50 години по-късно – през 1943 г., правителството одобрява изселването на 20 хиляди евреи
Когато през 1940 г. парламентът приема Закона за защита на нацията, срещу него се обявяват много от българските политици, общественици, както и Светият синод на БПЦ. Този закон ограничава гражданските и политическите права на българските евреи. Малко известен факт е. че срещу него въстават и стотици обикновени българи, които затрупват шефа на НС Никола Логофетов с телеграми с възмущението си. Изпратени са от цялата страна и до вътрешния министър Петър Габровски и премиера Богдан Филов.
Няма как да се разкаже историята за спасяването на българските евреи, без да се засегне и мрачната страна на антисемитските настроения в страната в онези години, казва експертката от архива Иванка Гезенко.
Още през 1894 г., когато антисемитизмът се надига като сериозна вълна в Европа, той има отражение и у нас. От тази година датират първите антисемитски документи в архивите. Някои от тях са с изключително смешно съдържание – по това време е актуален митът, че евреите употребяват християнска кръв в ритуалите си. И при всяко убийство или изчезнало дете за виновни се нарочват именно евреите, обяснява експертката. Дава пример с такива дела в Ямбол, Бургас, Враца, водени по подобие на големите процеси в Германия, Австрия и Русия по това време. Следващата вълна е през 1897-1898 г.. след антиеврейските погроми в Русия и Румъния, когато у нас пристигат много бежанци като бащата на Дора Габе – Петър Израиливич Габе, който се установява в Добруджа. По Черноморието и поречието на Дунав се създават антисемитски комитети, които искат да се промени конституцията и да се спре заселването на евреи, както в Сърбия и Румъния.
Следват няколко антиеврейски погрома – Кюстендил, Лом, София. А след преврата на 19 май 1934 г. има вълна на регистрация на партии по немски националистически образец.
Така се стига до 1940 г., когато се полага началото на антисемитското законодателство. В архивите са издирили документи за това кой е имал смелостта и дързостта да се изкаже срещу Закона за защита на нацията.
Малко известен факт е например, че 11 депутати изпращат писмо до председателя на НС и искат поименно гласуване на този закон, за да може всеки да обясни мотивите си, разказва Гезенко.
Това са все социалдемократи, земеделци и комунисти, много от които през следващата година са касирани и вече не са депутати – Тодор Поляков, Петър Митев. Тотю Новаков. Любен Дюгмеджиев, д-р Никола Сакаров, Рашко Атанасов. Атанас Къдрев, Аврам Гачев и трима с неразчетени подписи.
Броят на постановления на МС срещу евреите непрекъснато расте. Но винаги има някой, който се противопоставя. 1942 г. е най-страшната. защото тогава със специален закон НС възлага на правителството да вземе мерки по уреждането на еврейския въпрос. Те. дебатът, колкото и малък да е той, изчезва въобще, разказва Гезенко.
По силата на този закон е публикувана наредба, с която на 3 септември е създадено комисарството по еврейските въпроси. Една от първите му задачи е да въведе носенето на еврейската звезда.
Така идва 1943 г., когато Министерският съвет одобрява изселването на до 20 хил. евреи и одържавяването на имотите им.
Източник: https://www.24chasa.bg/novini/article/6731647
