Център за еврейско-българско сътрудничество

Стоян Стоянов, 12 клас, ПГМЕЕ – Бургас

Пътят към спасението

Тя не знаеше дали ще види брега отново. Не знаеше дали ще почувства вятъра в лицето си пак. Тя дори не знаеше дали сега е ден или нощ, защото всичко, което виждаше, е една черна тъмница, в която тя живееше и се молеше да напусне час по-скоро. Беше млада, едва деветнадесетгодишна бегълка, която напусна всичко, което й беше на сърцето.

Регина погледна малката икона, която държеше в ръцете си. Образът на Богородица с младенеца й беше скъп. Тя докосваше малкия предмет с такава предпазливост и нежност, че беше трудно човек да не се зачуди какво значи той за Регина. Всъщност малката икона беше скъп спомен за младата жена от място, което тя си мислеше,  че е изоставила завинаги. Държейки в ръцете си изображението на Христос и Божията майка, тя се чувстваше свързана с колежа Нотр Дам де Сион в Русе. Тя дори не беше католичка, но Регина помнеше с добро училището, в което беше научила френски език. Все пак благодарение на усилията на главната игуменка тя се намираше на борда на кораба. Но съдбата й беше такава –  на бегълка, при това нелегална. Сега тя се укриваше във влажните трюмове на “Салвадор” и очакваше да се докосне до Светите земи.

В тези повратни времена нямаше друго спасение за нея и семейството й. В България скоро щеше да влезе Законът за защита на нацията и евреите без българско гражданство, щяха да бъдат депортирани. Регина си спомняше огорчението и обречеността от онзи ден, в който тя научи, че трябваше да напусне родния град и любимите сестри в колежа, за да се спаси от страшната смърт в лагерите. Семейството й обаче не губи време и малко преди Коледа, Регина, баща й, майка й и нейният брат отплаваха с разпадащия се кораб “Салвадор” от пристанището на Варна заедно с още поне триста души евреи, без паспорт. Тя още помнеше щастливите думи на баща й, който заяви, че може да стигнат бреговете на Ханаан след 5 дни.

Ханаан, земята, която Бог завещал на евреите чрез Авраам преди хиляди години. Регина пазеше еврейската традиция в себе си и почиташе обичаите на народа си, затова и младата девойка обичаше да разказва истории на по-малките пътници на “Салвадор”. Някои бяха чували твърде много от родителите си, други не и поради това повечето от тях питаха Регина за всевъзможни неща. Едно от децата –  момче, отиде при нея. Бяха минали вече уречените пет денонощия, но палестинският бряг оставаше все тъй далече, защото корабът не беше допуснат да мине през Босфора от турските власти. Момчето беше малко, но беше надарено с ум и най-много обичаше да слуша приказки от Регина или тя да го учи на френски. Когато се доближи до нея, Регина го забеляза и побърза да увие един тънък плат около рамената му. Вече имаше този навик, защото пътуваха в открито море вече повече от пет дни, а когато потеглиха,  вече беше зима. На кораба имаше деца и възрастни и повечето провизии бяха отредени тъкмо за тях.

-Ела, седни.-прошепна леко Регина и двамата приседнаха един до друг на пода на хладното помещение.

-Регина, стигнахме ли вече Ханаан?-попита момчето и Регина беше сигурна, че дори и в мрака виждаше искрящите му сини очи, пълни с любопитство.

-Не миличък -отвърна му тя. – Сега сме преди Босфора, чакаме да ни позволят да отидем и по-надалеч.

 Очите на детето се раздвижиха в мрака. В тях имаше един странен блясък, който Регина не можеше да си обясни. Младата жена обаче усети,  че детето мисли за нещо. Но тези мисли едва бяха минали през главата й, когато момчето отново отвори уста.

-Била ли си някога в Ханаан?-попита я детето.

-Не -отвърна Регина с усмивка на лицето. – На този кораб едва ли има някой, който е бил там. Малкото момче отново помълча за малко, като от време на време поглеждаше към младата жена до себе си. Регина беше жена с тънка талия и висока снага. С кафява коса и милосърдно изражение по кръглото си лице, което излъчваше обикновената красота на времето.

 Но изведнъж един плътен, дълбок глас дойде от близкия коридор, който чуха и двамата.

