Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Георги Георгиев Дичков, ЕГ „Христо Ботев“- Кърджали

БОЛКАТА И  ПАМЕТТА НА ЗВЕЗДИТЕ

Болката и  паметта на звездите

Този  разказ се базира на действителни лица от филм за спасение на българските евреи за повече достоверност, но е художествена измислица. Имената на Мими, Берта, Николов, Бенжамен, Нигяр, Георги- младши и Георги- старши са реални.

 29.12.2022, Мемориал на Холокоста в Берлин, Германия

            Забелязваха се веднага. Не поради малкото хора и ситния дъжд, който ситен, ситен- но мокрещ, беше уплашил гостите на Берлин. Две жени с посребрени коси, подаващи се от кърпите на главите им. Вървяха много бавно между каменните блокове с различна височина, спираха се, губеха се от поглед, когато блоковете ставаха по-високи от тях, появяваха се пак….

            И отново се губеха. На по-ниските блокове се спираха и говореха тихо, след кратък размисъл: „Накъде?“, защото така подредени блоковете образуваха  безбройни мини-кръстопътища, пак тръгваха, губеха се, появяваха се… Това бяха Берта и Мими, две еврейки от България, които благодарение на случайността се бяха озовали една до друга в самолета от София за Берлин.

            С изненада установиха, че не само това пътуване ги свързва…. И аз – Георги  – бях с тях в самолета, но не очаквах да ги срещна на този мемориал… Много случайности. Знак, че историята трябва да се разкаже.

            20.03.1943, Видин, България

            Мими гледаше как майка й сръчно,  опитвайки се да скрие сълзите си от нея и сестрите й, зашиваше  платнени еврейски звезди на дрехите им. Мими като най-малката от трите много се зарадва, че ще има звезда и на дрехата си. Всички в къщи й викаха „Звездичка“. Малко се ядоса, че и сестрите ѝ ставаха звезди като нея и попита:

                   – Мамо, нали само аз съм звезда?

            – Да, така е – отговори майка ѝ, избърсвайки сълзите си – Ти си нашата единствена звездичка. Но понякога се налага и другите да бъдат, без да го искат. Искам да знаете, че ни чакат много трудни дни, само затова, че сме звезди. Трябва да бъдем силни и да останем добри.

            Мими се обърка. Малката й главичка не разбираше нищо… И излезе на улицата пред къщи, за да си поиграе с Иванка и Пенка. Но виждайки я, те избягаха. Мими съвсем се обърка, нейните приятелки, с които се бяха заклели във вечно приятелство,…. с които правеха всичко заедно… Бяха се родили в една и съща година и сега бяха и трите първолачета в един клас, ходеха заедно на училище….. Разстроена, се прибра и сподели:

           – Мамо, Иванка и Пенка не се зарадваха на звездата ми. Прибраха си парцалените кукли и избягаха от мен. Но, маминка, ще им мине. Утре ще ходим заедно на училище.

 И докосна звездата на плетената си жилетка, която беше на Авиела, а още преди това – на Йемима.

            Майка ѝ се приближи, прегърна я и я сложи в скута си. Даде знак на двете ѝ сестри да се приближат. Този път остави сълзите й да текат, не се опита да ги скрие, въздъхна и заговори:

          – От утре няма да ходите заедно на училище. Еврейските деца няма да могат да учат с българчета. Но и това ще отмине, запомнете…. Вашите приятели могат да правят нелогични неща, но пак сте приятели….

            И трудните времена дойдоха. В магазина им казваха, че за купона на Мими хляб няма. Майка им ставаше все по-тъжна, баща им не можеше да си намери работа, въпреки че беше майстор. Храната на масата им ставаше все по-оскъдна. Хлябът миришеше на тиква, защото нямаше брашно и  майка им добавяше тиква към брашното… На улицата ги отбягваха, посочваха ги с пръст…. Чуваше се, че ще ги транспортират до Германия, където било страшно…

            Мими порасна и разбра защо това им се е случило. Обясни си много неща и думи, които тогава не разбираше. Закон за защита на нацията… Питаше се как и с какво тя и нейното семейство са заплашвали държавата, нацията…Защо е  било решено да умре… Но знаеше, че е била спасена от Иванка и Пенка, от българите. Затова си остана в България, нейната родина… И никога не забрави думите на майка си.

           

             20.03.1943, Карнобат, България

            Берта беше на училище. Имаше час по български език, когато прислужникът чичо Петър дойде и съобщи, че всички ученици трябва да излязат на двора. Строиха ги. След това директорът заповяда на Берта, Лиора и Рафаела да излязат пред строя. Съобщиха им, че съгласно ЗЗН (Закон за защита на нацията) вече нямат никакви права, включително и да посещават училище. Трите момичета наведоха глави. Очакваха го. От месеци се  шушукаше, че нещо се  готви срещу евреите, нещо страшно… Хиляди въпроси, нямащи логичен отговор, изникнаха в съзнанието й… Заплака. Нямаше да сбъдне мечтите си, ако не учеше. Искаше да стане лекарка. Да спасява животи… Но сега трябваше да се спасява, да оцелява… Настана тишина….Прибра се с тежки стъпки вкъщи. Нямаше смисъл да обяснява. Лицата на всички говореха. Въпреки трудностите цялото семейство се „впрегна“ и направи невъзможното, но изучи единствения ѝ брат. Берта носеше страданието си безмълвно, но при чуждото страдание не можеше да стои безучастна.

