24 май – най-българският празник! Денят на почит към словото, към знанието, към духовността. И не само защото „…в началото бе словото”, а и защото то е и основата на живота. То е памет, мост между минало и бъдеще, единител и осмислител на света. То е наследство и спасение, съхранител на история и дух, оръжие и омиротворител… От старите свитъци през умотворенията на предците до днешните книги цялото знание се предава и преподава своите уроци по бъдност. То е свещеният дар, който свързва човеците с неотменна непреходност.
Силата на книжовността, възпята от Стоян Михайловски, не се смалява във времето и дава истинския смисъл на празника. Стихотворението, превърнато в химн, който на този ден звучи вече 120 години, изразява по уникален начин историята на българската писменост и жаждата на народа за знание и просвещение.
И днес словото удивлява със способността си да променя света и хората, с мощта си да преодолява времена и разстояния. Доказателство са стотиците млади автори, които откриват историята, а и себе си в нея, чрез конкурса на „Алеф”. Правят го чрез словото!
Велико, величествено, без начало и без край, преминало през изпитания, но опазило нас – човеците и даващо надежда за бъдещето – това е словото наше! Затова – да пребъде!
