Със знаменателна вечер Бургас ще се докосне до световете на неподражаемия майстор на поетичното слово Пейо Яворов. Регионалната библиотека в Бургас, чиито патрон е поета, съчетава годишнината с представяне на книгата „Световете на Яворов”, като авторката й ще бъде специален гост на събитието. То ще се състои на 13 януари, понеделник, от 17 часа в залата на ул. „Булаир” № 10.
Катя Зографова представя в своята книга световете на големия български поет Пейо Яворов: неговите любови, каузи, стихове, страсти и загадки… Бездните на трагическата му душа са разкрити в сложната им взаимосвързаност с жените в интимния му живот: неосъществената голяма любов с Дора Габе, потулената история с Весела Монева-Олзомер, епичната любовна война с Лора, истинната роля на Дора Конова според неразлистените й мемоари, значимостта наа „Яворовата Мина“ в литературата, драматургията, мемоаристиката и ритуалната памет на българите…
Книгата представя и професионалните находки на авторката. В ролята на литературен детектив тя разследва потулени архиви и приятелства, интригуващия Яворов фотоалбум, разчита знака на Смъртта в черната маска над леглото в последния дом на Вапцаров.
Книгата е изящно и богато илюстрирана със снимки, пощенски картички и ръкописи, някои от които се публикуват за пръв път.
Тази годината посрещаме рождението на поета в условията на голям обществен интерес към откритите до скоро неизвестни негови стихотворения от периода, когато е бил кмет на гр.Неврокоп през 1912 г. Няколко експерти вече са потвърдили тяхната автентичност. Досега се смяташе, че Яворов е престанал да пише поезия след смъртта на Мина през 1910 г.
Стиховете на Яворов, посветени на арменците, се знаят от всички. Той обаче е посвещавал поетични редове и на други етности. През декември 1905 г. в кн. 10 на сп. „Мисъл” излиза стихотворението „Евреи“. „Алеф” споделя стихотворението, претърпяло през годините малки промени на първоначалния текст:
ЕВРЕИ
Време – тъмнини, и в тъмнините
спомен заблуден. Безкраен път
на бездомна върволица. Плът
на света да въплъти бедите…
Време – тъмнини, и в тъмнините
стон молитвен, стон пресипнал, сух.
Но в ръжда е ключа на вратите
божии – че бог е старец глух.
Стон молитвен, стон и шепот глух
въз наклона песъчлив световен.
„Бог ще чуй от върха!“ В път вековен
не повехна в спомена си дух.
„Бог ще чуй от върха!“ Пет вековен,
мрак, пустиня, бухал и шакал.
Ада се разтваря; дим отровен,
пламъци зловещи, лава, кал.
Пламъци зловещи, лава, кал,
писъци минутни – и отново
шепот и молитва, стон и слово:
словото на бога оглушал…
Пламъци зловещи и тъмнините,
писъци минуват в дълъг път,
шепота на ехо в жива плът –
на света да въплъти бедите!
