Доня Грасия Наси. Или еврейката от Цариград с християнско име Беатрис де Луна. Тя е реален персонаж, който оживява в литературата и киното, за да ни припомни важни страници от историята и личности, които ги създават. И още – да ни покаже някои непреходни човешки ценности.
Доня Грасия Наси е главната героиня в едноименния роман на Валдтраут Левин. За българския читател тя е почти непозната като име, но не и като филмова героиня. Които са гледали„Великолепния век“, със сигурност помнят красивата дребна еврейка, до която опираше султанът всеки път, щом закъса за пари. Макар и второстепенна героиня в сериала, Доня Грасия съвсем не е била второстепенна фигура в Цариград – без нейните кораби доставките на ценни стоки от Изтока трудно биха стигали до харемите на метрополията, а без кредитите от нейната финансова империя разточителната Османска империя не би се оправяла на моменти.
Ако беше наша съвременница, Грасия Наси щеше да бъде наричана бизнес дама и да стои начело на не една класация: на най-влиятелната жена в света, на най-богатия човек на планетата, на най-щедрия филантроп…
И все пак, ако Доня Грасия беше само една невероятно умела ръководителка на финансова и търговска компания, нейното име отдавна щеше да е забравено. Щеше да е забравена и греховната ѝ, забранена любов. Но тази жена е останала в историята, за нея се пишат книги… Защото Доня Грасия живее и работи в името на една мечта – да върне родината на своите братя и сестри, да възроди Обетованата земя на своите деди…
Годината е 1557-а. Красивата Доня Грасия държи в ръка фиала с отрова и прави последна равносметка на живота си, един живот, прекаран в гонения и багство. Родена в Португалия, приела по принуда християнството, тя не изоставя своята вяра и е принудена да бяга в Антверпен, после във Венеция, после във Ферара, за да намери радушен прием в Цариград на султан Сюлейман Великолепни. Омъжена по еврейския обичай за свой роднина – своя чичо – с цел запазване на богатството, Грасия остава вдовица едва 24-годишна. А на плещите ѝ ляга отговорността за едно от най-големите състояния на Европа – банковата и търговска империя „Мендес“. Мнозина предричат залеза на империята под ръководството на една жена в мъжкия свят на Европа, но се оказва, че зад красивото чело на тази жена се крие интелигентен предприемач и стратег с желязна ръка, зад дребната, крехка фигурка – необуздана енергия и неутолимо желание за живот. И „Мендес“ множи богатствата си, корабите на флотата ѝ кръстосват Стария свят, носейки подправки, източни тъкани и скъпоценности, банката отпуска кредити на крале и държави, дори на могъщия Сюлейман.
Но тази невероятна жена, дошла сякаш от бъдещето, не живее само заради парите. Напротив – те са средството да помогне на своя народ. Благодарение на нейните пари хиляди евреи намират нов дом в чужда страна, за да избегнат гоненията. Докато идва злощастната 1557-а, когато рухва най-мащабният спасителен план на Доня Грасия и предателство я докарва до нежеланието да продължи да живее.
Фиалата с отрова е решението. Но в този момент на вратата застава мъжът, когото Доня Грасия е мислила отдавна за мъртъв, любовта на нейния живот…
Останалото можем да прочетем сами в книгата на Валдтраут Левин „Доня Грасия Наси“.
Валдтраут Левин е немска авторка от еврейски произход, известна най-вече със своите исторически романи. Родена през 1936 г. в източната част на Германия, тя следва германистика, латински и театрознание. Поради месторождението си остава да живее в Германската демократична република. През шейсетте години работи като драматург и либретист. През седемдесетте години напуска държавната работа и се отдава изцяло на писането. Авторка е на около 40 исторически романа. За творчеството си е получила множество отличия, сред които и Националната награда за литература на ГДР. След съединението на двете германски държави интересът към творчеството ѝ не намалява, напротив, издават я едни от най-реномираните издателства. Романът „Доня Грасия Наси. Еврейката от Цариград“ (2007 г.) е едно от най-известните ѝ произведения, претърпяло няколко издания.
Източник http://kafene.bg