-Елиас!- провикна се той и ехото се разнесе през целия коридор, докато най-накрая не отекна и в самото помещение, където бяха двамата.

Детето мигом рипна на крака, защото разпозна гласа на своя баща. Регина се изправи до него и го изпрати до вратата. Там беше застанал бащата на Елиас. Беше едър русокос мъж. От онези, които носеха усмивки на лицето си през повечето време, ала сега по изнуреното му изражение се четяха само тревоги и умисли. Той не каза нищо, но отпрати благодарен поглед към младата жена и тя го прие с поклащане на главата. Сетне мъжът хвана детето за ръка и го поведе през коридора.

Регина беше сама в стаята, но  размяната на думи с малкото момче й понатежа. Не беше изгубила окончателно надежда за благополучно достигане на Светия бряг, но зимата идеше, а те още не бяха преминали Босфора. Храната им свършваше, а до заветното пристанище в Хайфа оставаха дълги мили. Тя знаеше, че корабът е обречен да потъне при най-малкото произшествие. През последните две вечери, малко преди да положи глава за сън, тя се питаше защо Бог позволява евреите да страдат толкова дълго. Не са ли евреите народът, избран от Бога? С какво заслужиха това наказание? Регина се опита да не мисли, а наместо това реши да се разсее. Тя уви един стар вълнен шал около врата си и излезе тихо от помещението. Самотните й стъпки отекваха в коридора, докато най-накрая не излезе на палубата на кораба.

На следващия ден „Салвадор“ продължи пътя си и навлезе в Мраморно море. Водата ставаше все по-ледена, а корабът нямаше нито двигател, нито отопление. Хората в него започнаха да мръзнат. Още по-лошото беше, че над тях се бяха надвесили огромни черни облаци, които вещаеха само едно-буря. Сега корабът се опитваше да се откъсне от тези облаци, да ги изпревари дори, но всички надежди мимолетно се изпариха щом тъмните грамади, доведени от кой знае кой мъртвешки вятър се спряха над кораба и пропяха своята гръмовна песен.

В същото време Регина беше в малкото помещение в трюма. Наведена, с ръце, преплетени в молитва, тя шепнеше стиховете на Аве Мария. Молеше се Богородица да се моли за тях пред своя син. Молеше се пред Божията майка, че ако страшният край е неизбежен, тогава нека поне децата бъдат спасени. Имаше брат, сестра, майка и баща, молеше се и за тях. Тя беше на „Салвадор“ заедно с брат си, майка си и баща си. Молеше се Божията ръка да ги води и закриля през бурята. Когато чу обаче резкият тътен на гръмотевицата,  тя се уплаши и излезе извън помещението.

Регина намери пътя през коридора на трюма и излезе на палубата. Видя,  че вече едри капки дъжд са я наводнили и вълни вече се хвърлят през нея. Сред настаналата паника, тя вече не разпознаваше лица, разпознаваше само изкривени от ужаса изражения. Регина потърси своето семейство. Потърси брат си, майка си, баща си, някого. Но не ги намери. И не само тя, всички на палубата търсеха някого, но никой не намираше никого. Накрая тя сама разбра, че беше търсена, когато един ясен глас се надигна над останалите отчаяни викове за спасение и помощ:

-Регина, Регина!-викаше гласът.

 Регина разпозна гласа на баща си. Тя се обърна към посоката, от която той идеше, но отново видя хаос и безредица. Беше скована от страх и отчаяние. Беше напълно неспособна да осмисли случващото се. Корабът “Салвадор” се люлееше от силните вълни и тътена на бурята. Всички търсеха изход. Накрая, тя сама не осъзна как две ръце я вкопчват от двете страни и стъпалата й се откъсват от борда на палубата. Не усети как след краткия полет тялото й падна в ледените зимни води. Когато водата я обгърна и тя започна да се носи към дъното, Регина отново видя как двете ръце я сграбчват. Мислеше си, че това са ръцете на Бог, които ще я вдигнат на оня свят и им се остави. Но наместо това ръцете не я вдигнаха над бурята, а я извадиха над водата. Очите й се отвориха само за миг и тя видя неразличими фигури, лутащи се сред мрак и безредица, стори й се,  че сред тези фигури тя видя своите брат и майка, но нищо повече не разпозна или различи, защото над очите й също се спусна тъма и всичко вече се забули под нея.

