Днешният Международен ден в памет на жертвите на Холокоста бе отбелязан с виртуално събитие, организирано от Център за еврейско–българско сътрудничество „Алеф”. В интернет пространството си дадоха среща младежи от Бургас, София, Гоце Делчев, Кърджали, Рудозем, Благоевград и Казанлък, които емоционално дискутираха отражението на миналото върху съвремието и бъдещето. Те разсъждаваха върху въпросите: защо е необходимо държавите да имат специален възпоменателен ден за Холокоста; Защо трябва да помним Холокоста; какви послания отправя историята на днешния ден; защо темата за най-мрачният период от 20 век е все по-актуална актуална днес, и др.
Във виртуалната дискусия се включиха Никола Петков – главен експерт в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет и поетът Константин Корадов.
„Винаги е имало геноциди, но не толкова мащабни като Холокоста, провеждан с небивала систематичност. Тъй като човешкото съзнание не може да възприеме абстрактната цифра 6 милиона жертви, позволявам си да споделя историята на мои родственици, депортирани от Дедеагач, днешен Александруполис, които не са имали шансът да останат живи, а са загинали в Треблинка”, каза председателят на „Алеф” Алберта Алкалай и разказа историята на семейна двойка Дуда и Йосиф, чиято снимка показа.
„Проблемът на Холокоста не е само еврейски проблем, той е проблем на цялото човечество, защото той отнема точно човешкото от хората. Нека му се противопоставяме с нашата памет, с нашата незабрава, защото това е гаранцията да не се случва отново. Семенцето на доброто е във вас, млади хора, и вие сте тези, които ще опазвате утрешното човечество”, завърши своето изказване г-жа Алкалай.
„Всеки един от нас е редно да се гордее, че живее в тази страна, която наистина е еталон за етническа и религиозна толерантност не на думи, а на дело. И именно на позитивните неща, които ни отличават, трябва да се дава глас. Ако от германците можем да се научим как се правят Мерцедеси, то би трябвало те да се поучат от нас в областта на човешките права и зачитане на човешкото достойнство”, призова г-н Никола Петков.
„Доста усилия трябва да се положат върху изучаването на историята, но не като пропагандни материали, а като архивни документи, които носят в себе истината за това какво се е случило. Нашето поколение израсна без архиви, само с пропаганда. Сега има възможности да се научи какво е било, за да се предотвратят такива ужаси, като Холокоста. Там, където има безогледно насилие на човек над човека, значи има опасност за човечеството като цяло. И човечеството трябва да е будно, да реагира на тези явления по начин, по който да ги сведе до минимум, а ако може – да ги премахне изобщо от Земята. Затова се изисква буден ум, будна съвест и стремеж към оная истина, която са написали хора с чисти сърца и будни умове”, сложи символичен финал на дискусията Константин Корадов.
Млади актьори от театрална трупа „Валери и приятели” поднесоха словесен поетичен венец в памет на невинните жертви на нацизма. Под мотото „Обещавам да помня” те представиха стихове от поетите Нели Закс, Мартин Нимьолер, Атанас Капралов, Венда Райкова, Бина Калс, Керана Ангелова, Светла Гунчева, Стана Апостолова.
В края на виртуалната среща бе спазена традицията на този ден Бургас да се присъедини към кампанията на Световния еврейски конгрес „#We Remember” за борба с антисемитизма и всички форми на омраза, геноцид и ксенофобия. Със своите снимки участниците в събитието категорично заявиха: „Ние помним, за да не се повтаря!”
