Отдалечаването от пейзажа дава възможност да се обозре цялото, с приближаването се открояват детайлите. Това важи и за отдалечаването във времето. Детайлите за събития от миналото се размиват, остават обобщените формулировки за тях, често пъти определяни чрез поляризацията добро-лошо. Холокоста е период от човешката история, който никога не може да премине в частта на добрите спомени. Той си остава зловещ пример на безпрецедентна човеконенавист, който обаче би следвало да се изследва още, и още именно поради това.
Американския университет в Благоевград
Размишлявах по темата за уроците на историята и за това как трагедията ражда величие, докато разучавах програмата на семинара „Поуки от миналото – действия за бъдещето”, разработен от Института „Олга Ленгиел“ и Мемориалната библиотека в Ню Йорк, съвместно с Американския университет в България и Израело-българския институт. Възможността да се чуят лектори като Раду Йоанид, Диего Лучи и проф. Михаел Бар Зоар не бе за пренебрегване, още повече, че и в съвременния свят сме свидетели на своеобразен Холокост и изследването на неговия генезис би спомогнал за откриване на формула на поведение, която да му противодейства.
В софийската Синагога
Имах шанса да се присъединя към участниците в семинара за част от програмата му. За пръв път влязох в истинска синагога – софийската. Не знаех, че тя е най-големия сефарадски храм в Европа. Не само размерите ме впечатлиха – от разказа на равина научих как е построена синагогата, какво символизират архитектурните детайли и изображения, какви са ритуалите, които се извършват в нея…
Полилеят в Синагогата
Възхитих се на огромния двутонен полилей, който се спуска от центъра на купола, на резбите и мозайките, на орнаментите… Не знаех, че в синагогата жени и мъже сядат отделно. Това си има своето обяснение, предвид особеностите на религията. Имахме късмета да запишем в историята на храма първата вечеря, осъществена вътре в него.
Подготовка за кашерната вечеря
Преди да се наредим около масите научихме какво представлява кашерната вечеря, а след като опитахме ястията, установихме, че тя е и много вкусна.
Част от менюта на кашерната вечеря
Еврейската библия определя какво и как да се яде. Именно тези храни се наричат „кашерни”. Любопитно бе да научим, че освен свинско, евреите не ядат и заешко месо. Също така са забранени месо от хищни и диви птици и морски обитатели, които нямат люспи и перки. Запомнихме и друго правило – не се консумират едновременно млечни и месни продукти, дори не се готвят в едни и същи съдове.
В синагогата имахме и две интересни срещи – с посланика на държавата Израел в България г-жа Ирит Лилиан и с екс министър председателя Филип Димитров.
Асиа Раберман
Изключително изживяване за мен бе срещата с Асиа Раберман, една от оцелелите в еврейския геноцид. Едно е да четеш за страшните събития, друго е да ги чуеш от „първа ръка”! Г-жа Раберман сподели, че и днес все още чува писъците на хората в горящите къщи, запалени от нацистите. И продължава да си задава въпросите „Защо се случва това и защо точно аз се спасих?”
Защо се е случило всичко това човечеството и днес няма еднозначен отговор, а едва ли ще може изобщо да го намери. Докато „архивите са живи”, пъзелът ще се подрежда непрестанно. Хитлер обаче ще остане безпрецедентния символ на унищожението, който, за всеобщ ужас, има последователи и днес.
С проф. Михаел Бар-Зоар
В целия този най-мрачен епизод от човешката история има и нещо положително, и то е свързано именно с България. Ако ние като българи има с какво да се гордеем, то е точно със спасението на нашите евреи. Актът на спасението им не е някакъв феномен, а нормално човешко поведение и именно затова българския пример трябва да се припомня и разпространява в целия свят. Това изтъкна в лекцията си проф. Михаел Бар-Зоар.
Един от начините, поне що се отнася за младото поколение българи, е начинът на преподаване на историята. Това бе и една от целите на семинара, участниците в който бяха учители. Всички те се отнасяха към темата изключително сериозно. Това бе видно и от дискусиите и упражненията, и от въпросите, които бяха задавани на лекторите и организаторите на семинара. Вярвам, че интерпретацията на темата за Холокоста ще бъде точно такава, каквато трябва, за да покълне в учениците знанието и да даде плодовете си за осъществяване на бъдеще, което желаем за децата си.
Фактът, че единствена България не е изпратила нито един евреин в лагерите на смъртта може да достигне до хората по света най-пълно чрез езика на изкуството. Ето защо аз се надявам идеята на проф. Бар-Зоар за създаване на игрален филм, пресъздаващ спасяването на българските евреи, да стане реалност.
Яков Джераси
Бих искала да благодаря на организаторите, че в контекста на сложната и пълна с противоречия и предизвикателства реалност намират начин да поставят на дневен ред изпитанията на паметта, да повдигнат въпроси, свързани не само с оцеляването ни като индивиди, но преди всичко като Човеци! Убедена съм, че те ще превърнат тази форма на обучение в традиция, чиито положителен ефект ще проличава напред във времето. Специална благодарност отправям на Яков Джераси за мисията, на която се е посветил – да търси най-добрите пътища за приобщаване на младите хора към съвременното проявление на изконните човешки ценности, съхраняване и разпространение на историческата памет. Чест бе за мен да бъда част от семинара и да презентирам дейността на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”.
Наученото, съпреживяното чрез разказите, споделеното с прекрасни хора на семинара, част от който бях, ще споделям аз самата винаги, когато имам подходяща възможност. И със сигурност приказките, които ще разказвам на моите внучки, ще бъдат по-различни.
Елка Василева
