148 години изминаха от гибелта на великия син на България Васил Левски. Всяка година на този ден се прекланяме пред него и му отдаваме своята почит.
Своята мечта той обрисува така:
„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!”
„Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност” , зове той и неговият зов преминава през годините, за да докосва човешките души и днес.
Нашето съвремие, изправено пред различни предизвикателства, се нуждае от заветите на Апостола. Защото те не са история, а необходимост! И защото не бива да се забравя, че думите са важни, но делата – повече.
Поклон пред безсмъртния пример за всички поколения – Васил Левски!