Регина се събуди, все едно беше сънувала кошмар. По лицето й все още беше изписана капка от ужаса, който бе изпитала при потъването на “Салвадор”. Спомените връхлетяха бедната девойка. Една мисъл я жегна –  дали някой от семейството й беше жив. Тя сама не очакваше, че отново ще се събуди на бял свят. Регина се ослуша и за своя радост чу гласове на хора. Веднага се изправи на крака и се запъти в посоката, от която те идваха. Щом се огледа наоколо, осъзна,  че се намира близо до брега. А гласовете все едно идваха от плажа. Нозете й бързо я отведоха там. Тя видя част от хората, които бяха на “Салвадор” и сърцето й се разтрепери от радост, че и други са се спасили от лошата участ. Още повече обаче се увеличи нейното щастие, щом сред  тълпата видя своя баща. Затича се към него като към провидение. Когато баща й я видя отново, въздъхна все едно огромен товар се строполи от плещите му на мига. Той разтвори ръце за дъщеря си и тя потъна в неговата прегръдка. Двамата размениха радостни сълзи.

-А майка ми, брат ми?- попита го Регина

Ала вместо отговор тя получи мълчание от своя баща. Той наведе глава и впи поглед в земята. Регина успя да види само как една малка сълза се отронии и бавно се търкулна по бледата му буза.

-Само теб успях да спася.-промълви той, но гласът му вече не беше същият.

Регина се олюля за миг. Светът й започна да се върти и наоколо всичко й се стори мътно, далечно. Нямаше ги вече. Нямаше я нито нейната майка, нито нейният брат. В един кратък миг, тя остана сама на света и всичко около и в нея беше пусто, мрачно и студено. Като че ли тя изживя стотици мъчения наведнъж. Дори за миг беше сигурна, че животът в концлагер би бил по-хубав от този сега. Обзеха я страх и несигурност пред предстоящото. Хиляди мисли се въртяха в съзнанието й, но една я изведе от хаоса в душата й.

-Елиас? Той къде е?-попита тя

В погледа й крещеше очаяние. Тя беше готова да заплаче. Очакваше да чуе, че поне малкото момчесе е спасило, но мълчанието на баща й я попари отново. Жалост изпълни сърцето на възрастния мъж. Той поиска да може да стори нещо, за да намали болката на дъщеря си, но знаеше,  че нямаше с какво. Той просто се молеше вече да не им се налага да бягат,да не се налага да крият своя произход. Бащата на Регина се надяваше съдбата да бъде благосклонна към тях, когато достигнат Светите земи.

Минаха около два месеца откакто трагедията на “Салвадор” се случи. Регина и баща й вече се намираха в Хайфа, където баща й се хвана да работа, а Регина още изживяваше случилото се в кошмарите всяка нощ. Баща й беше угрижен за нея, тя беше единствената му връзка с живота – преди и сега. Беше започнал да мисли, че случилото се се е отразило пагубно за крехката психика на Регина. Не знаеше какво да прави и с времето сам се отчайваше за състоянието й. Не беше религиозен човек, но от няколко дни се молеше на Бог. Не знаеше как точно да го прави, не знаеше дори на кой бог се моли. Дали на Яхве, дали на Христос или на Аллах. Молеше се и на тримата. Ала най-много се молеше на Христос, защото знаеше какво значеше католическото училище за Регина. Молеше се Регина да се спаси чрез вяра, но като че ли сам нямаше вяра.

Един ден, когато Регина беше сама вкъщи, на вратата на малката стая, в която живееха с баща й, се почука. Младата жена се изправи на крака и отиде до вратата. Когато я отвори, тя видя младо момиче от другата страна, не по-голямо от петнадесетгодишно девойче. В ръцете си момичето стискаше здраво един хартиен плик, който й връчи, щом се увери, че това е истинската Регина. Младата жена беше изненадана, защото не очакваше никакви писма, нито беше изпращала такива. Но въпреки това взе писмото, благодари на момичето и я отпрати.

Щом отново хвърли поглед към писмото, нещо в него веднага привлече вниманието на Регина. Пликът беше запечатан с восъчния печат на колежа Нотр Дам де Сион. Младата жена остана озадачена, но въпреки това отвори писмото и се зачете. Остана буквално без думи от написаното, защото писмото гласеше следното: „Уважаема госпожице Регина Канети, по препоръка на висшите духовни лица от колежа Нотр Дам де Сион от Русе, от манастира “Сестрите на Сион” в Йерусалим Ви каним да се присъедините официално към ордена ни и да приемете християнството.С уважение, абатът на манастира”.

