Днес, 20 февруари 2018 година, се навършват 45 години от смъртта на Димитър Пешев, български юрист и политик, основна фигура в акта за спасяване на българските евреи от лагерите на смъртта. Ролята му за избавление на евреите е призната в целия свят, а Израел го удостоява със званието „Почетен гражданин”.
Кой е Димитър Пешев?
Роден е в Кюстендил на 25 юни 1894 година. Учи право в Софийския университет, работи като съдия в Пловдив и София, по-късно като прокурор и адвокат. През 1935 година става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов, а през 1938 г. е избран за подпредседател на 24-тото Обикновено Народно събрание. От 1940 година заема същата длъжност в 25-тото Обикновено Народно събрание.
На 8 март 1943 година Димитър Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта в Полша.
На 17 март Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43-ма народни представители . Заради това на 26 март Пешев е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване.
Въпреки приноса на Димитър Пешев за спасяването на българските евреи , през 1946 година т.нар. „Народен съд“ го осъжда на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от БКП, Пешев е освободен след 13 месеца.
Новите властници не оставят на Пешев нищо, освен живота му. Те му отнемат жилището, заедно с мебелите, отнемат му всякаква възможност да работи и не му отпускат пенсия.
През последните 27 години от живота си Пешев е никой, осъден на бездействие, пенсионер без пенсия. За щастие успява да се подслони при семейството на сестра си. От 1965 г. израелски евреи му изпращат всеки месец отначало по 40, после по 50 долара. В живота му обаче вече няма никаква надежда.
Всяка година на 1 февруари големият българин ходи в близката черква „Свети Седмочисленици“, за да почете паметта на разстреляните от Народния съд. Никога обаче не се оплаква. Част от величието му се състои в това, че не фамилиарничи с комунистите, не се отрича от своите идеали, за да бъде приет милостиво от новите господари.
Когато големият българин умира след третия си инфаркт през 1973 година, малцина по онова време знаят какво е направил някога за България. Пешев е изпаднал в пълно забвение. Едва книгата на Габриеле Нисим „Човекът, който спря Хитлер“ му дава онова място в историята, което заслужава. Съгласно езика на Библията и на днешния Израел той бил праведник. Хора като него са изключително необходими, за да не се отчае човечеството, за да има в какво да се вярва.
Приживе Пешев получава твърде малка благодарност за гражданската си доблест. Днес той е почитан не само в България, но и в Израел, САЩ, Италия, Франция и Германия.
Освен с почетното гражданство на Израел, делото на Димитър Пешев е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим . На 25 януари 2000 г. по инициатива на българската делегация в ПАСЕ в сградата на Съвета на Европа в Страсбург, наред с бюстовете на основателите на Обединена Европа е поставен бюст на Димитър Пешев – дар от българското Народно Събрание, а Международната фондация „Раул Валенберг“ изсича медал с неговия лик.
През 2000 г. в София е учредена фондация на името на Димитър Пешев. На 25 октомври 2002 г. в родния му град Кюстендил е открита къща музей „Димитър Пешев“. През 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден „Стара планина“.
А на нас, представителите на днешното поколение, остава да се преклоним пред достойния българин и Човек! И да пазим паметта жива!
По материали от:www.teenproblem.net
