Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Денислав Иванов Денев, Второ СУ „Проф. Никола Маринов“ – Търговище

ИСТОРИЯ ЗА ПРОТЕГНАТА РЪКА, ЕДИН АЛБУМ И ТОПЛО СЛЪНЦЕ

          Майка ми има една от най- интересните професии. Тя работи в музей. Често я търсят различни хора, за да разкажат спомените си от детството, за да помогнат в сглобяването на пъзела, наречен история на града и на страната. Повечето от тях даряват снимки, вещи, документи за музея, които допълнително попълват липсващите части от този пъзел. Понякога тя споделя вкъщи за тези интересни срещи и разговори, вълнува се и пренася интереса и вълнението си и върху мен. Един ден с нея се свърза наследник на фамилията Калдерон, живеещ в Израел, който разказа за живота на своите предшественици в онези мрачни години на Втората световна война и за топлината и протегната ръка, които те получават в нашия град.

        В началото на 40-те години Давид Калдерон е богат и заможен износител на пшеница в Бургас. Живее в града заедно със съпругата си Режин, двете си дъщери Рашел-Рене и Дуду- Роси и баба им Рашел. Един ден кметът на Бургас Дянко Пръвчев лично предупреждава Давид, че е видял името му в списъците за депортация и че трябва час по- скоро да се спасява и да напусне града със семейството си. Това се случва няколко дни преди деня за депортация на 8000 евреи от старите предели на България през месец март 1943 г.

      Цялото семейство Калдерон се вдига с най- необходимите си вещи и пристига в нашия град Търговище, скътан между полите на Балкана и Дунавската равнина, където наема четири къщи. Към тях се присъединяват брат му от Варна Леон с фамилията си, а по- късно през лятото на 1943 г. и други семейства от София – Леви, Конфино, Мошон, Хаим, както и известната фамилия Арие.

      В Търговище дотогава живеят петнайсетина евреи, но за кратко време през 1943-1944 г. градът се изпълва с около 1150 евреи от цялата страна. Това ново присъствие се усеща осезаемо в този малък провинциален град, ненадхвърлящ десет хиляди души. Всички знаят какъв е закона, какви забрани са наложени на евреите, но същевременно търговищенци виждат как тези хора са притеснени за себе си и за децата си. Новопристигналите изпитват един непрекъснат страх от депортация. Търговище е град с железопътна гара, откъдето евреите много бързо и лесно могат да бъдат натоварени и депортирани за Полша. Отдаването на къщи под наем на евреи е било забранено, но много често тази забрана е пренебрегвана, евреите са приютявани от българите като част от домакинството – в съседна стая, пристройка или просто са живеели заедно, споделяйки една обща трапеза.

      По- голямата част от обикновените хора в България не са против евреите. Уважават ги, защото са част от българското общество. Евреите се бият рамо до рамо с българите във войните за национално обединение. Те са част от ежедневието и битието на местното население. Семейство Калдерон усеща това положително отношение, макар и прикрито под формата на подаяние: „Днес застрелях още един заек” – казва един съсед и им дава заека за готвене. „Имам малко повече домати в градината” – казва друг и подава така необходимите продукти в ръцете им. Това – казва техният наследник – не е било толкова храна за стомаха, колкото храна за душата, защото евреите са усещали човещината на българите. Без работа и възможност да купуват храна евреите са обречени да гладуват, защото им се позволява да пазаруват само два часа следобед, когато всички стоки са изкупени и рафтовете вече са празни по магазините. Най- честото меню на семейство Калдерон е „бобче” или гювеч от стари зеленчуци. Но баба Рашел е била изобретателна и е правила баница с лук и картофени кори и супа от коприва. В тези смутни военни години животът е труден и за евреите, и за всички останали.

     Но това не е причина младите хора да не се чувстват щастливи в нашия малък град. Младежите много бързо се приобщават към местната общност, зараждат се близки отношения, приятелства, любов… От снимките, които наследникът на фамилията Калдерон предоставя, се виждат весели и усмихнати млади хора, които се забавляват и снимат за спомен. В центъра на компанията са двете сестри Рашел-Рене и Дуду-Роси Калдерон. През есента на 1943 г. еврейските младежи даже издават албум, в който запечатват като в „капсула на времето” себе си и впечатленията си от своя живот в нашия град. Този албум всъщност е благодарността към Търговище и вечен спомен за онези години, прекарани в него. Ето и встъпителните думи в албума:

         „Събрани случайно… чужди и непознати един на друг, обстоятелствата бързо създадоха връзки по между ни. Различни по характер и разбирания, най- разнообразни в житейските си наклонности и цели, общата ни съдба – „отнесени от вихъра” – ни сближи и сприятели. Отминавайки условности и предразсъдъци, отзивчиво и с отворени и любвеобвилни сърца, приехме и дадохме приятелство по между си. Размениха се сърдечно и прямо, най- отлични и задушевни младежки отношения…

