Център за еврейско-българско сътрудничество

Мая Плисецкая – еврейската кралица на балета

М. Плисецкая: Хората не се разделят на раси, класи, държавни системи. Хората се делят на добри и лоши

Решим ли да изброим прочути еврейки по света, в началото на списъка безусловно ще поставим кралицата на балета за всички времена Мая Плисецкая.

„Алеф” днес разгръща завесата, за да се докоснем по-отблизо до символа на балетното изкуство.

Животът на Мая Плисецкая започва в Москва. Тя се ражда на 20 ноември 1925 година в еврейското семейство на Михаил Плисецкий и Ракел Месерер. Майката е актриса от нямото кино, известна под псевдонима Ра Месерер. С киното е свързан и бащата – държавен деец, икономист, който се занимава и с производството на първите съветски филми.

Не е случайно влечението на Мая към балета – нейн вуйчо е прочутият балетмайстор и балетен педагог Асаф Месерер, а леля й по майчина линия Суламиф Месерер е балерина и прима на Болшой театър. Братята на Мая – Александър и Азарий също се отдават професионално на балетното изкуство.

От 1932 г. до 1934 г. Мая заедно със семейството си живее на норвежкия остров Шпицберген, където баща й е Генерален консул на Съветския съюз. След завръщането в Москва постъпва с хореографското училище. Едва 11-годишна, тя вече е на сцената на Болшой театър, където дебютира в ролята на малката фея в балета „Спящата красавица”. Надеждите за бъдещето са реални, любовта към балета намира израз в отдадеността на Мая към това велико изкуство. Но, идва времето на Сталин и политическите репресии, при които баща й е арестуван и екзекутиран през 1938 година. Майка й също е арестувана и заедно с най-малкия си син, който тогава е едва 7-годишен, изпратена в трудов лагер в Казахстан. 12-годишната Мая остава при леля си Суламиф, която я осиновява, за да я спаси от изпращане в детски дом.

През септември 1941 година семейството се евакуира за една година  в Свердловск. Няма възможности за балетно изкуство, но именно там Мая прави първото си публично изпълнение  на „Умиращият лебед” – прочутата балетна миниатюра по музиката на Камий Сен-Санс.  През 1942 година Мая се връща в Москва и продължава обучението си в хореографското училище. Заминава сама, без да е получила разрешение от майка си. Завършва през 1943 година в класа на голямата балерина Елизавета Гердт. Първоначално е в кордебалета на Болшой театър, където леля й Суламиф разпределя ролите в балетните постановки. С нея Мая има сложни отношения. Първото й участие като солистка е в ролята на Маша в „Лешникотрошачката”. Годината е 1944-та. Цели 15 години, въпреки проявленията на безспорния й талант, Мая не е допускана до участия в турнета зад граница. Нещата отново са сложни –  към причинните от политически характер се добавят и особеностите на характера й – свободолюбива и непокорна. След 1960 година, когато примата Галина Уланова слиза от сцената на Болшой театър, повече от нормално е мястото да се заеме от блестящата Мая Плисецкая, която на тазип сцена се чувства като у дома си. И така – обявена е за prima ballerina assoluta. Кариерата й изглежда бляскава, и тя определено е такава, що се отнася до изкуството й. Но трудностите с чиновници от различен ранг я преследват почти непрестанно – и в политическите, и в театралните среди.

Наред с балетната сцена, през 1983 година поема  поста артистичен директор на балетната трупа на Римската опера,  след което оглавява Испанския национален балет в Мадрид.

През 1990 г. напуска Болшой театър формално поради пенсиониране, но на практика е уволнена поради разногласията с ръководството. Напуска Русия, но продължава да излиза на сцена, като активно сътрудничи на световноизвестните балетни трупи „Марсилски балет“ на Ролан Пети и „XX век“ на Морис Бежар. Дейността й не се ограничава само с участие в балетните постановки. Тя много пътува с концерти и мастер класове. Организира международен балетен конкурс на свое име, чието първо издание се провежда през август 1994 г. в Санкт Петербург на сцената на Александринския театър. Инициатор е за създаването на балетната трупа Имперски руски балет през 1995 г. и през 1996 г. е избрана за негов почетен президент.

