Всеизвестно е, че сред носителите на Нобелова награда цифрата на евреите е внушителна. До 2011 година те са 120. Не е нужно да пресмятаме колко още са се присъединили за следващите осем години, за да си зададем въпроса: дали пък наистина евреите не са най-умни сред човеците? Към всяка класация винаги подхождаме с известни резерви, но все пак трябва да се съгласим: пред фактите и боговете мълчат. Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд са евреи, Менделсон, Менухин, Ешкенази…. Знаем кои са те. Списъкът ще бъде много дълъг, ако се заемем да изброяваме още имена.
В съчетание с други качества на еврейския народ, като любопитство, енергичност, въображение, упоритост, амбиция, тяхната интелигентност ги издига на върха в много области. Извънредно голям е процентът на евреи във висините на медицината, финансите, правото, медиите, науката и изкуството.
Джон Ентайн е писател и евреин. Той е автор на книгата „Децата на Ейбрахам: раса, идентичност и ДНК на избрания народ“. Творбата търси научен отговор на въпроса защо евреите са толкова умни. Последното можем да видим в следните статистики, които авторът цитира: 54% от световните шампиони по шахмат имат еврейски произход; около 30% от Нобеловите лауреати са евреи, както и около 25% от носителите на най-престижното отличие в света на математиката – Медал на Филдс. Изказано по друг начин, средното IQ на европейците е около 101, а средното на евреите е между 107 и 117. Това е доста повече.
Горните цифри са показателни, защото евреите са една шепа хора и ако бяха умни, колкото другите народи, щяха да имат едва няколко нобелови лауреати и прочие. Тяхното място в световния интелектуален елит е абсолютно диспропорционално на броя им. Една интересна статистика казва, че 4 на 1000 европейци имат IQ над 140, срещу 23 от хиляда при евреите. С други думи вероятността един евреин да е гений е 6 пъти по-висока от тази за европеец.
На какво се дължи това?
Отговорът, който дава науката и който описва в детайли Йон Ентайн, е много интересен. Причините се простират в миналото, когато евреите са били обект на гонения и това ги е принудило да се занимават с интелектуални занаяти и изкуство, считани за най-долно занимание през някои (мрачни) векове. Друга причина е навикът да се женят помежду си, като учените млади евреи са били венчавани за богатите девойки (произхождащи от добри семейства). Умните родители раждат умни деца. И така поколение след поколение.
Без да се съгласяваме или отричаме твърденията на Йон Ентайн, не можем да не дадем право и на тези, които отдават голямо значение на образованието и възпитанието на еврейските деца.
Ето само няколко примера:
Еврейската майка никога няма да каже на детето си: „Ти си лош!“ Тя ще каже: „Как може такова хубаво момче като теб да направи такава глупост?“
Еврейската майка се възхищава от чедото си дори и при най-малкия напредък.
Евреите смятат, че дори най-незначителната дума, подхвърлена набързо пред детето, може да има необратими последствия.
Еврейските родители инвестират много в образованието на децата си –финансови средства, време, енергия. Резултатите са видими. А доколко голяма е ролята на гените за количеството на гении сред евреите – учените още ще продължават да умуват.
Източници:https://www.capital.bg
