Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Божидар Иванов, 8 клас, 134 СУ „Димчо Дебелянов“, гр. София

Искрица надежда

1

В тъмната мартенска нощ на дупнишката гара пристигна един специален влак. Той беше набързо разтоварен, като никой не се интересуваше от състоянието на „товара“, а се гледаше само бройката. Товарът“ се състоеше от 1456 изнемощeли, окъсани, строени в редици по 4 души немощни мъже, старци, жени с деца, едва пристъпващи пеша от жп гарата. Тези човешки същества бяха набързо закарани и нагъчкани в тютюневия склад ,,Картела“ под стриктното наблюдение на дузина полицаи и няколко легионери. В тази недружелюбна нощ нито един жител на града не бе узнал за пристигането на новодошлите.

На следващия ден, 8-ми март, в малкия град бързо се разнесе мълвата за ,,преобразуванието“ на тютюневия склад. Със задачата да разузнае се нае кметът  на Дупнишката еврейска община Моис Хаджи Давидов, който се опита да разговаря с комисар Асен Пайташев – управника на лагера, но вместо това, още от входа го пресрещна един сърдит легионер:

– Здравейте, търся господин Пайташев по повод новопостъпилите лагерници – започна учтиво кметът.

– Нямате работа тук! – сряза го легионерът.

– Но защо?

– Тук нещата са под наша юрисдикция, вървете си или ще си имате проблеми!

Възмутен, кметът беше принуден да си отиде.

Тъй като разполагаше все още с известно уважение на своите съграждани, господин Давидов успя да изкопчи информация от един от охраняващите полицаи за случващото се в лагера. От думите на източника му стана ясно, че лагерниците са евреи от Беломорска Тракия, които след кратък престой ще бъдат транспортирани към Лом и оттам към Виена…За Давидов не остана никакво съмнение, че местната управа не желае да помогне на клетниците. Познавайки нрава и идеологията на управника Пайташев, и дума не можеше да става за проява на милосърдие към евреите.

По-късно разбирайки , че пет човека са умрели от глад и изтощение още през първите два дни, кметът заедно с всички будни дупничани събра 10 коли със завивки, дрехи, прибори и всякакви други помощи. За нещастие обаче те бяха отхвърлени още от входа на лагера. С горещи молби бе одобрено само пропускането на лекар, който носеше и събраната с неимоверни усилия помощ в размер на 20 хиляди лева. Той беше посрещнат лично от управника, който предварително знаеше за парите:

– Носиш ли парите? – надменно започна Пайташев.

– Да, но първо искам да видя лагерниците – отговори докторът.

– Дай парите, иначе няма да ходиш никъде, ясно ли ти е, докторче! – заплашително изсъска управникът.

Докторът знаеше, че няма особен избор, и даде парите. Той беше допуснат до хората, но единственото, което успя да направи, бе да констатира вече явната смърт на няколкото човека и да помогне при израждането на едно бебе.

На следващия ден стана ясно на всички, че парите не са достигнали до хората, а са били разпределени между полицаите.

       

На 11-ти март в къщата на обущаря Иван Костадинов се проведе един разгорещен сутрешен разговор.

Семейството живееше точно до лагера и подучуваше нещо за случващото се вътре. Първо започна жената на обущаря Деница:

– Трябва да направим нещо за тези хора, Иване, те са сами, знаеш, че Асен няма да им помогне!

– И защо мислиш така, все пак той е управникът, нас това какво ни засяга, ние не носим отговорност.

– Знаеш, че симпатизаира на нацистите, ще остави хората да умрат от глад и изтощение, видя вчера колко бързо си тръгна докторът! – тонът на жена му беше толкова настоятелен, че обущарят беше длъжен да я послуша.

