Щеше ли Джордж Гершуин да стане велик композитор, ако предците му не са емигрирали от Руската империя? Може да се гадае…Но е факт, че по онова време еврейското население там е било подложено на репресии. През 1742 година руската императрица Елисавета е наредила евреите да бъдат изгонени от Русия, а при управлението на Екатерина Втора е наложена забрана те да живеят източно от т.н. Линия на уседналост, като ги ограничава до днешните територии на Беларус, Литва, Полша и Украйна. Антисемитските настроения се изострят при управлението на Александър Трети. Между 1880 и 1920 година над два милиона евреи напускат руските земи и емигрират основно в Съединените щати. Но това е друга тема.
Именно емиграцията обаче прави възможно бъдещият музикален гений Джордж Гершуин да поеме първата си глътка въздух в Ню Йорк. Ражда се на 26 септември 1898 година с името Яков. Бащата му, Мойше Гершовиц, напуска Санкт Петербург през 1890 г., променя името си на Морис Гершуин и работи цял живот в обувна фабрика. Майката Роза Брускина е родена в Одеса. Семейството има четири деца – три момчета и едно момиче.
Джордж се отличавал със сложен характер, училището не му вървяло. Затова пък обичал да се пързаля с кънки и дори станал местен шампион. Музиката била силната страст на момчето. Тя го карала да се вглъбява в себе си и да не обръща внимание на света около него. А може би е чувал още тогава своята музика? Когато е на 8 години на един училищен концерт има щастието да чуе изпълнение на цигуларя Марк Розенцвейг. Толкова е запленен, че след концерта го чака да излезе час и половина под проливен дъжд. И когато разбира, че музикантът е излязъл през аварийния изход, отива направо в дома му. От тогава започва и тяхното приятелство. Джордж често го посещава. В дома на цигуларя има пиано и то неудържимо привлича момчето. Именно Марк разкрива на Джордж прекрасния свят на изкуството и го запознава с брилянтни музикални произведения. Бъдещият композитор започва да възпроизвежда някои от тях по слух. По-големият брат на Джордж учи в музикално училище и родителите им са много изненадани, когато установяват, че малкият без никаква помощ е овладял пианото и е изпреварил брат си. Това ги кара да предадат Джордж в ръцете на професионалисти.
През 1915 г. се случва едно от най-важните събития в живота на младежа – той се запознава с музиканта Чарлз Хамбицер, с когото той веднага се сприятелява. Маестрото му дава много безценни съвети и идеи. На 17-годишна възраст Джордж има добри познания за музикалното изкуство, блестящо владее пианото и пише първите си творби. Усърдно изучава класически мотиви, но е особено привлечен от популярната музика. Въпреки младостта си, той започва работа в магазина на Джером Ремик, където просвирва на клиентите нотите, които искат да си купят. Така се запознава с множество танцови мелодии и песни и решава да се насочи към този вид изкуство. Паралелно свири в ресторанти, където пише първите си песни. Неговият музикален език постепенно печели популярност и името му става известно. Напуска работата си в магазина и се отдава изцяло на творчество.
През 1916 г. Джордж представя на публиката едно от първите си „музикални творения“, озаглавено „Когато искате“. Въпреки, че композицията не става много популярна, с нейната помощ Гершуин успява да привлече вниманието на Бродуей. Песента е харесана от Софи Тъкър, тогава известна певица. След брилянтното й изпълнение Джордж получава признание на Бродуей. Името му започва да се появява често в пресата, а унгарският композитор Зигмунд Ромберг му отдава специално внимание.
Джордж пише музика за сценични спектакли на Бродуей и същевременно работи с джаз групата на Пол Уитмън, която изпълнява негови композиции. Само за една година, той „възражда“ на Бродуей 10 мюзикъла и печели любовта на цяла Америка.
През 1919 година Джордж Гершуин пише първата си оперета – „В осем и половина”, която има незначителен успех. Последвалата я „Ла, ла Люсил”обаче предизвиква фурор. Видният пианист и диригент Пол Уайтмън му предлага да напише оркестрово произведение за неговите концерти. Тогава само за три седмици се ражда най-популярната творба на Гершуин — „Рапсодия в синьо“. Тя е изпълнена на 12 февруари 1924 г. под диригентството на Уайтмън, а на пианото е самият Джордж. Успехът е невероятен. От първия ред аплодират Рахманинов, Годовски и Стравински. Оттогава тази бляскава и увличаща творба с оригинално и заинтригуващо название се смята за класическа в американския джаз. Позната е и като „Рапсодия в стил блуз”. Наименованието й е дадено от брата на Джордж – Айра Гершуин, който на една изложба се впечатлил от етюди в зелено, етюди в жълто и пр. Играта на думи харесала на композитора (от Blue — синьо, и Blues — блуз) и оставил името така.
Славата идва, а с нея и материално благополучие. Джордж Гершуин закупува пететажна сграда и е пътува из Европа в продължение на три години. Сам си съставя маршрута, като започва с Англия и Франция и завършва в Австрия. Когато се завръща в САЩ, представя симфоничната си поема „Американец в Париж“. Успехът на творбата е поразителен и влиза в репертоара на много групи.
През същата 1924 г. Гершуин създава великолепната оперета „Моята прекрасна лейди”“ и няколко песни. Година по-късно е сътворено едно от най-значимите му произведения – Концерт във Фа за пиано и оркестър. Това е оригинално и бликащо от жизненост произведение, което разкрива и друга страна на голямото дарование на композитора. След това се редят още оперети, песни, клавирни пиеси…
Славата идва, а с нея и материално благополучие. Джордж Гершуин закупува пететажна сграда и е пътува из Европа в продължение на три години. Сам си съставя маршрута, като започва с Англия и Франция и завършва в Австрия. Когато се завръща в САЩ, представя симфоничната си поема „Американец в Париж“. В нея са пресъздадени смесените чувства на автора, изпитани по време на посещението му в Париж. „Когато се разхождах по Шан-з-Елизе, аз мислех и за дома си, за реката Хъдзън …“ Успехът на творбата е поразителен и влиза в репертоара на много групи.
Наред с оперетите Гершуин започва да пише и филмова музика, която го прави още по-популярен. По това време композиторът не твори само в „леките“ жанрове, той създава и творби като „Кубинска увертюра“, „Втора рапсодия“ и др. През 1936 г. композиторът заминава за Холивуд, за да пише музиката за филма Let’s Dance, в който участват популярни актьори от онова време. В последните години на своя живот Гершуин написва най-значителното си произведение — операта „Порги и Бес“, която е първата американска национална опера.
В началото на съдбоносната 1937 година той изнася уникален концерт със симфоничен оркестър, воден от френския маестро Пиер Монте. Докато е на сцената, на няколко пъти прекъсва свиренето. Усилената му работа върху легендарната си опера води до много силен нервен срив и пълно изтощение. Не се храни, не може да спи… Лекарите настояват, да се премести на по-благоприятен климат и за известно време да забрави за работа. За Гершуин обаче се оказва невъзможно да се откъсне от музиката. През юни припада по време на репетиция и това е фатално. Умира твърде млад – едва на 39 години.
Името му остава да свети сред дългия списък на гениалните евреи, дали изключително много на световната култура и изкуство.
Източник:
Източник: https://bg.perish.info/, https://school.misterj.eu/
