Трилогията „Като сълза в океана” е творба, разтърсила литературна Европа през 40-те години на 20 век. Тя носи популярност на своя автор – Манес Шпербер. За него не знаем много, може би защото е живял във Франция и Австрия и с България не го свързва нищо. И все пак – струва си да се запознаем с този човек, оставил дълбока диря в изследването на природата на тоталитаризма и ролята на индивида в обществото.
Манес Шпербер е роден на 12 декември 1905 година в Галиция, днешна Украйна, в семейството на хасадски евреи. През 1916 година те бягат от войната и намират убежище във Виена.Там Манес се отказва от хасидизма, юдейско пиетистично движение и едва 13-годишен се включва в ционистко младежко движение.
През 1927 г. се преселва в Берлин., където до 1933 година преподава социология и психология.
След като на власт идва Хитлер, Шпербер е пратен в затвора. Това, че е австрийски гражданин помага да го освободят след няколко седмици, но е предупреден да напусне Райха. Най-напред той емигрира в Югославия, а през 1934 година заминава за Париж. Там Шпербер се занимава с природата на тоталитаризма и ролята на индивида в обществото и написва есето си „Анализ на тиранизма“.
През 1939 г. Шпербер постъпва като доброволец във френската армия. След поражението на Франция той се укрива в Кан сюр Мер, така наречената „свободна зона”. Когато през 1942 година в зоната започва депортиране на евреите, той емигрира със семейството си в Швейцария. След края на войната през 1945 г. Манес Шпербер се завръща в Париж и работи като писател и главен редактор в издателство „Калман-Леви“.
Най-известната творба на Шпербер е трилогията му „Като сълза в океана”. За нея се знае, че има ярки автобиографични черти.
Шпербер пише първия роман от трилогията от 1940 до 1948 г ., а втората част и третата част – между 1948 и 1951 г. И трите части са написани на немски език, но първоначално са публикувани във френски превод. Третата глава на третата част, която дава заглавието на романа „Qu’une larme dans l’océan“ е публикувана отделно с предговор от френският писател и политик Андре Малро.
Романната трилогия излиза на немски език едва през 1961 г. Напълно запазеният ръкопис на трилогията днес се съхранява в архива на Австрийската национална библиотека във Виена.
През 50-те години творчеството на Шпербер среща известен отзвук във Франция, но в Германия творбите му почти не са известни. Издаването на трилогията в Германия става повратна точка, литературната критика реагира ентусиазирано, но първоначално обществото остава скептично. След 1968 г. трилогията се превръща в култова книга на левицата. Късният успех на работата на Шпербер в немскоговорящото пространство със сигурност се дължи и на факта, че той говори с ново поколение, което се интересува от миналото от автентичен опит.
През 1970 година трилогията е филмирана и пусната на екран.
С удостояването на Шпербер през 1983 година с наградата за мир на немските книгоразпространители, присъждана ежегодно във Франкфурт на Майн за литература, изкуство и наука, авторът и трилогията му достигат пика на популярност. След падането на берлинската стена обаче те са позабравени, тъй като основната им тема се измества от обществения интерес.
На днешния ден – 5 февруари 1984 година в Париж Шпербер умира. Година след това Австрия учредява международната награда Манес Шпербер, която се връчва за значителни литературни постижения.
За съжаление, трилогията „Като сълза в океана“ не е преведена на български език. Но може би това все пак ще се случи…
Снимки: http://www.jmw.at/, rarebookcellar.com
