Ето откъс от книгата:
„… Хаим беше на път да откаже всички подобни авантюри и почти успя, но един ден срещна Луиза. Беше вече на осемнайсет, а момичето се влюби в него от пръв поглед, макар че доброто възпитание я караше да полага максимални усилия, за да го прикрие. Баща й беше адвокат, дядо й – адвокат, може да ес каже, че бяха добра партия и когато ги виждаха да се разхождат заедно, хората наистина го подхвърляха често. Подхвърляше и баба му Рахил, която сега носеше голямата отговорност за него. Хаим харесваше Луиза и можеше часове наред да говори с нея, но чувстваше, че нещо с него не е наред. Говореха за философия и психология, разнищваха до най-малки подробности Декарт, Спиноза, Кант, Киркегор. Говореха за Гемарата и Кабалата, макар че с жени изобщо не се говори за такива неща, но Луиза така се интересуваше от история на религиите, че беше изчела всичко, което можеше да й попадне за големите световни религии, и беше истинско удоволствие да я слуша човек, да се захласва с нея по неща, които иначе изглеждат толкова обикновени и незаслужаващи по-специално внимание. След всеки такъв разговор Луиза се влюбваше все повече и повече, очите й ставаха все по-големи и излъчваха някаква изумителна светлина, разхубавяваше се… На осемнайсетия й рожден ден Хаим реши да й подари най-голямата червена роза, която можеше да се намери в градската градина.”
Какво се случва с Хаим и Луиза, а и с други герои в „Роман за името”? Прочете книгата – тя ще даде някои отговори, ще зададе въпроси и със сигурност ще ви предизвика да създадете свои подобни истории.
