правна общност и да благодарим на проф. Таджер за всичко което е създал.
Тесктът и идеята за възпоменание на бележития ерудит проф. Таджер е на Иван Минев.