Мая Плисецкая присъства в киното с многобройните екранизации на балетните постановки, снима се в няколко игрални филма. На нея са посветени документални филми, включително за френската и японската телевизия. Издава и няколко автобиографични книги.

В личен план животът на великата балерина е изключително интересен, но днес ние няма да надзъртаме през ключалката, защото изкуството на Мая Плисецкая е това, което я прави неповторима. Само ще споменем, че вторият й съпруг, композиторът Родион Шчедрин, с когото са заедно до краяq  композира няколко балета специално за нея.

Заедно със съпруга си Плисецкая намира вдъхновение в класическата руска литература и драматургия. През 1971 г. Родион Шчедрин преработва своята музика към филма „Ана Каренина“ и подарява на Мая балет със същото название. Балетът е и първият хореографски опит на Мая. След години тя поставя още два балета по музиката на Шчедрин – „Чайка“ и „Дамата с кученцето“, с които прави успешни турнета по световните сцени. Костюмите за тези постановки прави известният френски моделиер Пиер Карден, с когото Мая има дълго приятелство.

Винаги търсеща нови, оригинални решения, през последните години Мая Плисецкая сътрудничи с японските творци, с които създава необичайни балетни постановки. През август 2000 г. на сцената на Токио Кокусай форум е премиерата на спектакъла „Крилете на кимоно“, в който се обединяват традиционният японски театър Но с класическия балет. Мая танцува своята партия не в класически балетен стил, а използвайки пластиката на театъра Но. Японската публика, която познава и цени репертоара на Плисецкая, посреща с аплодисменти необичайното изпълнение.

След разпадането на Съветския съюз Мая Плисецкая живее предимно в Мюнхен, но често посещава Москва и Санкт Петербург. По това време получава немско, испанско и литовско гражданство.

Балерината живее активно до последния миг на живота си, дори участва в подготовката на своята 90-годишнина. Сама замисля и написва сценария и програмата за празничния концерт. Концертът се случва, но… посмъртно – на сцената на Болшой театър и, с изключение на участието на японската трупа „Такаразука“, всичките й желания са изпълнени.

Великата Мая Плисецкая си отива от този свят в съня си в Мюнхен на 2 май 2015 г.

В своята автобиографична книга тя пише:

„Най-трудно от всичко ми се даваше да бъда независима. Това бе вече разкош. Суетни, празни хора, до безкрай се стремяха да ме включат в своите групички, групировки, марширувайки под нищожни знамена. Може да съм имала грехове, но не и такъв. Казвам: аз бях независима. Усърдно се стараех да бъда такава. Никакви привилегии от властимащите, нито държавни апартаменти, нито вили НИКОГА не сме имали. Всичко сме заработили със собствена си пот и собствения си труд.

Приятелите си не съм предавала. Дълговете съм си връщала. Доброто съм помнила и помня. Никому никога не съм завиждала. Живеех със своето. С балета живеех. Друго нищо в живота не умеех да правя. Малко и от това направих. Толкова много още можех… Но и на това съм благодарна. Благодаря на природата си, че устоях, не се пречупих, не се предадох.”

И още – като завет:

„Ще ви дам съвет, бъдещи поколения. Послушайте ме. Не се примирявайте, не се примирявайте до самия край. Дори и тогава – стреляйте, воювайте, тръбете, барабани бийте… До последния миг се борете… Победите ми се дължаха единствено на това. Характерът – това е съдба.

Хората не се разделят на раси, класи, държавни системи. Хората се делят на добри и лоши. Само толкова. Добрите винаги са изключение, дар свише.”

Източници: https://impressio.dir.bg/, https://svetlilo.com/, https://webstage.bg/

Снимки: https://bg.rbth.com/, http://toptours.info/, http://dancelib.ru/, https://fashioninside.bg/

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Similar posts

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad