Леон Аврам Даниел е български театрален режисьор с еврейски произход. Роден е на 17 февруари 1927 г. в град Русе. Завършва режисура при П. К. Вейсбрем и Н. Н. Галин в Ленинградския държавен театрален институт през 1952 година. Дебютира в Драматичен театър-Русе като режисьор през 1952 година с „Еснафи“ от Максим Горки.
През последвалите години работи в Драматичен театър-Русе / от 1952 до 1957 година/, Драматичен театър-Бургас /от 1957 до 1960 година/, БНТ /1960 до 1961 година/, Театър „Българска армия“ /1961 до 1963 и след 1982 година/, Театър „Народна сцена“ /1963 до 1964 година/, Студия за хроникални идокументални филми /1964 до 1965 година/, Театър на поезията и естрадата /1965 до1968 година/, Драматичен театър-Враца /1968 до 1971 година/, Държавен музикален театър / 1972 до 1978 година/, Театър „София“/ 1978 до 1982 година/. От 1981 до 1986 година работи и като художествен консултант на Драматичен театър-Пазарджик.
Леон Даниел е реализирал над 50 постановки. Между забележителните му спектакли са „Три сестри“ и „Вишнева градина“ на Чехов, „Езоп“ на Фигейреду, „Посещението на старата дама“ на Дюренмат, „Хамлет“, „Както ви се харесва“, „Напразните усилия на любовта“ и „Дванайста нощ“ на Шекспир, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ и „Страх и мизерия в Третия райх“ на Брехт, „В очакване на Годо“ на Бекет, „Малки трагедии“ на Пушкин, „Еснафи“ и „На дъното“ на Горки, „Ученикът на дявола“, „Пигмалион“, „Професията на мисис Уорън“ на Бърнард Шоу, „Когато розите танцуват“ и „Честна мускетарска“ на В. Петров, „Великденско вино“, „Нирвана“, „Босилек за Драгинко“, „Одисей пътува за Итака“, „Червено вино за сбогом“, „Прозорецът“ на К. Илиев, „На приказки с Карел Чапек“ – авторска композиция, „Аудиенция“ и „Вернисаж“ на В. Хавел, „Носорози“ на Йонеско, „Чудо“ на Ив. Радоев, „Жестоки игри“, „Години на странстване“ на Арбузов, „Последният янки“, „Цената“, „Поглед от моста“ на Ар. Милър, „Изкуство“ на Яс. Реза.
Леон Даниел е част от така наречената „велика четворка“ в Бургаския театър, работила в края на 60-те години – режисьорите Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов, които за първи път поставят забранени автори, като Брехт, Дюренмат, Мрожек, Сартр и създават нов сценичен език, който говори напреки на канона на социалистическия реализъм.
Леон Даниел прави 3 документални филма и игралния „На чисто“. Автор е и на телевизионни предавания. Негови спектакли са участвали в български и чужди фестивали, гостували са в чужбина.
Пише студии и други публикации. Автор е на книгите: „Театър и зрител“ (С., 1964); „Пътешествие в театъра“ (С., 1975); „Театрални есета“ (С., 1979); „Чекмеджето на режисьора“ (С., 1988); „Игрите. Есеистична проза. (Опит за мемоари)“ (С., 1997). В „Театър и зрител“ авторът отваря режисьорските си „чекмеджета“. „Пътешествие в театъра“ е написано през 1967-1972 г. по предложението на Георги Мишев „да напише книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат „възрастни“ пиеси“. В „Игрите“ режисьорът разказва за спектаклите на живота си.
Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност, той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в Театралната академия. Гонен и местен по театралната карта на страната, той остава безспорната фигура в обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си и ценностите на изкуството.
Носител е на почетен ИКАР на Съюза на артистите в България /2007/ за цялостна дейност, както и на много награди за театрални постановки: Аскеер за цялостен принос към театралното изкуство в категория „За цялостен принос към театралното изкуство /1992/, Аскеер за „Човекът, който прави дъжд“ от Натаниел Ричард Неш, Народен театър „Иван Вазов“ в категория „Режисура /1997/, Плакет „Аскеер” За творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство в категория „Почетен Аскеер“/2008/. Удостоен е с орден „Стара планина” – първа степен /2003/ за цялостен принос към българската култура.
Сред многобройните му отличия са първи награди от прегледа на камерните театри и награда на Националната академия на изкуствата – Париж. Удостоен е с титлата Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ (2003/
Умира на 2 декември 2008 година в София.