Център за еврейско-българско сътрудничество

Разказ на Стефания Теодорова Иванова ,9 клас ,“ПГ Васил Левски” ,гр. Ямбол ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Стефания Теодорова Иванова ,9 клас ,“ПГ Васил Левски” ,гр. Ямбол

Поощрителна награда в VІІІ Международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”

  БЛИЗНАЧКИТЕ ОТ АУШВИЦ

  Глава 1

Елика препускаше по коридора .Щеше да закъснее, отново .Знаеше, че ако закъснееш следваше наказание ,още носеше белезите от последното…затова пришпори краката си да побързат . Докато тичаше се опитваше да прибере дългата си до кръста руса коса в опашка .Вече виждаше вратата на двадесет метра пред нея ,виждаше близначката си която се озърташе, най-вероятно за нея .Сорша я забеляза и започна да и ръкомаха да побърза .Двете бяха пълна противоположност ,докато Елика беше буйна ,емоционална и не можеше да мълчи, то Сорша беше здраво стъпила на земята ,знаеше кога да си държи езика зад зъбите и винаги оправяше кашите на Елика .Сорша беше перфектна ,за разлика от Есма .Понякога се чудеше как може две еднояйчни близначки да са така различни . Единственото общо по между им беше лицето .

Беше пълно с деца на всякаква възраст ,ако успееше да се слее с тях.. Тя достигна стаята точно когато последният ученик влизаше и за нейно най-голямо щастие, господин Микълсън не забеляза .Промуши се през мръсните стари чинове и седна на последния до Сорша .Тя погледна към Есма с онзи неин поглед сякаш казваше ‘’не се ли научи!?’’ .Есма и се усмихна дяволито и изпразни старата си изпокъсана чанта, от която се изтъркулиха какви ли не дреболии ,включително и малкото огледалце ,което двете със Сорша се опитваха да опазят на всяка цена .Последният им спомен от майка им ,преди да я пратят в крематориума заедно с бебето в утробата и . Последният им спомен от нея, заедно със златното колие във формата на сърце с инициалите на Елика и Сорша, което винаги носеше на гърдите си. Влезе с него в камерата. Елика често се питаше какво ли бе станало с него. Може би беше изгоряло, може би още се търкаляше ще в пепелта….Понякога като погледнеше огледалото можеше да види отражението и докато оправяше буйната си къдрава ,златно-кафява коса . Още чуваше оглушителния и писък, когато германците нахлуха в дома им ,убиха баща и , и отведоха всички в Аушвиц . Това се случи преди година ,когато беше на четиринадесет  . В онзи ден изгуби част от себе си когато видя как баща и се строполява мъртъв на земята, опитвайки да предпази тях, когато майка и се втурна към него, но стена от тела я спря .

 Сорша я изтръгна от спомена като грабна ръждясалото огледалце и го прибра в джоба на измачканата си рокля ,преди някой да го забележи .Чу се звънец и часът започна .

                                                                           Глава 2

-Кога ще спреш да си просиш наказанието и ще спреш да се успиваш!? -изсъска Сорша в ухото и по време на обяд .Отново парченце сух хляб и малко супа ,от която по-голямата част беше вода ,а малкото което излъчваше ужасна миризма, беше Бог знае какво.

-Когато спреш да хъркаш като дъскорезница и ме оставиш да се наспя!- отвърна Елика и сбърчи нос, когато миризмата от ,,супата’’ я блъсна в носа -А и нали не закъснях ,нищо не стана. Успокой се… -Сорша я изгледа косо и то с толкова изкривено от яд лице ,че Елика едва сдържа смеха си -И престани да се мусиш, ще ти излязат бръчки! .

 Имаше чувството, че може да убие човек с този поглед .Тя отвори и затвори уста няколко пъти. На Есма и идеше да я скастри, че прилича на риба на сухо ,обаче си задържа езика зад зъбите.

 -Нещо не е наред…-предупреди я тихо Сорша -Защо всички са притеснени?

 Елика се огледа из тясната столова ,и наистина всички мълчаха загледани с изпълнени от ужас очи в храната си . По принцип столовата беше изпълнена с викове на деца ,въпреки че се намираха в лагера на смъртта .Детския смях я изпълваше с надежда .Всички тези деца бяха преживели нещо ужасно ,бяха разделени от семействата си ,на някои родителите им дори бяха мъртви. Но въпреки това намираха сила и причина да се смеят .Есма плъзна поглед по масите ,и очите и се прицелиха в лицето на Ахос ,рижавата му коса сияеше на слабата светлина от фенерите в малката стая .Ахос беше единствения им приятел на двете със сестра и. А и честно казано ,Елика го харесваше много ,макар и да не искаше да си признае .Солей вечно я дразнеше. Когато дойдоха тук първия ден ,в онази зимна сутрин ,измръзнали ,мръсни, гладни и уплашени ,вече сирачета ,Ахос отиде при тях и им даде по една огризка от хляб и едно одеяло, с което все още се топлеха . Майка му е била убита в камерите ,също като тяхната, а баща му е в другата част на лагера ,където работи с другите мъжа .Ахос беше две години по-голям от Елика и Сорша ,но детското в него се беше запазило, въпреки преживения ужас. Шегуваше се с тях ,и ги успокояваше ,когато сънуваха отново и отново един и същ кошмар -как майка им бива убита заедно с нероденото и дете ,тяхното братче ,трупа на баща им проснат върху килима в локва кръв ,същия килим където танцуваха с майка им ,където двете със Сорша си играха с любимите си кукли . Но това беше един друг живот ,много отдавна. Понякога се събуждаше и се чудеше дали онзи идеален живот всъщност не е бил далечен сън . Сините очи на Ахос ,винаги игриви ,но сега притеснени и изпълнени с неразбиране ,се забиха в нейните .След това вдигна въпросително вежда сякаш питаше ,,Имаш ли идея какво се случва ,защото започвам да се плаша’’ .Есма поклати глава и сви рамене ,след това се обърна към сестра си която също оглеждаше мястото .След малко се чу скърцане и Ахос се настани до тях ,и тъкмо отвори уста да каже нещо ,когато в стаята влезе господин Микълсън ,в компанията на млад мъж .Елика се обърна към Ахос и му каза с поглед ,,Изглежда сега ще разберем какво се случва’’ ,той и кимна и се обърна към непознатия.

                                                              Глава 3

-Представям ви доктор Йозеф Менгеле. – Гръмовния глас на Микълсън, режещ като стъкло, се извиси ,като накара всички които шепнеха да замлъкнат .-той е учен и има някои въпроси към вас. Ще се държи добре с вас ,ако и вие се държите с него по същия начин.

 Сорша премигна насреща му , а Елика се загледа в непознатия .Беше се усмихнал широко и оглеждаше стаята сякаш беше пълна с нови дрънкулки ,а когато погледа му се спря на нея и сестра и Сорша , тъмните му очи просветнаха и се усмихна още по-широко .Тази зловеща усмивка я накара да изтръпне и да се извърне към Ахос ,който беше присвил очи насреща му и го гледаше сякаш беше най-големия му враг .Явно и той усещаше, че нещо не е наред с този човек .Менгеле се отдръпна от вратата и започна да обикаля масите ,като се заговаряше с някои деца .Когато доближи масата им, той ги поздрави учтиво и зловещата усмивка пак се лепна на лицето му .Елика усети как Сорша се вцепенява , а Ахос се напряга, и леко се приближава към нея . Зловещия продължи да обикаля по масите ,сякаш беше на изложба и се чудеше какво да разгледа първо, кое да пипне първо . Имаше доста деца близнаци ,на които Менгеле сякаш обръща специално внимание и се задържа по-дълго при тях ,като ги оглеждаше сякаш са нови играчки ,и се чуди с кои да си поиграе първо .Елика се обърна към Сорша и видя собственото си лице ,пребледняло и с изцъклени от ужас небесно-сини очи. Нещо лошо щеше да се случи ,и Есма се молеше да подмине тях .

                                                                    Глава 4

Следващите дни минаха спокойно . Менгеле се държеше добре с всички, даваше вкусна храна като бонбони и шоколади, което беше достатъчно да ги спечели ,включително и до някаква степен Елика .Все пак тя не бе яла такива вкусотии от една година, година в която всичко което влизаше в стомаха и беше гнусната ,блудкава и водниста супа и малко мухлясал хляб. Но след като децата които Менгеле взимаше със себе си в кабинета не се връщаха ,Елика и Сорша отново се изправиха на нокти .Ахос не ги пускаше никъде сами .Придружаваше ги навсякъде ,очевидно и той също беше разбрал че Менгеле се занимава само с близнаци ,и че тези, влезли в кабинета му никога не се връщаха .

 Елика беше седнала в леглото до Сорша и разглеждаше огледалото на майка си ,докато стискаше малкото мече което беше успяла да спаси някак си ,когато ги доведоха в лагера. Прокара пръст по позлатения ръб на огледалото и за момент чу смеха на майка си ,напевния глас на баща си, който казва на майка им ,,Ализа, стига се оправя ,по-красива няма на къде на станеш’’ , майка и го плесна по ръката и смеха и изпълни цялата къща .Това се случваше в един друг живот ,живот отдавна изчезнал, потъпкан от злото в света  . Без да има сили да ги спре ,сълзите потекоха по страните и .Сорша се завъртя към нея, обвивайки я в прегръдките си и започна да и шепне успокояващо. Нежно ,както само тя можеше. Започна да милва косата и ,и да се полюшва леко ,както правеше когато бяха деца .Косата и, дълга до раменете, се люшна в такт с тялото и . Елика не успя да сдържи вопъла , който напусна гърлото и . Слаба. Чувстваше се слаба и безпомощна. Сама . Спомените и я върнаха отново към онзи ден ,когато кръвта на баща и се разля по пода .Когато загуби майка си и неродения си брат в един ден. Тогава вратата се отвори с ритник и Ахос влетя в стаята ,затвори вратата и се обърна към тях задъхан .

– Пригответе се, трябва да избягате! СЕГА! Менгеле ще…-той млъкна поглеждайки към Елика, към сълзите, които нямаше сили да удържи. Изглеждаше сякаш ще каже нещо друго ,но просто тръсна глава и продължи. -Менгеле ще вземе вас. Трябва да се махате, веднага. Тръгвате надолу по стълбите и завивате наляво, там има врата която подминавате, има стражи. След това бягате само направо и ще видите голямата порта, сега е отключено. Проверих .Качвате са на камиона отпред и той ще ви заведе в града .От там трябва да се справите сами. ХАЙДЕ!

 Сорша и Елика се опулиха насреща му. Ахос хвана ръцете им и ги затегли. Когато стигна вратата се спря и даде на Есма старото яке, което носеше, с думите ,,Студено е’’ .

-От къде знаеш че ще вземе нас?-пророни Сорша докато обличаше якето си и нахлузи качулката върху златната си като слънцето коса. Нейната коса .

-Защото само вие останахте!- изръмжа Ахос в лицето и -И трябва да бягате ако ви е мил животът!

 -Няма да те оставим ,ако ние се махаме ти идваш с нас!-каза с разтреперан глас Елика.

-Много хора ще сме ,ще ни хванат. Сега е шансът ви Елика ,не го пропилявай .-той се приближи и постави едната си ръка на рамото и а другата на бузата и.-Живей както винаги си мечтала .Не мисли за мен .-след това сведе уста до нейната. Устните му бяха меки и топли ,целуна я леко като перце .Елика имаше чувството че земята ще изчезне под краката и .Целувката на Ахос и вдъхна сила .Сила, сякаш можеше да направи всичко ,да постигне всичко .Но когато той се отдръпна ,тази сила се изпари. Той погали бузата и с палец избърсвайки сълзите и ,след това излезе в коридора  и когато се увери, че няма никой, ги избута отвън ,погледна я за последен път , сбогувайки се безмълвно .Нямаше да види повече тези сини очи…. не си позволи да мисли за това ,усмихна му се за последно и двете със Сорша побягнаха към свободата .