Краката на Регина веднага се подкосиха. Тя беше готова да рухне на секундата. Травмата от гибелта на „Салвадор” отново изникна в ума й. Не можеше да се отърве от кошмарите. Вярата й беше смазана. Как би могла да служи на Бог в това състояние?

Като ярък лъч светлина сред тъма пред очите й се явиха три искрящи образа. Регина ги разпозна веднага. Пред нея бяха майка й, брат й и Елиас. Те не й говореха с думи, но блясъка в невинните им очи й говореше повече от хиляди слова в този момент. Регина се вгледа в майка си и си спомни нейните грижи. Брат й беше нейната крепост във всеки тежък момент. Накрая тя погледна малкото кръгло лице на Елиас. Тя си спомни малкото момче с жалост, че едва опознал живота, той да му беше отнет нечестно. Спомни си френския, на който го учеше. Френският, който знаеше благодарение на сестрите в колежа. Те бяха първите й приятелки в живота. Нотр Дам де Сион беше неразривна част от живота й и тя дължеше всичките си знания на колежа. Сега Нотр Дам де Сион й предлагаше нов шанс за живот. Живот, който щеше да възроди вярата й в човечеството и в самия Бог. Регина се замисли дали е редно да захвърля с лека ръка всичко, когато съдбата е била толкова благосклонна към нея и продължава да бъде. Щеше ли да продължи да скърби за изгубеното,  или щеше да възкръсне отново? Щеше ли да заживее заради мъртвите? В този момент трите образа изчезнаха, докато пред очите на Регина не се появи отново малката стая.

И тогава, останала напълно сама, Регина бръкна в малкия джоб на дрехата си и отново извади иконата с Богородица и младенеца. Нещо в нея се въздигна, щом я погледна. Все едно тя разбра новия смисъл на живота си. Разбра,  че пътят й е пътека на вярата. Тя не просто възроди вярата си, тя я обнови изцяло. В този момент лицето й засия от осъзнатост и тя погледна писмото с усмивка. Регина щеше да се върне у дома. Щеше да се върне в манастира.

 

44 - 0

Thank You For Your Vote!

Sorry You have Already Voted!

Хени. Приятелството – смисъл и спасение (Трейлър)

Ad
Ad

„Вечерта на Иван Кулеков“ с участието на Алберта Алкалай, 11 юли 2023 г.

Тържествена церемония по награждаване – 10 Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Алеф и Народното събрание със съвместно събитие по повод 80 години от спасяването на българските евреи

Събитие по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи – репортаж на БТА

Чуйте повече за най-новите проекти на Център „Алеф“ в предаването „Добро утро Бургас“ по RN TV

Моралният бунт на българите – Възможен ли е този модел на поведение и днес?

Център „Алеф“ дава старт на X Международен литературен ученически конкурс

В ход е десетото издание на литературния конкурс на Алеф

Церемония по награждаване победителите в IX Международен литературен ученически конкурс на „Алеф“

Ad

Поднасяне на цветя пред паметната плоча на Морска гара Бургас – Репортаж по RNTV

Церемония по награждаване победителите в VIII Международен литературен младежки конкурс на „Алеф“

Алберта Алкалай гостува в „Шоуто на сценаристите“ по 7/8 TV

Очаквайте церемонията по награждаване победителите в осмия Международен младежки литературен конкурс на „Алеф“

Запис от литературната работилница в Дома на писателя в Бургас по повод Деня на спасяването на българските евреи – 10.03.2021

ЗАПИС ОТ ЦЕРЕМОНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ – 10.03.2021

„Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена“

Алберта Алкалай в „Добро утро, Бургас“ 27.01.2021

Пълен запис от онлайн събитието за Международния ден в памет на жертвите от Холокоста 27.01.2021

Ad
Ad
Ad
Ad

Пълен запис от церемонията по награждаване на участниците от VII Национален младежки литературен конкурс на „Алеф“

VII национален младежки литературен конкурс

Ден на спасението на българските евреи от Холокоста – RNTV репортаж

Архив

Календар

април 2024
П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
Ad
Ad