Така Деница отиде да убеди и съседите си Ушеви и заедно двете семейства отидоха до оградата на лагера с храна, достатъчна за две дузини. Картината, която завариха, ги остави потресени. В двора на огромния склад имаше няколко човешки същества, които на утринната бледа светлина приличаха на привидения в своите изпокъсани дрипи, остригани коси и изнурени лица. Очите им молеха за помощ. Възползвайки се от отсъствието на охраната, Иван и съседът му се промъкнаха и успяха да промушат през оградата половината от приготвената храна. Не успяха да поговорят със застаналите до оградата жени, единствено успяха да различат благодарните им усмивки, преди легионерите да ги забележат и да ги пропъдят.

3

Заради военновременното положение семействата бяха длъжни да отидат да положат извънреден труд, за да получат дневната си надница. Така те се завърнаха по домовете си едва към 9 часа вечерта и гледката, която завариха, ги разтърси: всички прозорци на двете къщи бяха изпочупени.

– Кой ни е причинил това?! – едвам промълви шейсетгодишната г-жа Ушева.

Със задавен глас Деница изпъшка:

– Та навън температурите са още под нулата! Какво ще правим сега?

– Това е работа само на ония легионери! – възкликна обущарят.

– Като ни видяха при оградата, са казали на малките бранници, че могат да се изявят.

– Няма що!

В своята безизходица хората отидоха да търсят помощ при еврейския кмет. В късната нощ те намериха кмета в дома му. Разказаха му за случилото се и на кмета му ставаше ясно, че сами не могат да се справят, трябваше да поиска помощ от по-висшестоящ. Но кой да бъде това?

След като намери подслон на двете семейства, той дълго размишлява от кого да поиска подкрепа. Накрая се досети ,че евреите в този град от самото начало на войната винаги са имали един-единствен покровител. Това беше депутатът Димитър Икономов.

На сутринта кметът потърси Икономов, който за негово учудване не беше в София, а в родния си град. Намери го в общината да разисква някакви въпроси с околийския началник. Изчака го в коридора и го заговори:

– Здравейте, Вие може би ме познавате, аз съм кметът на еврейската община. Търся Ви по повод нововъзникналите проблеми. Знаете за склада и случващото се вътре, нали?

– Да, знам г-н Давидов, с какво кога да помогна? – попита с нескрит интерес Икономов.

Тогава, леко смутен от неговата откритост, Давидов му изказа всички свои душевни терзания относно евреите.

Депутатът го изслуша и му рече:

– Добре, разбирам Ви, явно е, че местната управа е напълно незаинтересована относно съдбата на тези хора, това го знам и отпреди. Аз дойдох в града точно заради тези хора. В София се получават заповеди директно от Берлин. Ако не предприемем мерки, ще станем свидетели на нещо ужасно. Кажете ми според вас как мога да помогна аз в тукашната ситуация?

Замислен и леко развълнуван, кметът му каза следното:

– Г-н Икономов, лично аз още през първия ден отидох до склада и се опитах да разговарям с управника, но охраната даже не ме допусна да вляза. Вие като човек с повече власт от моята може би ще успеете да разговаряте с него очи в очи и да го накарате да се отнася по-човешки с тези клетници.

Икономов го погледна и спокойно му каза:

– Кмете, уверявам Ви, че още днес ще отида да говоря с него, само ми кажете името му.

– Пайташев, Асен Пайташев, но внимавайте с него, той е доста….особен човек.

– Ясно, разбирам Ви! Ще внимaвам. При първа възможност ще Ви информирам как е минала срещата.

– Благодаря! И късмет! – му отговори Давидов.

4

Икономов бе пропуснат от охраната и намери управника в импровизирания му кабинет, който бе набързо скалъпен от дъска, наподобяваща бюро, стар стол и дъбов гардероб.

Разговора започна уредникът, който веднага позна своя съгражданин:

– Какво търсите тук, депутате?

– Господин Пайташев, тук съм, за да поговорим по повод условията, в които живеят лагерниците – започна учтиво Икономов.

-Това не Ви засяга особено, но предполагах, че ще проявите интерес – каза иронично уредникът.

Всички в града знаеха прозвището на Икономов. Той и преди се бе застъпвал за евреите и затова в София му бяха лепнали прозвището ,,Еврейски депутат“.

