На анти-демократични прояви не трябва да се мълчи.
България е с най-ниско равнище на антисемитизъм в Европа.
Погледнато отвън нашата страна не изглежда толкова лошо.
Интервю с председателя на Организацията на евреите в България „Шалом“ за холокоста, толерантността и „Луковмарш“
Максим Бенвенисти:
Роден е през 1953 година в „Ючбунар“ – еврейския квартал на София.
Завършил е Техническия университет в София, доктор е на техническите науки.
От 1990 г. се занимава с частен бизнес в сферата на техническите системи за сигурност.
От 2001 г. е в член на Консисторията на ОЕБ „Шалом“.
От 2002 г. до момента е член на Борда на „Европейския съвет на еврейските общности“.
2004 – 2007 г. председател на Регионална организация на евреите „Шалом“ София.
От 2007 г. е избран за председател на Организация на евреите в България „Шалом“.
– Изпратихте декларация, осъждаща подготовката на т.нар. „Луковмарш“, по името на героя от войните Христо Луков. Да припомним: той е убит на 13 февруари от бойни групи на комунистите през 1943 г. Обяснете защо сте против „Луковмарш“, г-н Бенвенисти?
– За мен нещата са съвсем ясни. Има една проява, която е меко казано с неонацистки елементи. Еврейската организация, както би трябвало да проявят отношение и други организации, реагира. Дори не очаквахме да сме първите, но някой трябва да си каже мнението – за нас това е проява с нацистки характер.
– За съжаление антисемитизмът у нас буди симпатии напоследък. Може ли да преведете какво означава някой да отрича правото на някого да съществува?
– За мен морално ми е трудно да говоря за антисемитизъм пред българска медия и пред българския народ, защото смятам, че България е с най-ниско равнище на антисемитизъм в Европа.
– Така е, да.
– Българите някак си в генезиса си са чужди на омразата на етнически и религиозен принцип, включително и особено спрямо евреите.
– Ако народът е встрани, политиците ли носят отговорност?
– С антисемитизъм в България се занимаваха и занимават неуспелите политици и общественици. Те са основните адепти на това проявление през цялата история на модерната българска държава.
– Да се върнем към декларацията. Генерал Луков е приет от много българи като герой, най-вече защото е бил против комунистите и допринесъл за изтреблението им. В същото време вижте иронията, Сталинският СССР, който е избил най-много хора в историята на човечеството победи фашистка Германия. Той е спасител на демокрацията и евреите, а е по-голям сатрап от Хитлер дори. Как се връзва цялата тази историческа каша?
– Аз ще използвам вашата дума „каша“. За съжаление историята не е добре подредена система, каквито системи можем да видим в техниката, архитектурата и някои други точни науки. Понякога палачът, без сам да иска, изиграва положителна роля в историята. Аз не коментирам заслугите на Луков като офицер от българската армия през Първата световна война, която е безспорна. За нас генерал Луков, като име, е това, което опорочава, може би, идеите и част от мотивите на участниците от „Луковмарш“. Ген. Луков, основателно или не, е основател и един от най-ярките и най-силните поддръжници на национал-социализма в България. Той е тясно е свързан с национал-социалистическия режим, а не просто с германската военна машина. Германската военна машина е ясна – той е воювал съвместно с нея през Първата световна война. Но той искрено е пропагандирал национал-социалистическите прояви на българските национални легиони. Нека обаче не забравяме, че ген. Луков е бил един от инициаторите на събирането на български доброволци за участие във войната на Германия срещу Русия. Една идея, срещу която цар Борис III се е борил с всички средства. Винаги съм си мислел, че ако цар Борис III е имал някаква мисия по време на Втората световна война е да не допусне български войник да участва във войната като съюзник на Хитлеристка Германия и то на Източния фронт. А ген. Луков е на обратната страна – в подкрепа на нацистката армия. Като генерал той е герой, но поведението му като политик е навредило на България.
– Ние като българска нация – съвкупност от етноси и вери, не си довършваме разговора. Не си признаваме грешките. Нищо не е изказано докрай, нищо не е довело до национално помирение. Защо?
– Българските евреи, като част от българския народ имат същия манталитет. Това е поне моето мнение.
– Това е успокояващо.
– Водени от вечния скептицизъм и дълбокия си индивидуализъм, ние се съмняваме във всичко – особено в тези, които са ни сочени като кумири. Не случайно един от българските поети беше писал за „срутените кумири“ (Димитър Полянов, б.р.). Уви, България дълго време е била страна на срутените кумири и аз искам да доживея времето, когато ние ще приемем някои личности като образци. Ние имаме нужда от образци на гражданско поведение, независимо какви са политическите убеждения на личността. По този повод искам да кажа, че ген. Луков не може да бъде образец на гражданско поведение.
– Ивайло Дичев скоро каза в „Труд“, че „сме в епохата на франчайз на идеи“, бих добавил присвояване на имена и на идеи. В този смисъл „Луковмарш“ ми изглежда като присвоена марка и шумът я рекламира. Трябва ли да реагираме или да мълчим?
– Аз съм смутен не от провеждането от „Луковмарш“, а от мълчането на български политици. В такива времена не трябва да разчитаме, че едни хора са „луди глави“, нито да ги наричаме с лека ръка „маргинали“, нито аристократично да се отнасяме с небрежна лекота към тяхното поведение.
– ДПС отново извади „етническата карта“ като инструмент. Как ще коментирате това?
– Няма да коментирам политически партии и техните политики, защото това е принцип на „Шалом“. Що се отнася до „Възродителния процес“, това е едно от срамните неща, случили се в българската история. Но от срамните неща в българската история не бива да вадим политически дивиденти. Нека не забравяме, че дивидентите, както и в бизнеса се получават само от някои хора, малко на брой хора.
– Как да оценим една такава поредица от събития? Българският народ избира едни управляващи, които през цялата история от независимостта са избивали инакомислещиете – общественици, поети, журналисти, бунтари. Как е възможно един мирен народ да избира управляващи, които стигат до крайности?
– Хайде, не е само българският народ….
– Нали?…
-… Ако погледнете историята на другите народи, не само балканските, ще видите, че историята се повтаря, така и у нас. Проблемът с помирението на нацията е проблем с осъзнаването на собствения интерес като общество. Едва, когато българското общество разбере, че неговият интерес е в това да се договаря, чак тогава ще поставим началото на едно общество, което постига целите си с по-малко жертви и по-малко драматизъм. При нас всичко е с много драматизъм. Много драматизъм.
– В драматургията винаги има сигурен епилог. Вие оптимист ли сте за България?
– Оптимист съм. Оптимист съм, защото съвсем скоро се върнах от отбелязването на „Деня на Холокоста“ в Прага. Говорих с повечето колеги на еврейски организации в Европа, с политици… Трябва да ви кажа, че погледнато отвън нашата страна не изглежда толкова зле. Ние сме една нормална държава, чийто народ притежава огромни качества.
Източник:
trud.bg