… Дните отлитат!…Ще минат години… Един ден, разхвърлени из величествения океан на живота, разпръснати, изгубили връзки един от друг, /ако/погледнем назад, смътно ще си спомним за всекиго поотделно… Тогава именно, прелиствайки може- би вече пожълтелите страници на този албум, мисълта ни ще се върне към отлетелите години, в паметта ни ще изпъкнат картини за дни, прекарани заедно, за скъпи часове, изживяни в радост, безгрижен смях, шеги, а също така и за минути, изпълнени с неприятности…”

     И, както често се случва, в живота има и черно, и бяло… Български войник се опитва да изнасили Рашел-Рене Калдерон, която е спасена в последния момент от братовчедка си Диди Арие. Инцидентът помрачава като цяло престоя на семейството в Търговище. Същевременно друго младо еврейско момиче Рашел се омъжва по любов за друг български войник от Добруджа именно в Търговище! От брака им се ражда дъщеря им Джулия… Радостта и неприятностите вървят ръка за ръка. Но това е характерно за всяко историческо време. А тук все пак става въпрос за Втората световна война и за страна, съюзник на Германия. И за един град, в който, въпреки че важат същите закони, все пак е мирно и тихо…

       Всъщност албумът, който еврейските младежи издават през есента на 1943 г. в Търговище с техните фотографии и впечатления, действително е „моментна снимка” на времето и мястото – Търговище, 1943 година. Затова онези техни прекрасни думи, написани тогава за Търговище, са най- голямото признание за добрите чувства, протегнатата ръка и дружелюбната обстановка, в която живеят тук. Техните младежки възприятия са най- верни и чисти, а речта им е завладяваща и въздействаща, дори и днес:

       „Търговище…

       … един малък, тих провинциален град, на прехода между китните пазви на Балкана и ширната долина, мирен, спокоен, с напечени през лятото – в знойните дни – къщи, с дебели пластове прах по всяка улица. Хората са добродушни, услужливи и гостоприемни, незлобливи, като самия спокоен вид на града.

       … Тук слънцето е някога особено топло. Тук прелестта му граничи понякога с една опияняваща волност и свобода. Тук някога слънчевите лъчи се стопяват тъй чудно, че цялото небе възсиява с чиста несравнима божествена позлата. Тук изгревът е чист и открит като усмивката на неразбиращо нищо детенце, тук залезите се стопяват тъй, че небето дълго пази омайната прелест на изминалия ден. А тая тишина на здрача, о, струва ми се, че нейното успокоение дори и в днешният не романтичен век ни говори много, много. Например за чудните трели в песента на птичките, спомня ни за тази чаровна, издъхваща пасторална романтика.

       Тук пролетес белите, прясно варосани от грижливите домакини къщи намятат сякаш невестинска премяна и сияят между цъфналите ухаещи дървета. А лете, покритите с бели камъчета градински лехи, ухаят с мириса на много различни цветя.

      Тук под витите лозници натежава сочен плод, гъста и тъмна е зеленината на овошките. Тук в Търговище е чудно снежно – бялото успокоение на зимата.

      Един мирен, спокоен, унесен в своята провинциална дрямка градец – това е Търговище.”

       Едва ли днес някой може да напише по- красиви думи за Търговище! Само едно свободно сърце и лишено от предразсъдъци съзнание може да роди такива слова. А това са принудително дошли хора в нашия град, страхуващи се, бягащи, оставили къщите, имуществото си, живота си… И аз се чувствам щастлив, че съм роден и живея в този слънчев град! Виждал съм и изгревите, и залезите му, усещал съм аромата му, но никога не ми е хрумвало да ги пресъздам по този начин. И ето, че един наследник на фамилията Калдерон, роден и израснал в Израел, ми помогна да осъзная всъщност колко щастливи сме ние тук днес!

      От майка ми знам, че в историята често има превратности и хората могат да бъдат много лоши един към друг. В този ХХ-ти „не романтичен век” примерите са доста. Човещината и подадената приятелски ръка стоят в ядрото на морала и прави чест на тези, които са възпитани в тези морални норми. През 1943 г. българският народ показва на света, че има морал, че е възпитан в чисто човешките правила и закони, където водеща роля има той –Човекът! Винаги има изключения… И в най- малкото населено място има. Но оценката на тези, които са поели подадената им ръка и са се почувствали у дома на чуждото място, е най- важна. А тя е, че човекът е истински човек, когато се чувства свободен! И в Търговище, под неговото топло слънце, свободата и волността са били усетени!

 

 

 

278 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

февруари 2024
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829  
Ad
Ad