Не обръщайки внимание на отговора, Икономов продължи, но този път по-твърдо:

– Господине, разбрах, че хората тук имат нужда от подкрепа, кажете ми с какво мога да помогна….

– С нищо! – сряза го Пайташев.

– Но хората тук страдат! – възрази Икономов.

– И какво от това! – извика уредникът.

– Това са човешки същества, нямате ли съвест!

В този момент физиономията на Пайташев рязко се измени. С истинска ярост той изкрещя в лицето на Икономов:

– Хора ли?!? Та това са кучета!!!

Възмутен, Икономов възкликна:

– Знаех за вашите убеждения, но не вярвах, че сте стигнали толкова далеч!

– Ооо, я стига, не ми ги пробутвай тия, кой гласува  Закона за защита на нацията? – ехидно се усмихна Пайташев.

Кръвта на Икономов кипна. Той стана от стола си и едвам въздържайки се да не скочи върху Пайташев, му заяви:

– Аз може и да съм националист, но не съм антисемит!

Казвайки това, той излезе от стаята и затръшна вратата след себе си.

Когато се отърси от шока, Икономов дълго размишлява над случилото се. Вече му беше ясно, че хората в склада са обречени.

Вечерта отиде до дома на Давидов и му разказа за разговора си с управника. Кметът беше потресен.

– Тези хора са смъртници и ние не можем нищо да направим – просълзен нaкрая въздъхна депутатът.

– Всичко е изгубено. Обречени са. До 30 дни ще бъдат мъртви. Всички тези мъже, жени, старци…дечица.

Двамата мъже бяха изпаднали в безизходица. Скръбта ги поглъщаше, а реалността ги караше да изпитват безсилна ярост.

След като постояха мълчаливо 10 минути, изведнъж погледът на кмета се проясни. Той плесна с ръце, погледна към Икономов и му рече:

– Можем да спасим някого! Знаех си, че има начин!

– Как?! – възкликна депутатът. Той усети искрицата на надеждата.

– Има една фамилия от София, която е затворена там. Разбрах за тях вчера. Бащата е управител на една от големите банки, не помня на коя.

Развълнуван, Икономов каза:

– Разбира се! Можем да ги измъкнем под претекст, че са преселени незаконно. Човекът заема важен пост. Можем да ги измъкнем! Само трябва да проведа един-два разговора и ГОТОВО!

– Но това обаждане може да има пагубни последствия за Вас – каза тихо кметът.

– Не ме интересува, това трябва да се стори, каквото и да ни струва!

Хаджи Давидов  се просълзи. Той стана от стола си, стисна горещо ръката на Икономов и му каза:

– Ти си един истински праведник! Господ ще ти се отплати, помни ми думите!

На следващия ден депутатът проведе така важния разговор със своя човек от София и десeт часа по-късно в лагера се появиха хора, които да изведат осемнайсетчленната фамилия, която се състоеше от престарелия банкер, жена му, двамата му синове, жените им,  десет дечица на възраст до 10 години и две бебета.

Управникът се опита да спре тръгването им, но бързо му бе заявено, че заповедите идват от горе.

Два дни по-късно стана немислимото. Посред бял ден дойдоха някакви висши легионери и казаха, че лагерът се разпуска. Много набързо 1400-те човека бяха строени в редици и под стража бяха отведени до гарата, и наблъскани в нов влак. Картината се наблюдаваше от целия град, който беше излязъл по улиците. Всички се чувстваха ужасно. Никой не знаеше със сигурност накъде карат тези хора, но всички, ясно или не, съзнаваха, че наблюдават извозването на едни смъртници.

И наистина, не бяха много далеч от истината. Влакът пътуваше към преразпределителния пункт в Лом, откъдето с параходи щяха да стигнат до Виена и оттам към жестоката си смърт в Аушвиц.

Но какво стана с депутата Димитър Икономов? Дали някой му се отблагодари за стореното добро?

Може би. Това, което получи в замяна, бе кратък процес от Народния съд и един ,,благодарствен“ куршум в главата.

607 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad