9 ноември годината е 1938, една нощ изпълнена с болка и ужас. Това е първото от серия· престъпления извършени възоснова на расова омраза от Третия Райх към еврейската общност. Кристалната нощ, обагрена с кръвта на 30·000 евреи пратени в· концентрационен лагер, e символ за кощунството извършено от едно човешко същество върху друго. Кощунство, което ще бъде помнено винаги, кощунство наречено еврейски геноцид или холокост.· Гледайки с тъга и възмущение· на него, аз прочетох всяка информация, която успях да намеря за това извращение спрямо човечеството. След като попаднах на· различни спомени, на хора станали свидетели на тези деяния и гледах военни кадри, които ме потресоха, аз се запитах: „Защо?”. На кого е било нужно това? Кое човешко същество би направило нещо подобно на друго? В· лицата на оцелелите от „лагерите на смъртта” се виждаше мъка и ужас, премесени с недоумение. Те се чудеха, какво са сторили за да бъдат толкова мразени…
„Всекиму неговото” е мисълта изписана на портала водещ към лагера „Бухенвалд” , мястото където стотици хиляди евреи са споделяли ужасните условия на живот, докато същия ги е напускал. Щом прочетох „мотото” аз осъзнах, че нацистите са вярвали в него,· според тях евреите са заслужавали изтезанията си.· Що за изверг· би мислил така? Що за човек, би преследвал цял един народ само и единствено, за да го унижи и разруши? Изглежда основната идея на· нацизма е била, че тези които не са с арийски произход и не споделят техните идеи са просто нищо.· В огромния обем от информация, която мина пред очите ми, аз попадах на едно и също име много пъти, името на Илзе Кох. Натъквайки се на различни данни за нея, аз останах потресен от мисленето и фанатизма й. Един от многото промити мозъци от тазипропагандна машина,· личността на Илзе Кох ще остане завинаги в съзнанието ми като синоним за извратеността подхранваща тази „лудост” . Повечето от нас знаем за делата извършени от Адолф Хитлер и поддръжниците му, но защо аз се спрях точно на тази жена? Тя просто ме остави без думи, карайки ме да изпитвам отвръщение и недоумение.· Илзе и съпругът й комендат Кох създават място, където съдизмът е подхранван от неограничена власт, а това е именно концентрационен лагер „Бухенвалд” или лагерът известен с производството на картини и абажури от еврейска кожа, измислени и проектирани от същата жената помогнала и за основаването му.· Купувани от колекционери тези предмети дори са внасяли възхищение в новите си собственици. Много и от тези експонати са останали в сегашните немски музеи, за да ни напомнят за бруталността на това изминало време.
Има още милиони примери за издевателството на нацистите и техните симпатизанти върху еврейската общност по времето на Втората световна война. Но дори и в тези моменти на мрачната човешка история е имало достойни хора, които са отстоявали своите идеали· и са се противопоставяли на немския терор. Опитвайки се да спасят дори и една, едничка обречена душа те са спазили основното, заложено в корените на всички религии,а това е именно· вярата, че, никой няма право да отнема дори и един човешкия живот,щом той е даден от Бог, независимо от изповеданието или расата на тази личност. Същото е писано и в еврейския закон „Талмуда”: „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Точно тези разбирания са били в сърцата и мислите на българите, които са вярвали в справедливостта и са отричали налудничавите идеи на Райха, – хора опълчили се срещу военната машина на Хитлер, за да защитят роднини, приятели, съседи, познати или просто едно невинно човешко същество попаднало под· ударите на нацизма…
Казват, че българските евреи са „най-облагодетелстваните” в цяла Европа по време на Втората световна война. Като страна, съюзник на Гремания по това време, държавата· ни е принудена да приеме Закона за защита на нацията. Но защита от какво, от евреите?! Какво са направили тези хора на България? Изглежда нищо, тъй като макар и принудени да живеят в нищета и с множество ограничения, те са успели да изживеят този ужас и да останат една сплотена общност, защитавана и подкрепяна· от българския народ, членовете на Светия синод, дори и от самото царско семейство.· Не случайно и посланието във всички документи, съхранени от онази епоха гласи, че борбата в България срещу депортирането на българските евреи и срещу расизма добива облика и на борба за духовно запазване на самия български народ, за утвърждаване на най-висшите ценности като живота, морала и свободата и за оцеляване на човешкия дух в най-страшни времена.· Списъкът на българите застъпили се за тогавашните български евреи е бил дълъг, много дълъг. Против „новите приети норми” са се подписали различните съюзи на писатели, артисти, адвокати, лекари, търговци, различни занаятчийски сдружения, работници, младежки организации, журналисти, художници, дори и най-неграмотните селяни са поставили своя отпечатък, за да спасят ближния си. Не ближен по раса и изповедание, а по душа, защото всички сме хора, всички заслужаваме един по-хубав живот, колкото и клиширано да звучи това· в сегашното ни ежедневие. По тази причина не веднъж съм се питал, дали и сега биха се намерили толкова достойни хора? Хора образци на граждански морал и кураж. Личности като митрополит· Кирил и цар Борис III, направили всичко възможно, за да живеят потомците на спасените 48·000 български евреи, които и до днес са признателни на страната ни.
Ние трябва да следваме примера на тези доблестни човеци и не трябва да затваряме сърцето си към ближния. Дори и различен, той също чувства, мечтае или просто съществува. “Житотът не е нито цел, нито средство – животът е право” е казал Хайнрих Хайне, който по ирония на съдбата е сънародник на ·архитектите на най-зверското посегателство срещу цяла една нация в новата човешка история.
