Анжел Вагенщайн е български сценарист и писател. Роден е на 17.10.1922 година в Пловдив в еврейско занаятчийско семейство. Цялото си детство прекарва във Франция, където семейството му емигрира по политически причини. След амнистирането им те се завръщат в родината, където Анжел завършва строителен техникум.
По време на Втората световна война Анжел активно участва в съпротивителното движение. Това го отвежда в еврейски трудов лагер в Македония. Успява да избяга от лагера, но е заловен и осъден на смърт през 1944 година. При бомбардировките над София затворът е почти разрушен, затова местят затворниците в Сливен. Тези събития забавят изпълнението на присъдата му и когато властта в България се сменя, това му донася свобода. Непосредствено след излизането си от затвора отива на фронта, като един от ръководителите на първия български фронтови театър „Народна естрада“.
Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Московската филмова академия и получава диплом № 1, като първи чужденец, следвал и завършил Академията.
По време на дългия си професионален живот е написал 50 сценария на много игрални, документални и анимационни ленти, произведени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Някои от най-добрите му сценарии са за филмите „Гоя“, „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Борис I“, „След края на света“ и др.
През 1950 година става сценарист в Българска кинематография и ДЕФА- водещо киностудио в Германия и ГДР, основано през 1910 година. Филмът по негов сценарий „Звезди“, режисиран от Конрад Волф, е удостоен с награда на кинофестивала в Кан.
Негови пиеси за възрастни и деца са поставяни в България, Румъния, Русия и Испания.
През 1990 г. започва да се занимава и с писателска дейност и публикува романите – трилогия „Петокнижие Исаково“, „Сбогом Шанхай“ и „Далеч от Толедо“. Те са посветени на съдбата на европейските евреи през Втората световна война и представляват виртуозна сплав от ерудиция, съкровеност, мъдрост и мощна повествователна енергия. Преведени са на немски, руски, английски, френски, италиански и испански езици.
Трилогията е удостоена с най-високи международни награди, в това число Европейската награда за литература „Жан Моне“ и годишните литературни награди на Съюза на българските писатели, на Сорбоната и ЮНЕСКО.
„Сбогом Шанхай“ е с номинация за Награда за роман на годината ВИК и за международната литературна награда на Haus der Kulturen в Берлин. През 1998 година романът „Петокнижие Исаково“ взима награда „Христо Ботев“, а през 2010 г., Литературната награда Adei Wizo. Романът му „Далеч от Толедо“ печели два приза. Годишната награда на Асоциацията на българските писатели през 2002 г. и Годишната награда „Alberto Benveniste“ през 2003 г. Същата година Анжел Вагенщайн е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен, а през 2014 г. става носител на медал „Иван Вазов“ по случай стогодишнината на Съюза на българските писатели.
През 2011 г. излиза книгата му „Преди края на света. Драскулки от неолита”. Определен е като ироничен и мъдър роман – равносметка, побрал съкровени спомени от „неолита” на епохата, забавни епизоди от кухнята на киното, непознати страници за Съпротивата и за парадоксите на времето, в което живеем.
През 2014 година е издадена книгата му за пораснали деца „Приказка за Ла Минор”, а година по-късно – „Съновидение за св. Борис I”.
Анжел Вагенщайн е бил член на Комитета за защита на Русе, народен представител в VII-то Велико народно събрание. Носител е и на френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“.
Публикация за Анжел Вагенщайн, поместена в сп. La Estreya бр. 7, декември / 2012 г. можете да четете тук.
Аарон Кремер отива в рая, автор Анжел Вагенщайн
Източник: сп. La Estreya, бр. 7, декември/2012 г.
