Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Симона Василева Василева, 15 г., ППМГ„Добри Чинтулов” – Сливен

За обичта, която не съди

Станах и завъртях копчето на радиото. Не исках да слушам повече. Постоянно говореха, че идва нещо страшно. Нещо, което ще изкорени различните. Кой би искал такова нещо? Нали светът е красив, защото сме различни. Не можем да имаме еднакви мечти или да изглеждаме по един и същи начин. Това е невъзможно. Замислих се над всичко това и погледнах през прозореца. Къщата ни е накрая на селото. На ден виждам поне по две каруци натоварени с покъщнина и много хора. Познавам всички от селото, но тези идват от други места. Бягат, но защо?

Нещо привлече вниманието ми към ореховото дърво. Преди години баща ми построи за мен и брат ми къщичка, в който постоянно играехме. Сега вече сме големи и отдавна никой не се е качвал там. Имах нужда точно от това. От свеж въздух и сладки спомени от детството. Беше началото на пролетта и в двора ни миришеше на щастие. Стигнах до дървото и започнах да се изкачвам по стълбите, които представляваха просто стари дъски забити с по два пирона. Когато влязох вътре осъзнах колко малка е всъщност. Бяха останали няколко пастела, стари възглавници, много рисунки по стените, които се бяха измачкали от вятъра и няколко играчки, с които си правех чаено парти. С усмивка оглеждах всичко наоколо и се сещах за всички приключения, които бях преживяла тук. Тогава нещо помръдна зад мен. Подскочих от уплах. Имаше само едно старо одеяло. Помислих си, че домашната ни котка се е скрила под него и го издърпах, но не беше тя. Уплаших се, пристъпих назад и за малко да падна. Пред мен сгушена в ъгъла, трепереща от страх и със сълзи по бузите стоеше момиче. Стоях неподвижна, не знаех какво да направя. Тя ме погледна и ми каза:

-Моля те, не ме наранявай!

Защо да я наранявам? Това беше първата ми мисъл. Веднага се стегнах, осъзнах какво се случва, приближих се и клекнах до нея.

-Чакай, спокойно. Не се притеснявай. Нищо няма да ти направя.

Беше облечена с накъсана стара рокля, която на яката си имаше избродирана Давидова звезда. Косата ѝ беше черна, както и очите ѝ. На вратът ѝ се полюшваше колие, на което пишеше  אמאנה.

-Какво означава това?

-Амана – отвърна ми с тих глас.

-Това името ти ли е?

Тя само кимна.

-Аз се казвам Елиза.

-Какво означава името ти? – попита тя.

-Обещана на Бога. – обясних й аз. – А твоето?

-Значи вярност на моя език.

-Еврейка ли си?

Тя не отговори. Беше я страх. Всичко, което можеше да преживее, ако кажеше на някой, че е различна щеше да я нарани. Но аз нямаше да го допусна. Слязох от къщичка и отидох у дома. Сигурно беше гладна и жадна. Кой знае колко дълго се беше крила там. Взех чиния и сложих парче от мусаката, която сготвих вчера за семейството ми. Налях ѝ студена вода и отново се качих при нея. Този път не се стресна да ме види. Подадох ѝ храната и тя я прие с усмивка. Ядейки ми каза:

-Много е вкусно! У дома правим нещо подобно. Наричаме го муртабак, но има и тесто.

-Радвам се, че ти допада. От кога си тук?

-От една седмица. Това място ми даде защита и съм благодарна на теб и Бог, че ме пазите.

-Къде са родителите ти?

-Не искахме да отиваме в лагерите на смъртта. От там няма връщане назад. Всичките ни роднини и приятели тръгнаха да се спасяват и ние направихме същото. Бяхме преследвани от лоши хора. Те ни застигнаха и се наложи да бягаме. Аз стигнах до тук и всеки ден се моля за семейството ми да се е спасило и някой ден отново да ги видя.

Не можех да си представя какво преживява. На едни и същи години сме, но тя е толкова силна. Справила се е сама със своята борбеност и смелост. Аз щях да ѝ осигуря защита и спокойствие.

-Хайде, ела с мен. Няма да те оставя да тук.

Дадох ѝ чисти дрехи, оправих таванската стая и и казах, че може да се чувства като у дома си. Много беше притеснителна и се срамуваше. Постоянно повтаряше, че няма какво да ми даде в замяна на това, което правя за нея, но аз ѝ казвах, че добротата е безплатна. Когато родителите ми се прибраха от работа във фабриката аз им разказах всичко. Видях гордост и одобрение в очите им. Така ме бяха възпитали – да подавам ръка на всички в нужда. Брат ми работеше, като журналист в местния вестник и заедно с Амана дълго време разговаряха за това, което се случва в момента. Той ѝ каза, че всичко ще бъде наред, защото бил чул, че цар Борис Трети забранил със заповед българските евреи да се преследват и да се отвеждат в Германия. Тези думи успокоиха приятелката ми и тя вече можеше да гледа оптимистично напред в бъдещето и да вярва, че скоро всичко ще е както преди.

Изминаха два месеца от запознанството ми с Амана. Тя много се привърза към нашето семейство и с гордост мога да кажа, че вече стана част от него. Станахме като сестри сме и тя всяка вечер ми разказваше за техните обичаи и традиции. Даже научи мама как да готви едни от най-вкусните еврейски ястия: Багели, каша Варнишкес и Ругелах.

Един ден, докато се прибирах от магазина, носейки топъл хляб, до мен спря каруца. Мъжът държеше яздите на коня, а жената слезе от превозното средство и ме попита с надежда в гласа:

-Виждала ли си едно момиче? С красиви очи и черна коса. Казва се Амана.

Не можех да повярвам. Едва успях да кажа нещо от щастие.

-Да. Тя е вкъщи. Елате, елате!

Заедно отидохме до къщата ни. Родителите ѝ вече плачеха. Скочих от каруцата, отворих вратата и ги поканих да влязат. Качих се до горе, а тя четеше една от любимите ми книги. Едва дишах и с огромна усмивка отворих вратата. Тя не разбираше какво става. Успях само да кажа:

-Върнаха се!

Гледаше ме невярващо в очите. Аз ѝ подадох ръка. Заедно слязохме по стълбите и когато Амана ги видя се втурна в прегръдките им. Майка ѝ и баща ѝ бяха толкова щастливи да я видят. Всички вече плачехме от щастие. Те не спираха да повтарят, колко много ни благодарят.

След няколко чаши чай, много сълзи и прегръдки беше време Амана да се прибира у дома си. Тук щеше да е друго без нея. Не спирах да плача, тя също. Родителите ѝ ми обещаха, че ще ме поканят на гости през лятната ваканция. Обичах я толкова много. На тръгване тя пъхна в ръката ми парчето от старата ѝ рокля, на което беше бродирана еврейската звезда.  Погледнах я със зачервени от сълзи очи и тя ми каза:

-Защото обичаш хората, независимо от това, че са различни от теб.

 

 

100 - 4

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

февруари 2024
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829  
Ad
Ad