Център за еврейско-българско сътрудничество

Евреите отбелязват Празника на освобождението – Песах

Еврейте по цял свят отбелязват Празника на Освобождението – Песах. Това е най-тържественият еврейски празник и се чества осем дни – от 19 до 26 април (т.г.).

Песах е най-древният от израелските празници. С произхода му изследователите свързват много тълкувания и хипотези.

Някои от тях го свързват с принасянето на жертва на първородните от стадото. Според други безквасният хляб, маца също символизира първите плодове на реколтата от житни култури, по-специално на пшеницата, хляба на номадите. Съществуването на древния народ на Израел, състоящ се по същество от пастири, пътуващи в търсене на пасища за овцете си, води до тези две основи, от които произхожда смисълът на празника като: първородните на стадото и първите плодове на пшеницата, а самият празник е честван през пролетта, по време на миграцията на пастирите след зимните месеци към нови пасища.

Други изследователи допълват, че наистина в началото празникът е бил празник на пастирите, но се добавят и мотивите за защита от злонамереност, както и страхът от насочените към тях и стадата им атаки, по време на търсенето им на пасища.

Други предложения свързват възникването на празника с изхода от Египет и обичаите, произтичащи от него: ядене на безквасен хляб, принасяне на жертви от стадото преди началото на прехода през пролетния период, когато празникът се празнува.

От казаното дотук, днес се приема, че наистина първоначално празниците на пастирите и обичаите им по време на миграция, както и средствата им за защита, са основа за създаването на техните молитви по време на миграциите им.

Не е известно кога точно празникът Песах се превръща във възпоминание на Изхода от Египет, но е ясно, че в по-голяма част от времето това е била основата и същността му, като това събитие става централен наратив на празника. Може да се каже, че това е първият от израелските празници, получил обяснение и историческа аргументация, нещо което липсва, например, в описанието на празника „Сукот“ – историзацията на празниците в Стария завет започва с Песах, най-рано историзиран от всички.

Тълкуванията и етимологията на термина „песах“ са различни. Най-популярното значение е произходът на думата от „пасах“: „Ще отговорите:Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи.“ (Изход, 12:27). Същността на думата „пасах“ е „пропуска, отминава“ домовете им, но в края на стиха в оригиналния текст на иврит пише: „… ואת-בתינו הצל…“, което означава: „… спаси домовете ни…“ и наистина в Исая се дава тълкуване като „спасение, защита“, както фигурира в превода на 70-те: „спаси, защити“.

Някои изследователи тълкуват „пасах“ като „премина, пристъпва“. Те виждат смисъла като метафора: Ангелът премина, пристъпи и отмина израелските домове и така Господ ги защити от гнева му. По този начин става ясно как всичко се интегрира около името на празника.

Една от тезите в изследването е, че пъевоначално е имало разделение между празника Песах и празника на безквасния хляб. В кн. „Изход“ пише за заповедта да се яде безквасен хляб седем дни през празника на пролетта „…защото в него си излязъл от Египет…“ (Изход, 23:15). В началото на този стих фигурира закона на „3-те крака“, заповедта за поклонение в Храма три пъти през годината: през времетраенето на празниците Песах, Шавуот и Сукот- но първият празник е наречен „празник на безквасните хлябове и песах“, условие, което не се споменава!

Разискванията от този род са дълги и комплексни. Ще припомним само, че по-късно тези два периода се обединяват и допълват и поради близостта им във времето, те се празнуват през пролетния месец нисан.

Последна точка в дискусията ни за изворите на празника са термините „Египетски Песах“ и „Песах на поколенията“.
Четири характеристики определят празника като „Египетски Песах“, който се е празнувал преди излизането на израелския народ за миграция в пустинята. По-долу са обичаите, които се спазват по време на празника:
1. Агнето, необходимо за принасяне на жертва (курбан), трябва да се закупи 4 дни преди празника, който е на 14 ден от месец Нисан.
2. Задължително е домът да се означи (маркира) с кръв.
3. Празничната вечеря трябва да се яде с голяма скорост и бързина.
4. Забранено е да се консумира квас само едно денонощие, 15 нисан, денят на Изхода от Египет.

В празника „Песах на поколенията“ фигурират следните изменения:
1. Не е задължително жертвеното животно да се закупи 4 дни преди 14-ти Нисан.
2. Не е нужно и се отменя маркирането на домовете с кръв.
3. Не е нужно празничната вечеря да се яде с голяма скорост и бързина.
4. Консумирането на безквасен хляб е задължително в продължение на 7-те празнични дни.

Разликите са ясни и те подчертават преходността и първичността на празника Песах в съществуването му на египетска земя – „Египетски Песах“, за разлика от отменените с времето обичаи и превърнали се в закони и традиция, съответстващи и характеризиращи времето на постоянното заселване на израелския народ, вследствие на което произлиза терминът „Песах на поколенията“, празнуван от поколенията във всеки израелски дом.

Разликата между Песах и Пасха
„Пасха“ е превод на арамит (арамейски език) на еврейския празник, празнуван в Израел от поколенията и от ранното християнство по света. Арамейският език е езикът на евреите и неевреите от нашия район, вкл. и на първите християни – Lingua franca, език, позволяващ комуникация между хора с различен майчин език, говорещи много езици.

„Пасха“ е най-важният от християнските празници, заедно с „Рождество“, възникнал по-късно. Връзката между двата празника е в близкия им период на честване. „Исус от Назарет“, познат в източниците на юдаизма като Йешу, отива с учениците си от Назарет в Йерусалим, за да празнува празника Песах, тъй като всички са били евреи…, което се знае от Евангелията (известията на четиримата евангелиста) и от други източници. Учителят или месията в лицето на вярващите му, е заловен след вечерята на Песах, известна като „Последната вечеря“, – изправен на съд от римляните и разпънат на кръст, където умира. Всичко това се случва през празника Песах. През 6-ия ден от седмицата, в която е разпънат и след като минават 3 дни, в неделя, е свален и погребан в пещера, откъдето се възнася на небето. Според католическата традиция този ден е първият, в който започва празника на всеобщата радост от възнесението на месията им на небето до Бог. 4 седмици до този ден, главно 3-те най-трудни дни между разпъването и възнесението на небето, са дни на скръб, пост и молитви за загубата на месията.

Характеристиките на празника и периодите му за празнуване са различни при отделните видове християни: източноправославни, католици, етиопци и много други, но няма да засягаме тези разновидности. Ще отбележим още, че изворите на много от пасхалните обичаи са до възникването на християнството. Те са свързани с пролетните обичаи, с народния фолклор, главно оцветявани пасхални яйца, шоколадови зайчета и сродните им.

Като заключение може да се обобщи, че пасхалните обичаи са различни от тези на празника Песах и не са свързани с Изхода от Египет и всичко произтичащо от него, разгледано по-горе. Единственото общо е близкият период на празнуване, като главният мотив на християнския празник е месията, Божи син, който страда и бива разпънат, като след възнасянето на душата му, приема върху себе си греховете на стадото си.

Цви Керен

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad