Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Лора Крумова, 9 клас, 134 СОУ „Димчо Дебелянов“, гр.София

 Последната среща

     Датата беше 14 август 1943г.Слънчев ден, а небето-синьо и ясно. Чувствах се объркан и притеснен, защото ми предстоеше трета поредна среща с Хитлер. Тръгвах за Германия по негова покана. В писмото, което ми изпратиха, не бе посочена причина за повикването. Бях сигурен, че това имаше общо с еврейския въпрос.

     Пристигнах безпроблемно. Аз, Хитлер и съветниците ни обядвахме заедно. Разговаряхме за основни въпроси, засягащи Германия и България и нашето съюзничество. В последните няколко месеца бяха изпратени доклади от Германското посолство, в които се твърдеше, че не съм верен на Германия и не спазвам уговорките ни. По този въпрос трябваше да се направят някои уточнения. Малко по-късно се проведе и вечерята ни, като на нея присъстваше същият кръг хора. Всичко вървеше нормално и обстановката беше спокойна. Обсъдихме отношенията на България с Русия и Турция.

     На следващия ден се състоя обяд, на който присъствахме само аз и Хитлер. Срещата ни се проведе в неговия личен апартамент. Не бях обезпокоен, защото през изминалия ден всичко вървеше гладко. Но нещата не минаха според очакванията ми. Седнахме да обядваме и останахме насаме. За кратко настъпи неловко мълчание и гробна тишина, но тя бързо се прекрати от въпроса на Хитлер.

  • Какво мислиш да правиш по еврейския въпрос? – попита той.
  • Какво се очаква от мен да направя?
  • Има само един-единствен ход и това е радикалното решение – отговори той категорично.
  • Не мисля така. Българските евреи са част от сефарадските евреи и нямат същата роля както останалите общности в Европа – обясних.
  • Това не е така! –леко повиши тон. – Ти вече спря две депортации и това те прави неискрен съюзник на Германия, ако въобще мога да те нарека съюзник.

     Аз замълчах. Усещах буца в гърлото си, а ръцете ми трепереха. Гледахме се очи в очи. Той беше със зачервено лице и се усещаше колко е разярен.

  • Какво ще правиш с тези евреи?- попита настоятелно.
  • Ще ги използвам като работна ръка за строене на пътища –отговорих аз. Вътрешно знаех, че единственият начин да спася евреите и те да не бъдат обречени на сигурна смърт,  бе да ги използвам като работници.Не съм съгласен с това! – изкрещя той. Неговият вик сякаш прониза цялото помещение. Не знаех какво да кажа. Отново настана пълно мълчание.  
  • Ще помисля какво мога да направя –тихо казах аз.
  • Мисля, че е време да си тръгваш. Няма какво повече да си кажа с теб, Борис. – рече Хитлер.
  • Излязох от залата за хранене, сякаш ме бе ударила мълния. Не знаех къде се намирам. Чувах гласа на помощника си, но дори не се вслушах в това, което казваше той.
  • Да се примираме в България! – заповядах аз.

     Качихме се в частния самолет и всички около мен се оглеждаха плахо, защото разбраха по изражението ми, че нещо не е наред.

  •  Разкажете какво е станало – промълви секретарят ми Ханджиев.
  • Какво да е станало – обичайното. Притиснати сме в ъгъла.

     Ханджиев ме разбра. По време на целия полет никой нищо не каза. Останах сам с мислите си и ми се искаше самолетът да бъде свален, за да може най-накрая да се свърши с това мъчение.

     Още с пристигането ми в България разбрах за  поредния опит за депортация. Получих телеграма, в която пишеше, че не се прави нищо по еврейския въпрос. Знаех, че ако я спра, Хитлер официално ще прекрати нашето сътрудничество. Но защо трябваше да страдат толкова много невинни хора заради една политическа облага? Знаех как е правилно да се постъпи и попречих и  на тази депортация. Наясно бях с това, че или аз, или моят народ ще понесем последствията от  действието ми, но колко сериозни можеха да бъдат те? Всъщност никой не предполагаше.

     На 23 август се почувствах необичайно. Бях на предела на силите си – отпаднал, безжизнен и унил, сякаш това не бях аз. Не исках семейството ми да ме вижда в такова състояние и заради това се отделих от тях. Посетиха ме едни от най-добрите лекари от Германия, Австрия и България. Те ми даваха различни билки, чайове и лекарства. Правеха ми всякакви терапии, но нищо не помогна. Непрекъснато имах висока температура и повръщане. Бях в безсъзнание през по- голямата част от времето. За съжаление, пет дни по-късно намерих смъртта си в неописуеми мъки и болки.

     В дневниците на моите доктори пише, че съм отровен и това е причината за случилото се. Самите те имаха противоречия помежду си и различни предположения за диагнозата, но стигнаха до консенсус. Проявените необичайни симптоми като разлагане на вътрешните органи и петната по кожата водеха към въпросната диагноза. Друго нещо, което е подозрително, са слуховете, носели се в някои части на Турция от известно време, а именно такива, които гласят, че няма да доживея до септември месец. Въпреки че вътрешното министерство беше предупредено за въпросните твърдения, мерки така и не бяха взети. Става въпрос за едно от най-жестоките убийства, извършени косвено.  

     Дали бях отровен от Хитлер? Дали получих сърдечен пристъп? Дали това беше една случайност? Това са  въпроси, на които никога няма да може да се даде категоричен отговор.

     Ако Хитлер ме беше отровил, дали основният мотив бе спирането на три депортации? Има ли вероятност да не съм бил добър съюзник, защото се опълчих срещу една жестокост, неправда и неморалност? Дори да е така, жертването на моя живот си заслужаваше за спасяването на 50 000 невинни български евреи.

620 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad