Спомен за евреина-опълченец Челибон Грасиани
Автор: д-р Николай Чорбаджиев
Малко известен е фактът, че българският евреин Челибон Давид Грасиани, взима участие в Българското опълчение по време на Руско-турската война 1877-1878 г. Иначе споменът за него ревниво се пази от сродниците на жена му Мазал от рода Нафтали, които продължават да живеят в Плевен. Иначе преките потомци на този евреин днес са се преселили в Израел.
По-възрастните негови сънародници, които все пак са останали тук, все още помнят как Грасиани при тържествени случаи – вече на възраст – обличал опълченската униформа и поставял на главата си калпака с двураменен кръст. На гърдите си окачвал получените множество ордени и медали. В разказите си плевенчани твърдят, че Грасиани се сражавал на Шипка, но нямат представа кога точно се е включил в Опълчението.
В еврейските гробища в Плевен е запазена надгробната му плоча, на която на български език е написано: „Челибон Д. Грасиани, поч.(инал) 28. 02. 1943 г. на 82 г.,… (следва нечетлив текст) опълченец“.
Според издадения смъртен акт номер 97 от 1943 г. Челибон е роден в Плевен през 1863 г., но от текста на надгробната му плоча излиза, че е роден в 1861 г. При липсата на друг източник е трудно да се каже коя от двете посочени години е действителната. Но като се има предвид участието му в Опълчението, е логично да се приеме годината 1861 г., тъй като иначе през 1877 г. той би бил на 16 години, а най-малката възраст за постъпване в редиците на Опълчението е била 17 години.
Според Иван Христов от Националния парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ и други специалисти от музеите в Плевен отличията, с които се е снимал Грасиани на портрета, предоставен ни от неговия сродник Милко Самуилов, (от ляво на дясно), са: знакът на руския военен орден за храброст „Свети Георги“; руски медал за участие във войната от 1877-1878 г. или възпоменателен медал за участие на Опълчението в Освободителната война; вероятно възпоменателен медал във връзка с обявяването независимостта на България през 1908 г. и медал за участие в Сръбско-българската война, 1885 г.
По спомените на възрастни евреи от Плевен на Челибон Грасиани е била предложена пенсия като поборник-опълченец, но той отказал. По занятие бил бояджия – добър професионалист и уважаван гражданин. А през последните години от живота си служил в синагогата.
В запазените документи за личния състав на Опълчението и публикуваните въз основа на тях списъци на опълченците, неговото име обаче не фигурира. Известно е, че по различни причини от общо 12 822 души, ние знаем имената на 10 746 души.
Една от тях е, че непълнолетните доброволци не са били вписвани в списъците. Можем да приемем, че Челибон е бил един от тях, тъй като е бил на не повече от 17 г. Предполага се, че той е постъпил в редиците на Опълчението при формирането на новите 6 дружини (така наречената втора серия на Опълчението) след 20 юни 1877 г., за които се набират доброволци в Търново, Габрово, Свищов и Никопол.
Една част от тях след това се използват като кадър за попълване състава на първите 6 дружини и вземат участие в боевете на Шипка и по-късно при превземането на Шипченския проход. Това, а и фактът, че Челибон Грасиани е притежавал руския войнишки орден за храброст „Свети Георги“, ни дават основание да приемем твърдението на родствениците му, че се е сражавал на Шипка и така е дал своя скромен принос за Освобождението на България.
0 - 0
