89 години от рождението на равин Хаим Асса

Денят, в който равин Хаим Асса би навършил 89 години е слънчев и топъл, такъв какъвто бе и самия той и каквато дира остави след себе си. Едва ли има човек, който го е познавал и да не е запомнил топлата му усмивка, мъдрите му думи и оригиналното му чувство за хумор. Готовността му да се притече на помощ и ангажираността му в обществени каузи бяха пословични. Бе обичан и търсен, добър баща, таланлив равин и общественик, истински стожер на голямата еврейска общност в Калифорния.
Напуснал България едва на 13 години, той никога не изгуби връзка с родината си. Напротив освен, че я предаде я на наследниците си, в годините той се беше превърнал в един от най-ярките посланици на България в САЩ . Милееше за родния си Бургас, обичаше корените си, въпреки, че бе живял на 4 континента. Тъгуваше за неизживяната си младост в България, която е бил принуден да напусне , бягайки от смъртоностната хватка на Холкоста. Неговият баща Аврам Асса, като председател на еврейската община, пръв в Бургас през март 1943 г получава заповедта за депортация на 300 бургаски еврейски семейства към лагерите на смъртта. Днес не бих искала да си представя как се е чувствал той, обявавайки на сънародниците си еднопосочното им пътуване към лагерите на смъртта. Благодарение на неговия авторитет в града моментално се ангажират влиятелни и достойни бургазлии, които успяват да отложат заповедта за депортация. Така животът на бургаските евреи е спасен .
Може би тази фамилна лична история бе причината Хаим Асса да остане през целия си живот особено чувствителен по темата за Холокоста в България. Последната ни среща бе на премиерата на филма „ПРАЗНИ ТОВАРНИ ВАГОНИ” (EMPTY CAR BOXES) , на Ед Гафни през 2012 г. в София, в който той участваше. Беше пренебрегнал болките и трудностите от заболяването си и бе пристигнал в България, заради мисията си да разкаже на света за спасените 48 000 български евреи, но и за унищожените 11343 евреи от Старите предели на Царство България.
За мен беше чест, че познавах Хаим Асса. Бих искала да имах възможността по-дълго да общувам с него. Светла да е паметта му!
Чувствам се изключително благодарна за добрите думи на Лиора и Илейн Асса за работата на Център за еврейско българско сътрудничество Алеф, чиито председател съм.
Дано да отговорим на истинското предизвикателство да бъдем на висотата на морала на Хаим Асса и достойни да обвържем дейностите на Център Алеф с неговата памет.