            Разбираше защо  трябваше да спи облечена, обута и нарамила 10 килограмова раница. А раниците на родителите й тежаха 20 килограма. Трябваше във всеки един момент да бъдат готови за транспортиране в Германия, в онези ужасни лагери…. Всичко това разбираше….

            Но не разбра защо учителят по физическо Николов преби без повод Бенжамен. Яростно, гневно, жестоко, безмилостно…. Докато ослепее. За цял живот.

            Не разбра защо през ден-два по нощите чупеха стъклата на  всички еврейски къщи в малкия квартал. Плачът на бебетата и децата още отеква в съзнанието й. Сънува, а не иска. Иска да забрави, а не трябва. Не заради мъст, а за да се помни. Защото човешката памет е удивително къса. Човек не се учи от грешките си… Повтаря ги и убива хора, деца, мечти. Убива звезди. И тогава настава мрак.

            Всички роднини на Берта се преселиха  в Израел, те си имат две родини. Но тя остана. Тук е нейната родина, тя няма нужда от две родини. Преглъща болката, че нейният гроб ще е самотен и далеч от този на роднините й. Единствената й болка. Осъзнат избор.

            16.05.1983, Комунига, Кърджалийско, България

            Нигяр се събуди – както винаги много късно. Можеше обаче още да поспи. Обичаше да си поспива, а нали беше и звездата на баща си. Никой не се осмеляваше да я събуди. Пазеха тишина. Живееха на четвъртия етаж на учителския блок в центъра на селото, откъдето всичко се виждаше – селото и прекрасните Родопи в далечината.

            Тропот, нетипичен за спокойното село, я събуди. Изправи се в леглото, погледна през прозореца и до новопостроената детска градина видя бронетранспортьор…

            След няколко дни вече се казваше Нина. „Възроди се.“ Всички получиха нови имена. „Възродиха се.“ Но дали станаха други хора. Не се наложи да носи звезда, но си „носеше“  новото име.

            Порасна, пак стана Нигяр. Но си остана същият човек. Отговори си на много въпроси, но пък се появиха други. Ако със смяната на имената хората ставаха добри, бихме победили лесно, бързо и мирно ЗЛОТО по света. И всеки би го направил доброволно- при това знаейки прекрасно с колко любов се кръщава дете. Как се избира име. Как всеки избор има своя невероятна история. Колко обич влагат родителите в името на детето си. Името на Нигяр е избрано от любимия й вуйчо.

 

            16.07.2007, Кърджали, България

            Нигяр роди Георги. Кръсти го на баща му.

 

            22.12.2023, летище София, Терминал 2, България

            Мими, Берта, Нигяр, Георги- младши и Георги- старши – всичките българи – летят от София за Берлин с полет на Луфтханза.

 

            Берлин, 29.12.2022, Мемориал на Холокоста в Берлин, Германия

            Дъждът продължава да вали ситно и да мокри. Но това не плаши нито Берта и  Мими, нито Георги и родителите му. Вървят през тесните алеи на мемориала, спират се на мини-кръстопътищата, оглеждат се, избират посока и пак тръгват.

            Поради различната височина на каменните блокове, достигащи  5 метра, на някои места те обзема безнадеждност, небето почти не се вижда, буца засяда в гърлото ти, но вървиш…. Височината на блоковете намалява, небето над главата ти просветлява, надеждата се връща…

            Сигурно така са се чувствали евреите по време на Холокоста. Може и това да е бил замисълът на творците. Жертвите не са цифра, а съдби. Звезди. 6 000 000. Загинали. А колко ранени?

            Понякога е хубаво, когато звездите не са на небето, а на земята. И носят болката от миналото, помнят я, но не за да отмъщават, а да предпазват помнещите от грешки. И не само помнещите.

            Георги младши решава да заговори Мими и Берта. Приближава се и забелязва звездите на гърдите им. Иска да чуе техните истории. Иска те да чуят историята на майка му. Защото звездите помнят.

 

            03.01.2023, летище Берлин-Бранденбург, Германия

            Мими, Берта, Нигяр, Георги- младши и Георги- старши – всичките българи- летят от Берлин за София с полет на Луфтханза. Прибират се в родината си. Слизат от небето. Звезди са, но домът им е на земята. Носят тлеещата болка от миналото си, която озарява пътищата им. Берта и Мими без уговорка, но едновременно разшиват неловко звездите от гърдите си и ги подават безмълвно на Георги- младши.

939 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

февруари 2024
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829  
Ad
Ad