     Глава 5

 Твърдия камък дращеше босите нозе на Елика ,но тя не спря да тича, следвана от Сорша  .Подминаха няколко войника ,които бяха на косъм да ги видят .Но не спряха, продължиха напред ,където ги чакаше свободата. Светът. Щеше да живее ,да напише книга ,да срещне любовта …. Но тогава ужасяващи писък на Сорша изпълни празния коридор. Есма заби пети и се завъртя. Сорша се беше подпряла с една ръка на стената, а с другата държеше крака си. Беше настъпила нещо. Елика веднага се спусна да помогне на сестра си. Пирон. Сорша беше настъпила ръждясал, стар пирон. Какъв късмет, няма що, каза си на ум Есма. Щеше да се инфектира ако не и помогнеше лекар… Пропищяха сирени, със сигурност бяха чули писъка на Соршанавън доста след вечерния час .,,По дяволите ,по дяволите ,по дяволите’’ ,проклинаше наум .Войниците идваха насам. Нямаха време .Сорша също го беше разбрала ,но беше разбрала и че няма как да се измъкнат и двете . Сорша хвана двете треперещи ръце на Есма и я накара да я погледне в очите .

-Елика ,трябва да бягаш -гласа и потрепери -не можем да се измъкнем двете ,тръгвай напред, ще видиш портата .Бягай и не се обръщай назад!

 -Не мога да те оставя .Вече оставих Ахос ,само ти ми остана ,моля те!-проплака тя -Хайде, ще те измъкна….

-Не ,няма време а и войниците прииждат-започнаха да се чуват крясъци.

-Какво да сторя ,Сорша….?-гласът и пресекна .Не можеше да я остави, трябваше Сорша да се спаси ,тя го заслужаваше повече от нея….

-Живей Елика ,живей-каза тя-Сбъдни мечтите си ,напиши книга ,знам че искаш .Създай семейство .Бъди силна и никога не се предавай .Живей и за двете ни .Знам че можеш….обичам те сестричке ,и винаги ще съм с теб. Винаги.-очите и се насълзиха .Тя придърпа Елика и я прегърна силно .За последен път .За сбогом .Близначката и. Щяха да я убият и тя го знаеше -Ще поздравя мама и татко от теб….-проплака тя ,и подкани Елика да бяга. Тя погледна близначката си за последно ,нейната плът и кръв ,по-добрата тя ….и побягна към свободата.

                                                                  Глава 6

 В камиона беше студено и тъмно. Елика държеше огледалото на майка си в ръка и прегръщаше силно мечето, което си деляха със Сорша . Сорша…..сестра и беше мъртва .Щеше да се срещне със родителите им….Елика вдигна поглед към стената на камиона .Криеше се тук два дни, два дни на глад, жажда и страх .Но беше навън .След година изкарана в ада ,след година на нищета и страх беше свободна.  Щеше да живее както я бяха помолили Сорша и Ахос. Щеше да запази сестра си завинаги в сърцето си .Щеше да я запази като светлина от която да черпи в трудни моменти ,и никога нямаше да я забрави .Сестра и…по-добрата от двете им .Щеше да живее за нея ,никога нямаше да позволи да се чувства безпомощна и безсилна .Щеше да бъде смела и силна .И за Сорша и за Ахос .Нямаше да се бои…

                                                               Глава 7

 Теглиха я към камерата за да я убият. Да сложат край на живота и .Но тя не се боеше .Елика се беше измъкнала ,тя щеше да живее .Щеше да бъде свободна и щастлива .Щеше да създаде семейство и щеше да се справи ,както винаги .

 -Побързай ,измет!-изсъска единия войник и блъсна Сорша толкова силно че тя изгуби равновесие и едва не падна. Раненият и крак възропта, но тя успя да сдържи писъка си. Стигнаха до камерата и врата се отвори със жално скърцане ,беше пълно с пепел… и тя съзря нещо в мръсотията .Проблесна злато. Избутаха я вътре и тя падна на колене и започна да рови в пепелта .Бижуто на майка и с техните инициали , на нея и Есма .Беше деформирано, но щеше да го познае винаги. Толкова пъти го беше виждала на врата на майка си. Тя заплака и сълзите и се смесиха с пепелта .Нямаше да е сама. Щеше да си отиде с нещо от майка си. Нямаше да бъде сама… И щеше да го приеме като благословия ,най-сетне след толкова болка всичко щеше да свърши ,ако не беше видяла как двама войника водят Ахос ,готови да натикат него в камерата след като приключат с нея. Малката камера се нагорещи и и стана трудно да диша .Знаеше какво следва  ,но въпреки това не беше готова .Не беше готова когато златните пламъци я обгърнаха и целият свят се превърна в агония .

 

 

0 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad