Романът на Саулюс Шалтянис бе номиниран за първата Европейска литературна награда „Димитър Димов”
Да се възприеме историята само от учебниците винаги се оказва по-трудно, отколкото дадено историческо събитие да се съпреживее чрез житейски съдби, описани в книги или показани във филми.
Близо 75 години след края на Втората световна война страниците за военните години продължават да се дописват. Литовският писател Саулюс Шалтянис се включва в този летопис с книгата си „Дневникът на еврейската принцеса”.
Това е роман за живота на еврейското момиче Естера Левинсонайте в Литва по време на Втората световна война и следвоенните години в семейството на влюбени млади учители. Гола и окървавена, Естера допълзява до къщата на Владас и Милда в сватбената им нощ…
Епицентърът на историята за физическото оцеляване на едно момиче от ямата на смъртта и за още по-тежкото духовно възкресение е в дневник, скрит в един диван преди войната. Дневник, пълен със самота и фантазии…
С „Дневникът на еврейската принцеса” писателят се стреми да превъзмогне мъчителните спомени от гоненията на евреи в Литва, напомняйки, че е имало и литовци, спасявали евреи. Книгата излиза в поредицата „Новите лица на литературна Европа“ на издателство „Наука и изкуство“ с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз.
Саулюс Шалтянис гостува в България за церемонията по връчване на първата европейска литературна награда „Димитър Димов”, учредена по повод 110-тата годишнина от рождението на големия български майстор на словото. Романът му „Дневникът на еврейската принцеса”, преведен на български от Антония Пенчева, бе сред петте номинации за приза, излъчени от 39 произведения, претенденти за него.
Ето какво споделя писателят за своята книга:
„Всеки, дори най-онеправданият може да е крал или принцеса. Човек трябва да е силен като героя в книгата. Когато учителят е арестуван и го изтезават, слагайки ведро на главата му и започват да удрят по него, той си казва, че за да оцелее, е важно да слуша вътрешната си мелодия, а не чукането. Именно тя е в състояние да спаси човека. Ако всеки ден ти твърдят, че не си нормален, ти трябва да си кажеш – не, аз съм нормален; светът не е нормален! Само така ще оцелееш.“
Саулюс Шалтянис е роден в гр. Утяна, Литва, през 1945 година. Писател с младежки дух, в контекста на съвременната литовска литература той се отличава с по-широки културни хоризонти, гъвкавост на мисълта и по-голяма вътрешна свобода. Завършил е литовска филология във Вилнюския университет. Работил е като журналист. Активно участва в движението за възстановяване на независимостта на Литва и е един от подписалите Акта за възстановяване на независимостта на Литовската държава. От 1992 до 2000 г. е член на Литовския Сейм, от 1996 до 1999 г. е министър на културата на Литва.
Саулюс Шалтянис създава собствен стил в прозата, в който оригинално се съчетават лиризма и иронията, поетичното и критичното мислене. Автор е на романите Кучи синове (2006), Векът на демоните (2014), Бос и щастлив (2016), на сборниците с разкази и новели „Захар за спомен”, „Орехов хляб”, на пиесите „Литуаника”, „Язон” и др.
Откъс от романа „Дневникът на еврейската принцеса” може да чуете в запис от предаването „Нощен Хоризонт“ на БНР, излъчено на 23 ноември 2018 година:
Източник и снимки:
https://www.facebook.com/pg/EuropeWorld/photos/?tab=album&album_id=2008114755917632&__tn__=-UC-R
