Има книги, които те държат от първата до последната страница, които не ти се иска да свършат и които оставят отпечатък върху човека завинаги. Една от тях е „Капитан Драйфус” на Виктор Фалк. Четох я ненаситно в продължение на денонощия, а бях още в началните класове и, както казваха нашите, не бях дорасла за сериозни дебели книги. „Мъртвите сибирски полета” „Капитан Драйфус” бяха книгите, които белязаха моето порастване и които помня до днес.
Историята на Алфред Драйфус е разказана в книга и от Бруно Вайл през 1930 година. Сега до нас достига и чрез английският писател Робърт Харис. Заглавието на книгата, която излезе на български език преди година е „Офицер и шпионин“. На английски романът излиза през 2013 година, а година след това е обявен за трилър на годината в Обединеното кралство.
След книгата последва и едноименния филм на Роберт Полански, с който бе даден старт на петото юбилейно издание на международния кино-литературен фестивал CineLibri. Всъщност, Полански и Харис вече имат в актива си плодотворно сътрудничество и с филма „Писател в сянка” , който е удостоен с над 30 отличия.
С какво известната като Аферата „Драйфус” привлича вниманието на творците на изкуството и отприщва въображението им?
Алфред Драйфус е френски офицер от еврейски произход на служба в Генералния щаб на френската армия. През 1894 г. е обвинен в държавна измяна, осъден на доживотна каторга и депортиран на Дяволския остров във френска Гвиана.
Семейството на Драйфус предприема стъпки за възобновяване на процеса. В част от общественото мнение се появяват съмнения във вината на капитана. В същото време в пресата се води злостна антисемитска кампания.
Междувременно полковник Жорж Пикар, първоначално убеден във вината на Драйфус, открива, че главното доказателство срещу капитана е фалшифицирано и истинският предател е майор Естерхази. Пикар претърпява метаморфоза в убежденията си, спомага справедливостта да възтържествува. След повторен процес присъдата на Алфред Драйфус е намалена на 10 години, президентът Емил Лубе го помилва, а през 1906 година Върховният касационен съд му връща пагоните.
За „Офицер и шпионин“ авторът и споделя:
„Целта на тази книга е да разкаже в художествена форма истинската история на аферата Драйфус – дело, което се превръща в позор за правосъдието, и е може би най-големият политически скандал, завладял през 90-те години на деветнайсети век първо умовете на французите, а после и на хората по целия свят. Нито един от персонажите в този роман, дори най-незначителните, не е измислен, и почти всички събития, в по-малка или по-голяма степен, имат своето място в действителността.”
„Всичко ново е добре забравено старо“ важи в пълна сила за историята на Алфред Драйфус. Тя звучи изумително актуално и днес – история за лов на вещици, тайни трибунали, неуправляеми разузнавателни агенции, съдбата на доносници. Случаят, познат като Аферата „Драйфус“, разделя на две обществото на Третата френска република преди повече от столетие. С нея се свързва името на писателя Емил Зола. Неговата статия в подкрепа на Драйфус под заглавието „Аз обвинявам!“ взривява и поляризира общественото мнение.
Делото „Драйфус“ е наричано Делото на века. То изиграва огромна роля за катализиране на антисемитизма в навечерието и началото на най-кървавия ХХ век в историята на човечеството.
Днес на Аферата „Драйфус“ се гледа като на универсален символ за несправедливост, както и като на пример за неправомерно правораздаване и антисемитизъм.
Книгата „Офицер и шпионин“ е много повече от увлекателно четиво, но в това всеки може да се увери сам.
Позволявам си само да цитирам Зелма Алмалех, която нарежда тази книга на челно място в личната си книжна класация и горещо препоръчва филма на Полански.
„Мястото на това произведение в богатото творчество на 86-годишния режисьор е уникално – то не само възстановява печалния наказателен процес, придобил известност като „Делото Драйфус“, но подвига въпроса за възраждането на антисемитизма, но и най-вече за това да си низвергнат, когато си невинен, а срещу теб застава властта с машината си. Полански познава това от детството си, преживял го. Днес не всички разбират и оценяват това. Но филмът „Офицер и шпионин“ надмогва всичко това, благодарение на големия режисьор и екипа му. Те му вярват, какво повече! Пикар и Драйфус, независимо от победата на справедливостта никога не стават приятели, няма благодарности. Пикар отказва поканата за гостуване в семейство Драйфус, отказва и вече в качеството си на военен министър на Франция искането на реабилитирания офицер за повишение. Обективността, спазването на йерархията и правилата. Но това не пречи и на двамата достойни офицери да признаят един на друг колко са свързани в една справедлива битка. Пикар казва, че едва ли би стигнал до този висш пост в държавата без Драйфус, а той му отговаря: „Не, господин генерал, постигнахте го сам, защото изпълнихте дълга си.“ Това е. И Полански с този филм изпълни дълга си като творец и като неразбран скиталец в този свят. Който, както иска да го разбира…”
Автор Елка Василева
Източници: https://es.wikipedia.org/, https://atrakcia.bg/, https://xn--b1agjhxg2e.com
