Носителката на Оскар София Лорен се завръща пред камерата за първия си игрален филм след десетилетие пауза. Срещаме се с голямата актриса в образа на мадам Роза, оцеляла от Холокоста, която изгражда връзка с 12-годишното сенегалско момче емигрант Момо.
Филмът, озаглавен “La vita davanti a sé” (Животът пред нас) и режисиран от сина й Едоардо Понти, е адаптация на романа на Ромайн Гари “La vie devant soi”. Този роман има предишна адаптация за големия екран от израелския режисьор Моше Мизрахи със заглавие “Мадам Роза”. Филмът, който е с участието на друга голяма актриса – Симон Синьоре, спечели „Оскар” за чуждоезиков филм през 1978 година.
София Лорен, сега на 84 години, ще играе същата роля като Синьоре. Според режисьора Понти двете филмови адаптации са много различни. Филмът започва да се снима в Италия. Лорен, която работи по 10 часа на ден, споделя, че си позволява да изразява нещата на екрана по начин, който ще бъде много изненадващ за публиката. Тя добавя, че синът й няма да се задоволи с нищо, освен с най-доброто от нея. „Той ме познава толкова добре. Той познава всеки сантиметър на лицето ми, сърцето ми, душата ми. Той ще премине към следващия кадър, само когато дам наистина всичко от себе си”, казва София Лорен.
Понти, който режисира за трети път филм на своята прочутата майка, споделя, че тя е в прекрасна форма. „На 84 години тя иска да изпипа всичко, да направи филм, който е толкова дълбок, толкова предизвикателен, както емоционално, така и физически. Енергията и страстта, с които тя се приближава към всяка сцена, е чудо за гледане“, твърди той.
Останалата част от актьорския състав включва трансджендърската испанската актриса Абрил Замора („от “Locked Up”“), италианският Ренато Карпентьери (“Нежност”) иранският Бабак Карими („Търговецът“) и непрофесионалният детски актьор Ибрахим Гуей, който играе Момо.
Докато работата на Мизрахи е разказана от гледна точка на мадам Роза, „филмът следва гледната точка на книгата, именно чрез Момо“, казва Понти. Филмът е позициониран в настоящето в южния италиански пристанищен град Бари и разработва няколко сюжетни пласта. Първият е историята на любовта и приятелството между мадам Роза и Момо – двама души, които не биха могли да бъдат по-различни „културно, от гледна точка на поколенията, расово и религиозно“, споделя Понти. „И все пак те са преживели една и съща болка и са израснали по улиците“, допълва режисьорът.
Вторият пласт представлява историята на едно модерно семейство. Мадам Роза е оцеляла от Холокоста, инвалид, и е глава на това „семейство“. Нейните три деца са 35-годишна транссексуална жена, 12-годишно дете от Сенегал и 10-годишно румънско момче, прибрани от улицата.
Последното ниво е политическо и според Понти е почти неуловимо. „Най-добре е да се съсредоточим върху героите, да се съсредоточим върху емоциите … и след това аудиторията трябва да говори за политиката зад тях”, препоръчва режисьорът.
Предвижда се “Животът пред нас” да бъде готов през март 2020 г.
